Блага Димитрова и Емилиян Станев. Творчески съприкосновения

Spread the love

Известно е, че Блага Димитрова и Емилиян Станев са били добри приятели. За това е способствало, че са съседи в София – Ем.Станев е живеел на ул. „Юрий Венелин“, а Блага Димитрова на съседната улица  „Ген. Паренсов“. Знаем, че отличителна черта на творческия процес на Ем. Станев е била нуждата да споделя своите творчески замисли пред приятели, да чете написаното от него пред тях и да следи за реакциите им. Обикновено Блага Димитрова и Йордан Василев са канели и проф. Динеков, който също им е съсед и е живеел на ул. „Л. Каравелов“, също в близост до Ем.Станев. Когато на писателя държавата дава за ползване вила в кв. „Бояна“ компанията продължава да се събира. Към нея се присъединяват Елисавета Багряна, съседка на Ем. Станев и нейната приятелка Жана, проф.Тодор Боров и Бранко Георгиев. Така се е образувала т.нар. „боянска“ компания и срещите са продължили в годините.

През 2002 г. се обадих по телефона на Блага Димитрова и поисках среща с нея. Причината беше, че мой приятел от Полша искаше да превежда стихове от нея. Тя ме прие в дома си и ми даде нейни книги, които аз му изпратих. Разпитах я и за приятелството ѝ с Емилиян Станев и тя потвърди близостта им. От друга стая до хола ѝ се чуваше силен шум и тя ми каза, че това идва от азиатския темперамент на дъщеря ѝ Ханка. Подари ми една своя пиеса с автограф – „Ще идвам в съня ти“, написана по романа ѝ „Лице“. Автографът гласи: На Радка Пенчева – с най-добри чувства за общите ни привързаности. Блага Димитрова, 4.09.2002 г., гр.София.

проф. Петър Динеков

Ще се опитам да разкажа за приятелството между Блага Димитрова и Емилиян Станев по запазените записки на Надежда Станева – съпруга на Ем. Станев и негов летописец, както и по спомена на Й. Василев – съпруг на Блага Димитрова, който той даде за издадения под мое съставителство сборник „Спомени за Емилиян Станев“ през 2006. Книгата излезе през 2007 г. по повод 100 г. от рождението на Ем.Станев.

За пръв път името на Блага Димитрова е отбелязано от Н. Станева на 4.Х.1959 г.

 II тетрадка: 4.Х.1959 г., с. 66.

Днес сутринта идваха Емил Кирилов и Динеков. Динеков идва за пръв път в новия апартамент и много му хареса. Говориха за новата пиеса на Сартр, която Блага Димитрова гледала завчера в Париж. Много била интересна. Разглеждала въпроса за виновността и това чувство у германеца.

III тетрадка, 1.Х.1963 г., с. 12-13.

Трябва да отбележа и следното: миналата година в България идва Пабло Неруда. На срещата с някои български писатели присъствала Блага Димитрова. Емилиян разбира се не беше там, той изобщо рядко присъства на такива места – не знае език, не дочува и не може да установи пряк контакт, затова избягва. Блага ни разказа за разговорите на тая среща. Неруда казал, че идвайки насам, пожелал да се запознае поне отчасти с българската литература. Намерил сборник български разкази на испански език. „Зачетох, но да си призная откровено, не ги харесах. Виждаха ми се наивни, старомодни, неинтересни. Изведнъж попаднах на един разказ, който просто ме порази. Разказ, написан с голяма сила и много талант. Разказ, който може да се нареди до най-големите в световната литература и прави чест на българската литература. Казваше се „Орли“. Авторът Станев – малкото му име не помня.

12.ХII.1965 г., с. 100.

Вчера беше на обяд у финландския пълномощен министър./Ем.Ст./ По случай пристигането на директора на финландското радио и телевизия. Министърът поканил някои български писатели: Емилиян, Камен Калчев, Блага Димитрова, Леда Милева. Обядът станал в ресторант „Ропотамо“. Дойдоха  да го вземат с кола и се върна в 4 часа. Доволен. Двамата финландци били интересни и културни хора.

