Бургаската художничка Николина Енчева: „В творчеството ме вдъхновяват добрите хора и искреността, те още съществуват“

Художничката Николина Енчева не е позната на габровци. Тя е от Бургас. Завършила е в СХУ за Приложни изкуства (сега НХГ) „Димитър Добрович“, Сливен, специалност „Художествена тъкан“. После се дипломира живопис в Националната художествена академия. Сега учи магистратура в същата специалност. Участвала е в няколко общи изложби в Дружеството на бургаските художници, в студентски изложби, два пъти в биенале „Приятели на морето“, Бургас. В момента участва в Национална изложба за изобразително изкуство (Сливен), с номинация за живопис. През месец май тази година печели първа награда в конкурс „Портрет на Васил Левски“, организиран от „Schwarz IT“, България и Националната художествена академия. Ако отворите нейната страничка във фейсбук „Ателие Райе“ ще Ви впечатлят творбите ѝ, в които е вложила душа и умения. Рисува върху стъкло, коприна, керамични чинии и чаши. Изкуството ѝ впечатляват с цветове, но и с някакво вълшебство. С Николина Енева се срещаме случайно и разговаряме за магията на изкуството ѝ.

Изучавала сте художествена тъкан в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“. Какво ще ни разкажете за това изкуство, което не е популярно за делничния човек, а носи толкова красота?
Гимназия ми даде много, имахме прекрасни преподаватели. Днес не са много хората, които се занимават с художествена тъкан. Трудоемко е, а и скъпо удоволствие, както за автора, така и за ценителите на това изкуство. Отдавна се използват всякакви материали в художествения текстил. Има много възможности и се правят доста интересни неща, но вълната си е класика. Работата с вълна, допирът с нея, действа изключително успокояващо. Тъкала съм основно в гимназията, а след това по-малко. Липсва ми. Започнах да се занимавам с рисуване върху стъкло, коприна, керамични чинии, което правя и до сега. Занимавам се и с плъстенене на вълна (сухо или мокро). Различно е от тъкането, но и тук е огромно удоволствие работата с вълна, дори и да са дребнички нещица, които всъщност изработвам. Купих си стан и вълнени прежди. Реших, че ще  започна да тъка, имам много проекти. Но отвори врати филиалът на НХА в Бургас. И до тук с мечтата за тъкачния стан. Сред специалностите във филиала нямаше „Текстил“. Приеха ме в специалност живопис и тръгнах в друга посока. Не съжалявам. И тук срещнах прекрасни хора и преподаватели. Тъкането ме чака, но и си мисля за него…

Как се роди дипломната Ви работа от Академията?
Филиалът на НХА в Бургас се намира на прекрасно място, в района на морска гара. Какво по-прекрасно и вдъхновяващо от това, да твориш близо до морето? Почти две години от обучението беше по време на пандемията. Тогава спряхме да се събираме на местата, любими за бургазлии, както и за студентите от филиала. Идеята за дипломната работа се появи съвсем естествено. Събирахме се с колеги и преподаватели за почивка и разговори на тераса с гледка към морето. Беше малко тъжно, когато остана празна, но реших да нарисувам терасата с празните столчета и гледката през нея. После рисувах и други места, на които се събирахме, също любимото ни ателие, останало временно без нас… Озаглавих дипломния проект „Местата, които споделяме“.

Всяка картина е поема без думи… Какви са Вашите поеми-платна?
Сигурно още не са „написани“… Една картина може да ти разкаже, да ти напомни нещо, да ти докосне душата. Всеки по различен начин е пленен. Друг просто ще подмине… Една от работите от дипломния ми проект вече е собственост на слънчево момиче. За мен имаше едно значение, за нея – друго… Може би точно тази моя творба за момичето е поема без думи…

В творчеството Ви има някаква детска наивност, която събужда радост в този, който наблюдава? Съгласнали сте или има нещо друго по-дълбоко, което не улавям?
Когато рисувам стенни чинии, текстилни торби или стъкло, използвам ярки цветове. Забавлявам се като в детска игра. Радвам се, че нося радост на хората. Дори да има нещо по-дълбоко – не знам какво е то.

