Ботев в изобразителното изкуство. Малко известни портрети

… Ако той беше син на Италия, щеше да бъде ако не Гарибалди и Мацини, то поне тяхната дясна ръка. Ако беше французин, съвременник на Юлската революция или на Луи Наполеона, то първата барикада на град Париж щеше да се нарича „Ботйова“. – пише Захари Стоянов в „Христо Ботйов (опит за биография)“, 1888 г.

Българинът живее с образа на Христо Ботев като с нещо родно, скъпо и близко…

Този образ се превръща в съзнанието му в символ на героизъм и беззаветна всеотдайност към народа.

В името на Ботев и неговите безсмъртни идеи в критични моменти от своята политическа история българите са извършвали геройски дела.

То е било за тях винаги „любов и вяра“. И тази съкровена обич се предава от поколение на поколение повече от 100 години, без да отслабва, защото е истинска, силна, безгранична.

Към неговия образ са се устремявали вдъхновено много български художници – живописци, графици, скулптори, плакатисти, карикатуристи, – влагайки  не само личното си тълкувание на творчески личности, но и идейно-художествени изисквания на своето време.

Всеки от тях се е опитвал, както се изразява Стоян Заимов, „да характеризира Ботева с най-ясни и гъсти краски“.

И надали има по-благодарна задача от тая да създадеш такъв монументален духовен образ.

Първият е датиран само няколко месеца след смъртта на Ботев и отпечатан в края на 1876 г. в „Календар за година 1877“.

Възрожденските творци рисуват образа му, за да вдъхнат сили и вяра на народа в близката свобода, която трябва да бъде извоювана не по пътя на просвещението, а чрез революция.

След Освобождението художниците изобразяват Ботев с ясното съзнание, че народът не бива да забравя неговото родолюбиво дело.

А след Първата световна война, образът на революционера се превръща във вдъхновител на нов социален протест.

Само няколко месеца преди смъртта си, обръщайки се към поробения народ, Христо Ботев пише в своя вестник „Знаме“:

Нази считат за стока, за стадо, а българският народ за неспособен да се радва на никаква свобода, на никаква самостоятелност… Чуваш ли, нещастни български народе? Чувате ли вие, братя емигранти? Ако чувате, то помислете какво трябва да се прави…Да мълчим? Да чакаме… Това е безумно, безчестно и безчовечно до non plus ultra. Тука се изисква протест, бунт, въстание, революция… Ние трябва да въстанем и да дадем край на нашите гнуснави и безчовечни теглила… никой не може да ни запрети да изпълним дълга си към своето отечество. Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество“.

Ботев осъществи на дело думите си и се превърна в светъл символ на човешката свобода.