Атанас Карадечев: Скулптурата и аз сме като двама влюбени, вречени един в друг

Spread the love

Атанас Каредечев е известен български скулптор от Пловдив, който завладява със емоционалността си. Той е като струна, която само да докоснеш, започва да се лее музика. Това се усеща и в творбите му. Завършил е Художествена гимназия „Дечко Узунов“ в Казанлък, след това „Скулптура“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Трудно могат да се изброят изложбите му у нас и в чужбина. Една от последните е във Венесуела. Свои творби е оставил във Финландия, Швейцария, Германия и др. държави по света. През 1993 г. на търг в Париж купуват творбата му „Капанът“. Последно му престижно участие е в Цюрих, с негова работа, отново продадена на търг. Атанас Карадечев се гордее, че преди години е попаднал в един каталог за продажби на произведения на изкуството с Албрехт Дюрер, Пабло Пикасо и Виктор Вазарели.

Отдавна имах желание да се срещна и поговоря с него. Познаваме се от няколко години, но времето все не стига. Една малка случайност на улица  „Шипка“ №6 в София осъществи внезапно тази стара моя идея. В един слънчев зимен следобед пием кафе и разговаряме за работата му и изкуството. Още в началото той споделя, че за скулптурата е необходим колкото труд, толкова и талант. „Иска се вдъхновение и сърцатост. Това е „диханието“ на твореца. Трябва и богато въображение“.

Атанас Карадечев е известен у нас и с това, че изработва скулптури на светли личности от българската история. Сред имената са тези на Васил Левски, Димчо Дебелянов, Капитан Райчо Николов, Борис Дрангов, Христо Г. Данов, Христо Смирненски. Казва, че “духът, който носят тези хора е над всичко.”

Сред творбите му е скулптура от бронз на Атанас Буров, която е във Варна. Тя е поставена на площад в близост до някогашната банка на фамилията Бурови и неговия хотел „Роял“. Статуята показва банкера в естествен ръст, облечен в елегантно пардесю, подпрян артистично на бастуна си. На главата е с бомбе. Разговаряме с автора на бронзовата фигура какво го впечатлява в големия банкер, за когото е изчел няколко книги, преди да започне творбата си. „Той е действащ депутат и се записва доброволец във войната и в Битката при Чаталджа е награден с орден за храброст. За малко не го убиват в атака на нож. Буров казва: „Българинът е ценен като личност, но слаб за всяка обща акция“. Актуално звучи и днес. Негови са също думите, че нацията ни никога няма да успее, ако не се отърве от най-долното си качество – да не си плаща и да опитва да мине метър. Парите покваряват дребния човек и извисяват големият. Те не развалят човека, а дават сили и кураж. Развалят само хилавия, със слаб морал. В историята влизат само тези, които не са на заплата…“, цитира събеседникът ми известния български банкер.

Наскоро Атанас Карадечев завърши и друга своя творба „Ванга“, която вече е изложена в храмовия комплекс в Рупите. За усещането докато майстори образа на тази свята жена споделя: „Това беше докосване до Отвъдното, което не е достояние за всеки човек… На Ванга ѝ бе дадено Отгоре, Свише… Чувствах се привилегирован и респектиран от образа ѝ, който все повече и повече се открояваше в глина – Божият материал. За първи път си дадох сметка на колко много хора е помогнала и колко много са ѝ благодарни“.

В този ред на мисли, разговаряйки за големите българи, Атанас Карадечев казва, че един от съвременниците ни, който заслужава да бъде излят от бронз е физикът Теодосий Теодосиев – Тео. „Той носи идеите на Възраждането ни. Има над 50 ученици в целия свят, които са професори. Теодосий Теодосиев, с който лично се познаваме, събужда не само възпитаниците си, но и целия български народ. Буди ни с това, че ни изважда от Матрицата, в която ни вкарват, а това става с разум и мисъл, които не са присъща на политиците ни. Тео го може.“.

Атанас Карадечев е един от учениците на Георги Чапкънов – Чапа, при когото отива сам, за да се учи на изкуство. Една сутрин в ателието на Чапкънов, майсторът отваря пеща, в която има малка изсушена фигура на Атанас Карадечев. Тя представлява негърче, високо 35 см. Част от восъка е останал по стъпалото на едното краче на фигурата. Тогава Чапкънов взема метална ланцета и маха восъка. Чува се съскащ шум и той се хваща за лицето. Това е горещ восък, който излита в лицето му от  не добре изсушената фигура. Чапкънов отива на горния етаж и ляга на леглото. С него се качва и ученика му, който не разбира какво точно се е случило. Майсторът бавно се съвзема, а после казва: „Насе, имам късмет, нищо не попадна в очите ми. Добре, че сутринта си намазах лицето с крем…“ – спомня си моя събеседник случката в ателието на Чапкънов.