Емилиян Станев

V тетрадка, 15.XI.1968 г., с. 85-86.

Преди два дни идва на гости Блага Димитрова с мъжа си и виетнамчето. То е вече на 7 години, ходи на училище и чудесно говори български. Вероятно скоро ще забрави родния си език, защото нямало с кого да го приказва. Азиатската му природа е силно подчертана. От нищо друго из къщи не се заинтересува, освен от пушките и камите. Много ловко пъха и вади кинжала от ножницата – игра си с това дълго време. Извънредно дисциплинирано. Седна, впери очи в телевизора (пуснахме го без звук) и не мръдна. Никакви капризи, никакво ходене из къщи.

Съпругът на Блага, младо момче на тридесет години и нещо, ми направи малко тягостно впечатление. Интелигент от буржоазно семейство, изящен на вид, малко болезнен. В разговора той не участва, само в края малко се пооживи, но каквото продума беше все изпълнено със злоба и ненавист към нашата действителност. Уволнен бил от редакцията на „Септември“ по непригодност. Сега е храненик на жена си изглежда. Повечето време седя замислен, загледан някъде и сякаш чужд на разговора, а може би и не слушаше какво приказваме. За Джагаров дори не може да понася да чува, защото оня бил наредил уволнението му. Блага ни подари новата си книга – избрани стихове под заглавие „Мигове“. Блага за мене е поетеса, романът ù също не отричам,колкото и да е разточен, тежък за четене, има в него поезия и мисъл.

Говорихме за Виетнам, за литература. Блага не беше чела нищо от печатаното в „Септември“, изглежда това списание им е станало толкова омразно, че не щат да го погледнат.  Замоли да им прочетем нещо от Теофил. Прочетох началото и тук там от средата. Силно впечатление ù направи. „Голямо извисяване, стигнали сте до там, където е границата с извънреалното“. Езикът също ù хареса.

Под „Теофил“ трябва да се разбира романа „Антихрист“. Заглавието „Теофано“ е на един по-ранен етап от писането на романа. В записа става въпрос и за осиновеното виетнамско момиче Ханка, дъщеря на Блага Димитрова.

VII тетрадка, 31.III.1970 г., с. 71.

Преди известно време идваха на гости Блага Димитрова с мъжа си и Петър Динеков. Прекарахме приятно. Четох им от „Търновската царица“, която ги накара да изпаднат във възторг. Направи им по-добро впечатление, отколкото можех да допусна. Обяснявам си го донякъде с това, че Блага е търновчанка. После поискаха да им прочета нещо от Теофил. Струва ми се, че и дори за Блага текстът остана малко недостъпен. Възприемането на „Търновската царица“ беше много по-възторжено, зер храната е лесносмилаема… Не бързам със заключението, че Теофил ще остане неразбран от хора като Блага и мъжа ù, но едно е ясно – „Търновската царица“ трябва да бъде написана.

VIII тетрадка

5.XII.1970 г., с. 27.

Снощи идваха Блага Димитрова и мъжа ù. От страна на гостите – никакви особени прояви. Повечето време мълчаха, защото домакинът не им даваше твърде възможност да вземат думата. Беше изпаднал в ония свои състояния на силна възбуда, когато никой друг не може да се вреди да каже нещо. Аз се опитах да предизвикам Блага и мъжа ù към някакво откровение, да кажат нещо за себе си, за своите грижи и планове, но Емилиян тутакси се намесваше и започваше да разказва за своите работи: осведоми ги в подробности какво пише, какво ще пише, разказа им най-малко пет разказа, които има намерение да пише, кара ме да им чета нещо от „Скот Рейнолдс“. Хареса им, но не бяха така очаровани, както Емилиян очакваше. Видя им се твърде интересно, ново. Блага намира, че само един пасаж – там където се говори за византийската история, Никифор Фока и Теофано – напомня за стария Емилиян Станев.

