Бъдещата архитектка Христина Христова се вдъхновява от сградите на Карл Кандулков и изработва бижута от рециклирани материали и хербаризирани цветя

Spread the love

Христина Христова е родена в Габрово и е само на 23 години. Тя е една от талантливите възпитанички на  ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Владее математика и немски език, но ù се отдават и други науки. Доброволец е към библиотека „Априлов –  Палаузов“ и Младежки съвет по наркотични вещества (МСНВ) Днес тя е студентка последна година по архитектура. В свободното си време обича да рисува и да плува. Поводът да се срещнем с нея са великолепните бижута, които изработва от епоксидна смола, кожа, камъчета, стъкълца, дърво и метал. Те са направени с вкус и привличат със собствен стил и красота. В един пролетен ден разговаряме с бъдещата архитектка за изкуството да се проектират сгради, но и за дарбата да изработваш финалния акорд на всеки дамски тоалет.

Христина Христова

Г-це Христова, Вие учите архитектура. Как направихте избора си в точно тази специалност? Доколкото знам имате афинитет и към други науки?

Архитектурата винаги е присъствала в живота ми, дори когато не съм подозирала –  под формата на изкуство и  математика. Габрово ме е научило да обичам архитектурата чрез  сградите в него, около които съм израснала. Истината е, че до последно не бях уверена какво искам да уча, но направих своя избор благодарение на едно събитие –  Мениджър за един ден. Там се   срещнах с  архитект, чрез който успях да затвърдя избора си. Той ме мотивира да се впусна в това приключение, наречено архитектура, за което съм му изключително благодарна!

Мислите ли, че в България можете да се реализирате успешно с тази професия?

Вярвам, че всеки сам извоюва мястото си, където да се реализира. Когато си добър в някаква област, това се оценява и търси. Архитектурата е по-скоро предизвикателство, отколкото работа, а и никога не съм се възприемала за кариерист. Искам това, с което се занимавам, да ме удовлетворява и развива като човек. Успехите идват с постоянство и упоритост, а никой не обещава, че ще е лесно. Засега вярвам, че бих се реализирала в това, с което се занимавам професионално. Присърце са ми интериорите и се специализирам в момента.

С какво Ви впечатлява архитектура в следосвобожденска България?

Следосвобожденската архитектура е до голяма степен вдъхновена от развиващия се Запад по онова време. Впечатлява ме българския прочит на модерното, как сме успели да се съхраним като общество и да създадем нещо толкова изящно и напредничаво,  въпреки трудностите на младата ни държава! Следосвобожденската архитектура е ярък пример за потенциала на народа ни и това как умеем да подобряваме образците. Сега трябва да се проектира както е било тогава –  на първо място за хората и просперитета на градовете, а не само за пари.

Коя е онази  стара габровска сграда, която Ви вдъхновява? Какво знаете за нейната история?

Вдъхновяват ме много сгради в Габрово, но една винаги ме е удивлявала всеки път, щом я посетя –  Дом на културата „Емануил Манолов“. Монументална, пищна, неокласическа сграда –  дом на магията на културното израстване. Там се изучават различни науки и изкуства, правят се изяви, все дейности, извисяващи човека. Затова ù прилича да е е на централно място, за да се вижда от гостите на града. Когато застана на централния площад, чувствам респект към нея. Изкачването на стълбите символизира за мен трудността в израстването и изучаването тайнствата на изкуствата.  Известно е, че архитект на сградата е Карл Кандулков, проектирал множество бележити сгради в Габрово –  Дом на хумора и сатирата, Спортна зала “Орловец”, монумента „Коня“ на входа на Габрово и др. В Дома на културата е обърнато внимание на всеки детайл –  статуите коне на покрива, стенописите, стълбищата,  парапетите. Всички елементи, взети заедно, изграждат една хармонична система, действаща и впечатляваща и днес.

Кои са онези български архитекти от миналото ни, които бихте последвала като идеи в бъдещата си работа?

Както вече споменах Карл Кандулков е архитект, чието творчество вдъхновява и служи и днес. Той е пример за отдаденост, усет, интелект и постоянство.

Друг архитект, който бих последвала в работата си е Никола Лазаров. Автор е на Централния военен клуб в София, Двореца „Врана“, Обществената баня в Плевен, множество къщи на заможни българи. Роден е през 1870 г., когато още не сме имали собствена държава, така че той е един от основоположниците на българската архитектура. Проектирането е съвместна работа не само с инженери, но и с творци. Скулптурата е била неизменна част от сградите до идването на съвременната архитектура, каквато се прави днес –  минималистична, изчистена, опростена. Хубаво би било днес да се вдигат повече архитектурно –  художествени сгради, плод на съвместна работа. Бих работила именно в такава посока занапред.