Сред мотивите Ви присъстват рибите, които са стар християнски символ. Защо?

Вярно е, че рисувам много риби, но не съм се замисляла защо. Още в гимназията, когато ни поставяха задачи по текстил, използвах често риби в композициите си. От морски град съм и това ми влияе.

Сякаш морето в творчеството Ви повлича в някакви свои водовърти? Така ли е?
Може би… Морето е вдъхновявало и вдъхновява често хората, които се занимават с изкуство. Не може да си край него и то да не ти въздейства, независимо от неговото настроение – бурно или спокойно.

Какви мотиви още обичате да използвате в платната си?
В живописта още прохождам, но човек цял живот се учи. Не мога още да кажа, а и на мен ми е любопитно какво ще нарисувам от тук нататък. Като приложник, освен риби, рисувам котки, гларуси, лодки и къщички край морето, флорални мотиви. Съответно върху дърво, стъкло, керамика или текстил. Обичам разнообразието и да ми е цветно.

Как подбирате цветовете си?
Обичам да използвам ярки, контрастни цветове. Като в детска игра се забавлявам, докато декорирам някакви предмети или рисувам текстил. В живописта, когато застана пред платното, върху палитрата вадя от всички бои, но там някак интуитивно се случва всичко. Никога не съм подбирала специално цветове. Според настроението ми. Или според настроението на природата, ако рисувам пейзаж, според състоянието на човека, ако правя портрет… Когато не съм в настроение – не рисувам.

Какво ще ни разкажете за Ателие Райе?
Трябваше да се измисли име на страничката ми във фейсбук. С една приятелка художничка, която ми направи и дизайна на сайта, решихме, че думата „Райе“ е най-подходящо за всичко шарено, което правя… Там човек си открива нещо за себе си, нещо за подарък… Ателие Райе засега е все още едно виртуално ателие.

Изкуството не е хляба, но е виното в живота. Опива ли Ви?
Както се нуждаем от хляб, така и от духовна храна. В тези години, в които живеем, като че ли тя е останала на заден план… Да, изкуството опива като виното, увлича. Правим го, защото го правим… Пред платното общуваш със себе си, после чрез него със зрителя…

Изисква ли се смелост, за да си художник?
По-скоро искреност, постоянство, търпение… Да си честен към себе си и към другите.

Когато наблюдавам творбите Ви те ме вдъхновяват, денят ми става по-друг… Това означава, че сте си свършила добре работата… От къде черпите Вашето вдъхновение във времена на кич и безвкусица?

Радвам се, че и аз успявам да вдъхновя някого. Добрите изложби зареждат душата, нещо красиво събира хората, така се вдъхновявам и аз. Позитивизъм ни е нужен всеки ден. А кичът не ме притеснява, не му обръщам внимание. Съществува щедро, но може да бъде образец за това, какво не трябва да бъде.

Голямото изкуство е в простите неща. Откривате ли ги в делниците?
Разбира се… Понякога хиперболизирам простичките неща. Радвам се на врабчето на прозореца, на камъчетата на морския бряг, на усмивка, на топла дума…Те сгряват повече и от слънцето. Вдъхновяват ме също добрите хора и искреността. Това е човешкото… Все още съществува, както и тези мънички прости неща…

Не Ви ли е страх от битието на художник в България?
Страх ме е… Лошото е, че започнахме да свикваме с всичко това, целият свят живее в несигурност. Художниците винаги са имали големи затруднения, а сега е още по-сложно. Лишаваш се от много, за да можеш да работиш…

Какво не Ви попитах, а искахте да споделите за изкуството?
Може би не ме попитахте защо съм избрала да поема по този път. Всъщност и аз не знам… За мен е нещо естествено един да пее, друг да пише, трети е призван да лекува. И ако не можеш без това, което правиш – ето го пътят…

© Мирела Костадинова