Н. Станева е обърнала внимание на необходимостта на Ем. Станев да разказва своите творчески замисли пред приятели за да види реакциите им.

5.II.1971 г., с. 41.

Снощи гостувахме на Тодор Боров по случай 70 годишнината му. Поднесохме му подарък, общ от групата – Багряна, Жана, Вълеви, ние и Блага и мъжа ù – керамичен сервиз за кафе, купен от магазина на художниците…

2.III.1971 г., с. 46.

Завчера вечерта ходихме на гости у Блага Димитрова. Емилиян сам пожела и ме накара да се обадя. Посрещнаха ни много сърдечно и топло. Създаде се хубава, непринудена атмосфера. Повикахме по телефона и Динеков, който, както винаги, дойде с пълна кошница новини около предстоящите министерски промени този път. Осведомил го вече за тях Божидар Божилов – тая махленска клюкарка. Затова не им дадохме много вяра, но ще видим.

Блага ни чете от новата си още неотпечатана книга. „Лавина“ – нещо средно между поема и философско есе, но уж роман. От това, което чухме, не останахме много доволни. Емилиян направо отрича такъв род писане, символи на отдавна известни и изтъркани истини, които само авторката смята за открития, но слава Богу, въздържа се да ù го каже. Дори не даде да се почувства, че не му хареса. Друго нещо обаче беше много по-интересно – книгата за Багряна, която двамата с мъжа си пишат. Четоха ни откъси. Чудесно. Ще стане крайно интересна.

Тук става въпрос за книгата на Блага Димитрова и Йордан Василев в два тома „Младостта на Багряна и „Дни черни и бели.“ Това е едно от най-добрите документални изследвания за Багряна. Книгата не е посрещната добре от литературната критика и във в-к „Литературен фронт“ излиза разгромяваща критика, за която пише и Н.Станева в записките си.

7.IV.1971 г., с. 56.

Снощи Блага Димитрова и мъжът ù доведоха съветския критик Зверев – искал да се срещне с Емилиян да го помоли за един откъс от нещо още непечатано, придружен от няколко думи за работата му. Емилиян не вижда какво друго може да даде освен част от „Търновската царица“, защото няма нищо завършено. Не му се много иска обаче, защото смята, че няма да заинтересува съветския читател. Щяло да се печати в списание „Вопросы  литературы“, един брой от което ще бъде посветен на българската литература. Зверев съобщи за големия, както той се изрази „огромния“ успех на Сибин. Много писма, запитвания били отправени до редакцията на „Иностранная литература“, направили се изказвания на пресконференции. Емилиян понастоящем бил бестселъра в СССР. Всички негови книги се разграбили, онова, което се намирало в книжарниците бързо изчезнало след излизането на Сибин. Зверев каза, че „Антихрист“ се превежда от Ника Глен при издателство „Прогрес“. Това нещо ние не знаехме. Преди няколко дни се получи писмо от Мира Михелевич – благодари за екземпляра, който ù бяхме изпратили, но нищо не съобщава за превод – може би смята, че знаем. Книгата трябва да излезе още тази година. Емилиян се шегува и казва, че ще трябва да подаде заявление в Съюза на съветските писатели да бъде приет, тъй като там има по-голям успех – тук не признават „Сибин“ и „Антихрист“.