За автора на „Дон Кихот и Санчо Панса“ Карадечев ни споделя още:„От Чапкънов се научих на ежедневно трудолюбие. Той е творец в пълния смисъл на думата. Никога няма да забравя първия ден, в който работихме и по време на обяд ми каза: „Наско, щом си чирак при мен, аз ще те храня. Прибери си твоя обяд…“ По този начин усетих неговата закрила и сърдечност. Той е изключително добронамерен и щедър човек. Наскоро бях в ателието му, още работи. Скоро ще навърши 80 години, но не спира да твори“.

Разговорът ни се впуска и към един друг голям скулптор, но от Европейското изкуство – Роден. Известен с думите си: „Вземам мраморен блок и отсичам от него всичко излишно“. Разпитвам белокосият майстор на глината и бронза това ли е скулптурата или ще добави още нещо за нея. „За да отпадне излишното, творецът-скулпор трябва толкова много творби да е направил, че мислено да вижда излишъка в мрамора. Той визуализира творбата си. Затова му е толкова леко да изхвърли излишъка. Магията на творбата е да те изкара от реалността и да литнеш в голямото изкуство, което облагородява“.

Някак естествено разговорът ни стига до вечната тема за самотата. Нали често ние сме по-сами сред хората, отколкото в тишината на стаята. „В самотата творбата по-ясно и смислено израства и си заема своето място в пространството. Усамотението е благодат… И не само за творците, а и за всеки човек. Тя е добър учител…“

Атанас Карадечев

До нейно величество самотата Карадечев се докосва в ателието си, за което казва: „Това е моята реанимация, място, в което оживявам. Там се спасявам от битовизмите, суетата и излишния шум. Слушам сърцето си и разума. Това е място, в което израствам. Скулптурата и аз сме като двама влюбени, вречени един в друг…“

Не настоятелно го питам върху какво работи в този момент, но той е категоричен: „Докато не завърша една работа – не споделям с хората и света“.

Карадечев е учител по рисуване в Сопот и тази работа му е на сърце. Казва, че има много талантливи деца. „Те са като растенията. Трябва благодатна почва за развитие и ежедневно поливане, докато не се появи цъфтеж… и дай Боже плод. После децата сами си поемат полета, а това е красив момент…“

Познавам Атанас Карадечев от няколко години, но за мен той остава загадка. Появява се като фурия, за да сподели за някоя своя творба или изложба. После изчезва и това се повтаря. Винаги е оптимист и с неразделната усмивка на лицето. За него говорят красноречиво скулптурните му творби. „Радостта ми е в глината, бронзовите пластики и музиката. Музиката ми е кислород в живота. Без музика съм мъртъв. Не мога и без приятелите си, които са ми коректив“.

Често в миналото сме разговаряли и за книги. Сега се изкушавам да разбера коя е последната, която държи в ръцете си. Препрочита „Към себе си“ от Марк Аврелий и бърза да ми цитира редове от нея, които очевидно е превърнал вече в принцип. „Ревностно да върша добрини и да бъда щедър, да пазя приятелите си, да не се вкопчвам в дреболии, да понасям да ми се говори открито, да бъда независим и устойчив, да се старая да говоря добре за учителите си“.

После разговорът се затичва към Габрово, градът на усмивките, където той е идвал не веднъж. „Там са работите на Чапкънов – „Дон Кихот и Санчо Панса“, както и бронзовата скулптура на „Хитър Петър“. Чудесни негови творби. Чуя ли за Габрово, се сещам за думата „хумор“, а той е здраве за човека“. Допълва, че Габрово е град с минало, в който са живели интересни личности, допринесли за историята на България – Васил Априлов, Николай Палаузов, Тодор Бурмов. Споменава имената на индустриалците Пенчо Семов и Иван Хаджиберов.

Атанас Карадечев

Казва, че веднага би направил скулптура на Тодор Бурмов, защото той е особена личност за България. „По време на Руско-турската освободителна война е ковчежник на Канцеларията за граждански дела към щаба на Руската армия. През 1878 г. е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а след това и на София. Княз Батенберг го избира за пръв министър-председател. Министър е на вътрешните работи и управляващ Министерството на народното просвещение. Един от водачите на Консервативната партия. Два пъти е избиран за министър на финансите. Той е един от просветените мъже на България по онова време, но и духовна личност“.

Атанас Карадечев е баща на две дъщери и син. Радва се и на внуче. Голямата му дъщеря е интериорен дизайнер. Втората Ангелина, е фризьорка на Лили Иванова. Синът му е професор по антропология в Дания.

На финала на нашия разговор, допивайки последната глътка кафе на улица „Шипка“ №6, той ме уверява, че дните в човешкия живот преминават бързо. И всеки миг със стар приятел, близък човек или потопен в изкуството е част от еликсира на живота.

© Мирела Костадинова

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.