Борю Зевзека. Как ме признаха за писател.

Бекярин съм и живея под наем, като често сменявам квартирите си. По едно време бях наел стая в една къща, която се намира на гърба на зданието, в което се помещава Министерството на народното просвещение. И когато приятели ме питаха:
– Къде живееш?
Аз отговарях чистосърдечно.
– На гърба на Министерството на народното просвещение.
И се разчу, че аз живея на гърба на Народното просвещение.
– Кой, той ли? Неговата е лесна: той живее на гърба на Народното просвещение.
Така говореха всички и това отначало ми беше обидно, но после свикнах, а когато разните наши поети започнаха да ме гледат с известно уважение, взех и да се гордея. И понеже и аз, като много наши писатели, обичам от време на време да написвам по някоя глупост, хората предполагаха, че заемам в Просветното министерство някоя синекурна длъжност. И всички гледаха на мене вече като на признат писател и даже колегите писатели от сладкарница „Цар Освободител“, които всички без изключение мечтаеха за по една синекура, започнаха да се увъртат около мене за препоръка. И да видите чудо: редакторите на разните литературни списания с удоволствие почнаха да печатат мои работи, та станах действително писател. Сега всеки момент очаквам да получа наистина някоя синекурна длъжност.
Така че, драги приятели, скоро ще мога да ви се похваля, че действително живея на гърба на Народното просвещение.
Инак сега вече живея в „Долни Лозенец“.

в. „Утро“, бр. 6069, 9 ноември 1929, с. 4.
Борзек!