Зверев ми направи добро впечатление – напредничав, прекланя се пред новаторството в литературата, боготвори Камю, Фокнър, поезията на Пастернак смята за гениална, поставя Солженицин над всички други белетристи на нашия век. Разказа за голямата роля на Рюриков за съвременната литература, за големия му принос да бъдат представени на съветския читател всички големи западни писатели, макар и низвергнати от нашия свят… Изобщо твърде интересни работи чух от Зверев, той е от това ново поколение съветски интелигенти, които отричат Шолохов, по-право признават първите две части на „Тихия Дон“, но не и „Разораната целина“ и др., четат нелегално и разпространяват някои книги на машинопис и циклостил. За съжаление обаче Емилиян не можа да създаде контакт с този човек тази вечер – Зверев говори много бързо и неясно, Емилиян не чува и не разбира добре, това го измори и той се отегчи. Виждах как се насилва, опита се да прави шеги, не успя и накрая го заряза. Започна отделен разговор с Блага, а Зверев продължи беседата с Петър Динеков, който също беше тук, и с Йордан Василев.

Блага Димитрова

IX тетрадка

24.09.1971 г.,с. 14-15.

Миналата седмица Багряна ни събра – Борови, Блага и мъжа ù, Бранко Георгиев, Петър Динеков и ние. Случи се в дъждовния период, когато четири дни валя непрекъснато и земята беше заприличала на „удавена бабичка“. Но в затопления уютен хол във вилата, пред богата и вкусна трапеза, беше приятно. Динеков и Тодор Боров се надпреварваха кой да блесне с повече знания, така че научихме много неща. Динеков разказа за Париж, откъдето току що беше се върнал след три седмично пребиваване, а Боров говори за книгата на Солженицин „Август 1914 г.“, която чел на руски. Багряна, както винаги, клатеше глава и нищо особено не каза. Тя повидимо живее със страха от смъртта и прави всичко възможно да не я забравят хората. Не пропуща случай да се покаже на публично място – приеми, тържества, пътувания в чужбина, събира се постоянно с хора. С една реч постъпва така, както не бива да постъпва един творец, когато престане да бъде такъв, защото винаги става смешен и жалък.

17.VI.1972 г., с. 48.

Чете книгата на Блага Димитрова „Подземно небе. Виетнамски дневник.“ Много го развълнува. Пожела да се обади на Блага – за пръв път харесва нещо от нея толкова, като не се брои „Страшният съд“, който също хареса.

Похвали я: „Колко си хуманна, а аз какъв съм варварин! Ти виждаш нещата по човешки, а аз ги виждам другояче. Това, разбира се, не значи, че аз съм прав!“

После и аз прочетох книгата и на места едва удържах сълзите си. Блага е не само значителна като поетеса и писателка, тя е забележителен човек и гражданин. Възхищавам се от нейната гражданска смелост, от удивителната ù храброст, от голямата ù интелигентност и талант. Жалко, че аз не можах да направя нищо сериозно и значително в живота си. Толкова ми е било изглежда дадено, а и ако е имало нещичко повече, то си е останало неразвито. 

30.VII.1972 г., с. 57.

Вчера идваха Маневи от Търново. Разказаха интересни неща във връзка с пребиваването на Т. Живков във В. Търново през последната седмица. Упрекнал бил публично и пред тях Джагаров, че пренебрегва и гони Блага Димитрова. Джагаров рекъл, че Блага не е поет. Тогава Живков казал: „Не зная дали е поет или не е, но е добър гражданин и извърши цял подвиг с ходенето си във Виетнам. Ами книгите, които написа за Виетнам! Защо не ù празнувахте 50 годишнината?“

 „Защото била писала писмо до Джагаров, с което се отказвала от честване.“

 „Ами как ще приеме? Ти я гониш, а тя ще приеме да я чествуваш. Не ти иска нито меда, нито жилото“.

30.04.1973 г., с. 91.

Празнувахме 80-я рожден ден на Багряна всред приятелска среда – т.нар. Боянска компания: Тодор Боров с жена си, Блага и Йордан, ние с Емилиян, Петър Динеков и Жана. Вечерта се състоя в малката стая до червения салон на ресторант „Рила“. Почетохме Багряна с изискана вечеря, поднесохме ù подарък – сервиз за кафе, керамична изработка на една художничка и сребърен пръстен с кехлибарен камък. Изборът на подаръка правиха Динеков и Блага, ние с Емилиян ù поднесохме и хубав букет кали.

