Арменските кафенета в Бургас – спомен за отминалото време

Spread the love

През миналия век Бургас бил известен със своите арменски кафенета. Там се събирали възрастни и младежи да изпият своето кафе, да побистрят политиката, да прочетат новините във вестниците, да поиграят карти, табла или билярд. Кафенетата били място за социален контакт на арменците, място където можела да поговорят на родния език. Голяма част от тях били бежанци, подгонени от турците в България след 1900 година от Цариград, от селата и градовете на Източна Тракия и Анадола.Те донесли своите занаяти в Бургас. Най-добрите златари, сарафи, часовникари, фотографи, обущари, сладкари били арменци. Други работели като хамали на пристанището, шивачи, железари, дърводелци. Според спомени на стари арменци, в началото на миналия век в Бургас е имало 9-10 такива кафенета.

Най-голямото и най-посещаваното било на ъгъла на ул.”Лермонтов” и ул. “Поп Никола”. Тази улица водела от арменската църква до Народната банка на ул. “Александровска”. Кафенето нямало име, но го назовавали според съдържателя – Крикор, Халаджян, Съмпад, Демилян и пр.Сега там е градинката на хотел “България”. В това кафене имало билярдна маса и изпълнявало клубна роля на арменската национално-революционната партия “Ташнагцутюн”. Помещението се ползвало за вечеринки с танци. След тях се играели народни хора. Водели се и деца. Кафето се правело на висок оджак /огнище/ с дървени въглища или в горещ пясък се заравяли бакърени джезвета с дълги дръжки. Сервирали го в чашки, придружено с чаша вода.

На запад от него на упомената ул. “Поп Никола” / вече не съществуваща/ било друго кафене държано от Мъгърдин Хюсюмян.

Кафенето държано от Енището/ Свакото/ било на ъгъла на ул. “Конт Андрованти”  и ул. “Търговска”, с лице към Народната банка и битовия комбинат.Това било единственото кафене в града, където по старовремски обичай в единият му ъгъл до прозореца работел бръснаря Левон Агопян. После кафенето се държало от Арам Манукян. Сега не съществува. Друго кафене било на Барона намирало се е там където някога бил ресторант Варшава, на северозапад от паметника на пл. “Тройката”. Съдържателят, преселник от вилаета на Бурса, събирал земляците си  от оня край. Малко по надолу пак близо до “Тройката” е имало джамия. Там се е помещавало кафенето на Мануелян от Бурса.

На ъгъла на ул. “Богориди” и ул. “Лермонтов” било едно от най представителното кафене “Батемберг”, чийто съдържател  Вихран Бедигян посрещал посетителите си, повечето българи от средно заможните слоеве с най-ароматното кафе, приготвено по рецепта 1/3 ръж, 1/3 леблебия, 1/3 кафе подслаждано със захар. Майсторлъкът на хубавото кафе била да се вдигне каймак и тогава да се разлее.Сега на това място е тротоар.

В колорита на арменските кафенета не липсвало и кафене с името “Варна”, държано от Сероп Папазян. То се гушело в тесните стари улички срещу старинната къща на бургаския бей. Посещавано от българи, рибари и моряци. Там сега е магазин.

В Безистена под стълбите в тясното пространство без маси и столове обслужвал Гарабедян Аробян. Той варял кафе в медни фелиджанчета и го разнасял по поръчка в съседния клуб на ловците и по околните магазини и работилници.

Друг също арменец, възрастен човек също приготвял кафе при такива походни условия на ул. “Поп Никола”, почти до главната улица и разнасял на табличка чашките с кафе на банковите служители.

Съсед на ателието на Фото Недялков  на ул.”Богориди” било малкото кафене на арменеца Гарабед. Кафеджията носел бяло сладко, рахат локум и турски кафе на клиентите докато чакали да се снимат.След разчистване на квартала за строежа на хотел” България” атмосферата се променя.Арменските кафенета изчезват. Остава да съществува единствено клуба “ Ереван” в близост до арменската църква, но днес и той е затворен.

Така е било някога, когато в Бургас хората са се познавали и ходенето на кафене било начин да общуват помежду си.

Соня Кехлибарева

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.