Ботев в изобразителното изкуство. Малко известни портрети

Spread the love

… Ако той беше син на Италия, щеше да бъде ако не Гарибалди и Мацини, то поне тяхната дясна ръка. Ако беше французин, съвременник на Юлската революция или на Луи Наполеона, то първата барикада на град Париж щеше да се нарича „Ботйова“. – пише Захари Стоянов в „Христо Ботйов (опит за биография)“, 1888 г.

Андрей Николов, 1948

Българинът живее с образа на Христо Ботев като с нещо родно, скъпо и близко…

Васил Гачев, 1955

Този образ се превръща в съзнанието му в символ на героизъм и беззаветна всеотдайност към народа.

Йордан Кръчмаров, 1965

В името на Ботев и неговите безсмъртни идеи в критични моменти от своята политическа история българите са извършвали геройски дела.

Владимир Гиновски, 1974

То е било за тях винаги „любов и вяра“. И тази съкровена обич се предава от поколение на поколение повече от 100 години, без да отслабва, защото е истинска, силна, безгранична.

Неизвестен автор, 1876 г.

Към неговия образ са се устремявали вдъхновено много български художници – живописци, графици, скулптори, плакатисти, карикатуристи, – влагайки  не само личното си тълкувание на творчески личности, но и идейно-художествени изисквания на своето време.

Георги Данчов, 1887

Всеки от тях се е опитвал, както се изразява Стоян Заимов, „да характеризира Ботева с най-ясни и гъсти краски“.

Димитър Панайотов, 1887

И надали има по-благодарна задача от тая да създадеш такъв монументален духовен образ.

Константин Величков, края на ХIХ в.

Първият е датиран само няколко месеца след смъртта на Ботев и отпечатан в края на 1876 г. в „Календар за година 1877“.

Васил Захариев, 1926

Възрожденските творци рисуват образа му, за да вдъхнат сили и вяра на народа в близката свобода, която трябва да бъде извоювана не по пътя на просвещението, а чрез революция.

Минчо Никифоров, 1932

След Освобождението художниците изобразяват Ботев с ясното съзнание, че народът не бива да забравя неговото родолюбиво дело.

Георги Машев, 1939

А след Първата световна война, образът на революционера се превръща във вдъхновител на нов социален протест.

Борис Ангелушев, 1945

Само няколко месеца преди смъртта си, обръщайки се към поробения народ, Христо Ботев пише в своя вестник „Знаме“:

Илия Петров, 1952

Нази считат за стока, за стадо, а българският народ за неспособен да се радва на никаква свобода, на никаква самостоятелност… Чуваш ли, нещастни български народе? Чувате ли вие, братя емигранти? Ако чувате, то помислете какво трябва да се прави…Да мълчим? Да чакаме… Това е безумно, безчестно и безчовечно до non plus ultra. Тука се изисква протест, бунт, въстание, революция… Ние трябва да въстанем и да дадем край на нашите гнуснави и безчовечни теглила… никой не може да ни запрети да изпълним дълга си към своето отечество. Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество“.

Вили Александрова, 2021

Ботев осъществи на дело думите си и се превърна в светъл символ на човешката сбовода.

error: Свържете се с нас.