Най-много говори, разбира се, Тодор Боров. Той е страшно приказлив и темпераментен. Двамата с Петра се надпреварваха да демонстрират огромната си памет. Боров разказваше спомени за Боян Пенев, за Сергей Румянцев, но както винаги разказваше повече за себе си. Почувствах се изморена от високия му тон (той винаги вика като говори), от прекалено големия водопад от думи. Багряна, както винаги, сдържана, скромна, отмерена. Страшна издържливост! Аз се уморих, тя не. Стана дума за пътуването на Динеков до Щатите – облажава го. „Сега да ми кажат да тръгна, веднага бих напуснала тази ваша така приятна компания и бих започнала да нареждам куфара си.“ Неизтощима пътешественица, годините не ù тежат. Пълна противоположност на Емилиян. Той пък не може да се нечуди на ония, които тръгват да пътуват.

Х тетрадка

17.09.1973 г., с. 17.

Вечерта, след вечеря, дойдоха Багряна с Блага и Данчо. Емилиян им се зарадва. Беше много зареден и имаше нужда от отдушник. Говори много, пуши много, пи отново старка с Данчо. Блага се противопостави на черпнята с алкохол. Емилиян беше като барутен погреб – чакаше само клечка кибрит. Не посмях да упорствам и дадох старката.

Говориха за книгата, която сега продължават. Искаха да знаят мнението на Емилиян за  печатания откъс в „Септември“. Той се направи, че не го е чел, но им каза мнението си за подобен род книга. „Пазете се да не заглъхне лирата на Аполон. Тя трябва непрекъснато да звучи. Да не ви затрупа материала така, че да се загуби Багряна в него. Да не почне читателят да прелиства страниците, за да търси там, дето пише за Багряна“.

После Емилиян започна да разказва за Покривалото, донесе две глави, накара ме да им ги прочета, но и с това не се задоволи. Истерията му се засилваше. Започна да разказва „Султански лов“, Разказа го целия, искаше още да приказва, но те вече трябваше да си тръгват, за да не закъснеят много за София.

Н. Станева поднася старка – това е традиционна суха водка, дестилирана от ръжени зърна и произвеждана най-вече в Полша и Литва.

22.Х.1973 г., с. 22.

… Живее (Ем.Станев) с големите проблеми на времето, непрекъснато мисли и разсъждава за тях. Питам Петър Динеков, който общува с много хора, с много писатели, има ли друг български писател, който така да гори със световните проблеми. Каза, че не познава друг такъв, освен донякъде Блага Димитрова, но тя подхожда повече от философска гледна точка. Другите живеят с неща, които пряко засягат личните им интереси.

XI тетрадка

28.III.1975 г., с. 18.

Снощи идваха Блага и Данчо. По-късно се обади П. Динеков, повикахме и него. Дойдоха да чуят „Язовецът“. Данчо бе донесъл няколко дни преди това новоизлязлата книга за Багряна – 1 том, която аз зачетох с интерес и увлечение. Всред разговорите за тази тяхна съвместна работа и за случилото се в сп. „Септември“ във връзка с отпечатването на очерка на Г. Божинов (българският Солженицин, както го нарече Динеков). Аз поднесох закуски и хубаво вино – врачански мискет, което много хареса на Блага. Пийна доста и се развесели, Данчо също. Това вероятно им попречи да бъдат съсредоточени в слушането, прекъсваха ме, коментираха, доливаха си чашите, възклицаваха. Видях, че Емилиян започна да се дразни. Петър обаче, въпреки че слушаше разказа за втори път, го следеше с голямо внимание, той въобще не пие. Виното развърза езиците, затова и Данчо и Блага доста смело, без задръжки, си изказаха впечатленията и направиха забележки. Блага например намери, че колибата няма нужда да изгаря, а Данчо смята образът на жената по-интересен, по-богат от тоя на художника. Изрази се така: този човек може да бъде както българин, така и французин, немец или англичанин. За него е казано всичко, не можем да прибавим и не очакваме нищо повече. Останах с впечатление, че разказът не се приема изцяло, въпреки декларациите им, че е „чудесен“. Но изглежда, че Емилиян, както винаги, се замисли над думите ми.