Ако имате средствата и свободата за работа каква сграда бихте вдигнала в центъра на Габрово? В какъв стил?

Габрово е град, който постепенно застарява, а младите хора- напускат. За да имат смисъл и живот сградите, те трябва да изградят среда, привличаща и полезна за обитателите му. Бих изградила художествена галерия, с прилежащи ателиета за работа, предоставяща нужните условия за развитие на творците в града. Настоящата художествена галерия в Габрово е потисната от рекламни табели, трудно забележима сред еклектичния пейзаж около нея. Изкуството е преди всичко процес, в който може да се включват посетителите и то не само като зрители. Бих изградила места за работа на открито, разнообразни пространства за експозиции –  от модерни помещения, до руини и градини. Публиката трябва да се провокира –  да мисли, чувства, твори!

Вие правите и прекрасни бижута от епоксидна смола. Вграждате различни цветя. Разкажете ни как започнахте?

Бижутерството ми е страст от сравнително скоро. Преди около пет години се захванах да изработвам бижута за себе си. Така започнах да се интересувам все повече от техниките за изработка и преминах през различни етапи –  от работа с дърво, пирографиране, плетене на макраме, до работа с кожа, естествени камъни и разбира се, епоксидната смола. Важен момент в изработката на такъв тип бижута е правилното съхранение на цветята. Те трябва да се хербаризират до пълното им изсушаване, след което могат да се влягат в епокседната смола.

В бижутата личи и вдъхновението от природата. Сигурно дълго обикаляте, за да намерите цветята, които Ви трябват?

Сега е сезонът на цветята, а момента на брането им ме кара да се вглеждам в изящните цветове, които растат около нас, и които преди не съм забелязвала така често!  Понякога цветята сами ме намират, без да ги търся специално. Откакто правя такъв тип бижута, всяка разходка сред природата е още по-зареждаща. Изумително е как природата разцъфва, а ние сме извърнали поглед към забързаното си ежедневие и рядко забелязваме това. Природата ни дарява с толкова изящно изкуство, хубаво е понякога да спираме и да му се наслаждаваме.

Във страницата Ви виждам и бижута изработени от дърво, метал и др. материали. От къде си ги набавяте?

Често материалите, които използвам са рециклирани. Дървените парченца намерих като остатъчен материал от производство на дръжки за ножове. Използвала съм също морски камъчета и стъкълца. Дребните и на пръв поглед непотребни остатъци, са ми били изключително полезни  и са ме провокирали да творя. Получава се като нареждане на пъзел –  имам частите, остава предизвикателството да ги подредя така, че да се получи красива картина. Разбира се, набавям си материали и от кинкалерии и магазини за мъниста.

Освен въображение, какво още трябва, за да творите?

Това, което винаги ми е носело удовлетворение, са добрите отзиви от хората, до които съм достигнала. Действат ми като гориво, с което да продължавам да го правя. Творчеството е дълъг процес, а понякога идеите се преплитат или пък трудно се намират необходимите материали. Нужно е търпение и упоритост, за да се реализират дори най-налудничавите идеи.

Тази работа с бижутата, която е хоби, как се свързва с архитектурата?

В същината си тя много напомня на проектирането –  идея, път, реализация, които не винаги остават еднакви от началото до края. Най –  важното е да се прави от сърце, важи и за двете, иначе веднага се усеща бездушното им присъствие.

Къде може да се видят вашите миниатюри? А да се закупят за скъп човек?

Могат да се намерят в Габрово на няколко места –  магазин  за бижута „Янтара“ на ул. „Априловска“ № 6 (веднага след светофарите) или в книжарници „Надежда- М“. Изработвам също индивидуални бижута и комплекти по поръчка, често със специална символика или нещо сантиментално за човека.

Какви послания носят изработените от Вас бижута към нежния пол?

Бижутата са малки картини, а хората –  своеобразни галерии. Те изразяват вижданията на човеците за света около тях. Моето послание е всяка дама да има куража да изявява себе си и да се наслаждава на малките моменти на красота.

Пролет е, време за нов живот и ново начало… Как бихте изобразила този сезон в едно бижу?

Пролетта е букет от емоции, коя от коя по –  красиви. Новият живот винаги носи надежда –  за чистота, невинност и светлина. Това несъмнено ме препраща към бижутата с цветните пъпки, още неразцъфнали, чакащи своето пробуждане.

Какво си пожелавате в творчески аспект?

Пожелавам си да не пропилявам времето си безплодно, а да създавам и съзидавам. Ако всеки остави нещо хубаво след себе си, след време светът ще е още по –  добро място за живеене.

© Мирела Костадинова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.