Една вечер в дома на Янко Павлов, или по-точно в ателието му, се събрали един по един художниците-карикатуристи: Александър Божинов, Илия Бешков, Никола Тузсузов, самият скулптор-карикатурист Янко Павлов, Кирил Буюклийски. . . Съмнителна работа! Карикатуристи, сиреч тия, що маскарят света, да се събират едва ли не тайно в късна доба…
И ето че полиция влиза и обявява:
– „Всички в ареста!“
– „Ама защо? .. . Ама как?..“
– „Напред! Пред мен! …“
Карикатуристите се събрали да промишлявят във връзка със скорошното гостуване в Белград. Това е било конспиративното им събрание … Някои от тях сдружени с други подобни тям, бяха образували към Дома на изкуствата и печата „бръмбъзъшки оркестър“ в състав: Александър Божинов – с дайре, Дечко Узунов – с един огромен тъпан, Илия Бешков – с дузина дудуци, а Пенчо Георгиев, Никола Тузсузов и Янко Павлов — с разни тъпани, двоянки, тарамбуки и кавали…
… Намирам се в ателието на Янко Павлов – днес вече към деветдесетте… И разглеждам. Тук-там, навсякъде накацали статуетки, копия на негови произведения: Пижо, разни шопи и шопкини… А ето и шедьовъра му: „Попът, даскалът и кметът…“ А към една друга сполучлива работа – и стихче от Елин Пелин:
Ние сме трима в дружба неразделни:
Язе, Йото
и пред нас – килото…
По случай ареста на карикатуристите писах във вестника: „Полицай влиза при българските карикатуристи – десетина най-видни граждани. Ако такива граждани могат да стават жертви на полицейски действия, колко по-безпомощни са простичките и скромни български граждани!..
„Бръмбъзъците“ свиреха в Дома на изкуствата и печата. Тук се учеха да танцуват модерните тогава танци шими-шими, фокстрот Божинов, Багряна, Андрей Николов, Катя Спиридонова, Золотович…
А старият разсилен – шоп поучаваше помощника си: „Тука некои може и да немат палта, ама кога имат, сакат да им ги държиш, както се следва..
Христо Бръзицов