Георги Божинов (1924 – 2004)

В този откъс се споменава Георги Божинов (1924 – 2004). Той бе преоткрит като голям писател след преиздаването на романа му „Калуня-каля“ през 2014 г., превърнал се в бестселър и претърпял няколко допечатки.

През 1974 – 1975г. той подготвя и дава в сп. „Септември“ пътеписа си „Гора зелена, вода студена“, който е публикуван в бр. 3 през 1975 г. В последния момент авторът допълва творбата си с три страници, в които са предадени спомените на петима оцелели българи от съветския ГУЛАГ. След последвалата остра реакция от съветското посолство броят е иззет, а цялата редакция на списанието, начело с главния му редактор Камен Калчев, включително и редакторът, приел и разписал за печат ръкописа – Николай Кирилов, са уволнени. Божинов също е уволнен като кореспондент на в-к „Труд“, изключен е от Съюза на българските журналисти, и от Дружеството на писателите в Благоевград. Повече не е назначаван на държавна работа. Жена му, която е учителка, също е уволнена.

17.Х.1975 г., с. 48-49.

Вчера излезе в Лит. фронт статията без подпис насочена срещу Блага Димитрова и Йордан Василев за книгата за Багряна. Впечатлението отвратително. Хулигански, просташки език, клевети, неверни неща. Сякаш авторът не е чел книгата и е писал преднамерено, каквото му е прилягало. Щадят самата Багряна, сякаш тя не е съавтор, сякаш не е разказвала всичко това. Багряна още не беше я чела и аз отидох да ù я покажа. Заварих я уплашена, но като видя, че я наричат голяма поетеса и гордост на българската поезия, успокои се. Не усети, че косвено я удрят, като говорят за будоарни, хайлайфни истории. Жана ми разказа, че докато ме чакала, изпаднала в панически страх. „Блага и Данчо ще се отърват. Зад тях стои Станко Тодоров. Ами аз какво ще правя?“ Емилиян силно се възмути от статията – намира, че е жестока.

18.Х.1975 г., с. 49.

… Говорих по телефона с Петър Динеков – той е рецензент на книгата за Багряна. Държи на всяка дума от рецензията си и смята, че Блага и Данчо трябва да отговорят, макар да е уверен, че отговорът им няма да бъде напечатан.

27.Х.1975 г., с. 49.

… Една вечер дойдоха Блага, Данчо и Динеков. Блага е бодра и не издава тревогите си. Изглежда, че е много силен човек. Отдала се е на усилена работа и почти никъде не ходи. Отношенията с Багряна са коректни, но по-хладни. Блага и мъжът ù деликатно се отдръпват на разстояние, което Багряна се прави, че не забелязва и се мъчи да преодолее. Постоянно ги търси по телефона,  който те изолират да не им пречи, защото и двамата работят. С нищо не издават пред другите недоволството си от нея, но тя самата изглежда го усеща.

Ужасно се възмутих, когато научих, че когато някой рекъл пред Иван Мартинов: „Не биваше така да се атакува Блага. Тя е болен човек. Може да ù стане нещо.“, той отвърнал: „Нека пукне. Сама си го търсеше!“.

6.ХII.1975 г.,с. 52.

Имен ден на Емилиян, т.е. на Никола. Дойдоха доста гости, напълниха къщата с цветя, някои го почетоха и с други дарове. Димка Каролева донесе топла питка, която ядохме с мед, а Мария Панова му беше омесила баница. Дойдоха Радичкови, Благини, Петър Динеков и др. Стана весело, казаха се много вицове и шеги…

Ще прибавя и поздравителното писмо на Блага Димитрова и Йордан Василев по повод 70 годишния юбилей на Ем. Станев, запазено в архива на писателя. Запазен е и машинопис на статията – отговор на Бл. Димитрова и Й. Василев на статията против тях в „Литературен фронт“:

                                                                       До Емилиян Станев писател

                                                                       и ловджия, седмото чудо на

                                                                       Бояна, навършил през 1977г.

                                                                       70 години.

След височайшите благоволения

(за яд на целия Съюз – урсуз)

след речи и награди

след политически паради,

довели страшен земен трус,

приеми от нас сърдечно поздравление

и за годините ти млади,

и за „Сибин“ и „Антихрист“,

за разказите с блясък чист

(и доста изпотрепани животни,

а също и критици потни),

за всяка точно дума

във твоя текст и лаф!

Години още сума

да си ни жив и здрав!

                                                           Блага

                                                           Йордан

За приятелството с Ем.Станев говори и съпругът на Блага Димитрова в спомена си за Ем. Станев. И той подчертава, че съседството им с Ем. Станев и проф. Динеков е улеснявало приятелството им.

Защо най-често у тях? Срещите преминаваха по един повтарящ се, но непланиран сценарий. Няколко минути общи приказки, по скоро някой от нас приканваше да слушаме новия текст. Предварително ни беше ясно, че щом се обаждат, Емилиян е завършил глава от новата творба, върху която в момента работи. Седяхме в техния хол на креслата – тримата (проф. Динеков, Блага и аз) на една линия в полукръг, Надя встрани, а Емилиян точно насреща. Надя чете, а Емилиян наблюдава внимателно нашата реакция.

Така са преминали доста вечери у тях. В началото бе повестта „Легенда за Сибин, преславския княз“, която излезе през 1968г.

На няколко поредни четения слушахме глави  от тогавашния нов роман „Антихрист“. Някои дори повторно след наши бележки и препоръки. Бях навлязъл в него, когато книгата бе отпечатана през 1970г. Емилиян, както всичко виждаше, забелязал моя интерес, и ми подари сигналния екземпляр, получен от печатницата. И с неговата разсеяност – автографът на гърба, наопаки. Това както и да е, но чета и виждам, че моето име е отпред, а след това на Блага. Питам го изумен, а той без никакво замисляне отвръща: „Може да е Блага Димитрова, но тя е жена – да си знае мястото – отзад.

Йордан Василев пише рецензия за романа, но не я отпечатват, защото се е знаело, че това е „попска“ книга и рецензии за нея не се приемат. Чак след като Пантелей Зарев отпечатва рецензия – пътят на книгата е отворен и за други рецензии. Посещенията им при писателя продължават и на вилата в Бояна.

Ходехме на вилата при същата програма Мисля, че тогава той пишеше, а ние слушахме от гласа на Надя „Търновската царица“ (особено интересно му бе да чуе мнението на Блага, нали и двамата са търновци), „Вълкът“, „Скот Рейнолдс е непостижимото“ „Язовецът“, „Насън и наяве“.

Споменът завършва с разказ за гласуването против закона за контрактациите на Ем. Станев, когато той казва на Т.Живков, че орлите не кълват на хармана, а само врабците. (Спомени за Емилиян Станев. Съст. Радка Пенчева. С., Лик, 2007 г., с. 177-179.)

Блага Димитрова и Емилиян Станев запазват добрите си отношения като творци и хора до смъртта на Ем.Станев. Може би защото и двамата са търновци и съседи в София, а може би и заради това, че са честни творци и интелектуалци. Запазените записки на Н. Станева и спомени на Йордан Василев говорят категорично за това. Предполагам, че и в неиздадените дневници на акад. Петър Динеков може да се намерят доказателства в това отношение. Дружбата между двамата писатели още веднъж доказва, че честните писатели са се подкрепяли един друг в онези години, макар и различни като натюрел и личности.

© Д-р Радка Пенчева

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.