Антоанета Тоскова от Самоков: „Само, когато се шие с вкус и финес е магично и красиво“

Spread the love

Великденските празници носят настроение и радост във всеки български дом. Това е повода да се срещна с една необикновена българка от Самоков, която прави бродерии върху яйца от стиропор. „Освен великденските яйца и коледните топки,  бродирам гоблени във всичките им разновидности – ретро или съвременни – с различни бодове и конци, бижута, часовници, пана, дрехи. Няма нещо, което да ме затрудни или откаже, щом ми харесва. Колкото по-трудно изглежда на пръв поглед, толкова повече искам да се заема с него“, разказва в началото на нашия разговор Антоанета Тоскова. Бродерията е в кръвта ѝ. Но работи като помощник – възпитател в Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи. „Прекрасни деца с тежка съдба“, казва за работата си.

Антоанета Тоскова

Интересът към иглата и конеца е наследствен. „Моят дядо беше шивач на свободна практика. Бях често около дядо и баба като най-голямо дете в семейството. Първите ми опити с игла се случиха под ръководство на дядо. Тогава нямаше машини с оверлог, за да не се нищи платът, обримчваше се на ръка. За да получа сладолед, трябваше да обримча на ръка парче плат с идеални равни бодчета. Сега го казвам с усмивка, но за шест, седем годишно дете като мен, това упражнение беше много, много трудно. Ден след ден, с много упражнения, ставах все по-добра. Съответно и упражненията – по-сложни. Сладоледът, обаче беше само по един на ден.  От обримчването на плат преминах на бродерия върху панама. Баба бродираше великолепни карета, възглавници, ковьорчета.  Тя ме пое, защото еднотипните бодчета с един цвят, много бързо ми доскучаваха. Беше не по-малко строг учител от дядо ми. Сгрешах ли, режеше конеца, разшиваше всичко ушито и започвах отначало. Сега си давам сметка, че са искали не толкова да ми предадат занаят, колкото да стоя мирна и тиха. Бях доста палаво дете“, разказва за прощъпалника в изкуството.

На 12-13 години Антоанета Тоскова за първи път вижда схема на гоблен и начина, по който той се бродира. „Магия! Вместо да играя с другите деца, аз стоях в захлас и разглеждах знаците по схемата. Гледах майката на моя приятелка какво вълшебство твори с иглата. Седмици наред молех майка и на мен да купи гоблен. Така и не го получих. Комплектите не бяха евтини, а и тя не вярваше, че дванадесетгодишно дете ще се справи с гоблен“. В крайна сметка тя получава първия си гоблен, когато навършва шестнадесет. От тогава не спира да бродира.

Разказва ми за тънкостите на работата си с иглата и конеца, която е превърнала в страст: „Умението да държиш иглата не е достатъчно, когато трябва да се направи яйце, коледна топка за елхата или бижу. Трябва да знаеш какво точно правиш. Колко голям да е мотива, на каква панама да го избродираш, ще го събереш ли на готовата форма яйце, топка или бижу. Бродерията на мотива е най-лесното нещо. Перфектното сглобяване е много по-трудно. Когато се заема с нещо ново почти никога не се получава от първи опит. Трябва повторение и повторение, и повторение… Опитът е най-добрият учител. Нужна е схема, панама, конци и игла. Първо е ушиването на мотива, после следва сложното. Трябва много опит, за да сглобиш перфектно едно яйце или топка. Без гънчица, панамата не е еластична, а формата на яйцето или топката е обла. Трябва и ширит, панделки….Украса по собствен вкус и цвят. Тук се вижда майсторството, усърдието и сръчността. „Трябва да е с ръка непипнато“, така казваше баба ми“.

Антоанета Тоскова споделя, че бродерията е самотно занимание. „За много мои познати е мъчение, нямат нерви за това. Какви нерви? За мен е успокоение, удоволствие и страст. С иглата броиш бодовете и се потапяш в свят на цветове и тишина. Релакс! И магията да видиш изделието в готовия му вид възнаграждава всяка една минутка търпение, която си му посветил“.

Питам майсторката от къде си набавя моделите. „Стига да имаш желание да опиташ, всичко е достъпно и лесно. Има много видео уроци в Ютуб, има достъп до всички нужни материали. За великденските яйца и коледните топки с часове търся модели в Интернет. Някои от тях са авторски, нови. Купувам ги, защото държа яйцата ми да бъдат различни от масово продаваните. Други схеми се налага да преработвам, да режа или да добавям елементи, за да се поберат в размерите на яйцето. Рускините са ненадминати майсторки на схеми. Невероятни са! Схемите не са скъпи и всеки може да си ги купи. Има и огромно количество безплатни схеми. Преценката – какво да се ушие и сложи на повърхността на яйце или топка – е индивидуална за всеки. Както се казва – по вкус и цвят приятели няма“.

Разпитвам събеседничката ми, която е от Самоков, за най-необикновения гоблен изработен от нея: „Преди петнадесетина години попаднах на една схема за гоблен в Интернет. Не си падам по религиозни мотиви, но тази картина ми взе ума. Двадесет и един ангели и в центъра Дева Мария с Младенеца на ръце. Изгубих си сънят. До този момент не бях шила нещо с повече от 50 цвята, а тази схема се оказа със 170. Леко стъписана започнах подготовката по събиране на комплект – 170 цвята мулине и панама. Естествено, българска и разграфена панама, бод 1:4. Кой да ти каже, че извън България никой не познава бод 1:4! Три години го ших и се получи гоблен с размер над един метър. Сега, с днешният си опит и познания, никога не бих шила по този начин. Бод кръстче на 18 каунт панама е идеалният избор за този род дизайни. (Каунт е вид на панама, бод, бленди, контур, коучинг… ) Звучи като ядрена физика, нали? Но всичко се учи! И благодарение на Интернет е много лесно“.

Вече все по-рядко може да прекрачиш прага на български дом, на стените на който е закачен гоблен. „Бродерията ретро ли е или напротив – възражда се?“, задавам въпрос след въпрос, възхитена от творчеството. „Бродерията във вида си от преди двадесет години е ретро – стари, еднотипни модели, изпълнени с лошо подбрани конци, различни фирми, които са правили собствени интерпретации по моделите на голямата гобленарска къща „Вилер”. Рамкирани в също толкова еднотипни гипсови рамки, натруфени с много орнаменти. Нормално е съвремието ни да ги изхвърли от домовете. В момента има много по-модерни и красиви модели, проектирани от дизайнери, които си служат с красиви материи, богати и сложни цветове, различни видове бодове. Получава се истинска наслада за окото и душата. Но понеже тези модели са авторски, на международни фирми, вносът у нас е ограничен. Те не са толкова масово разпространени и остават непознати за широката публика. Също така са по-сложни за изпълнение от гобленарките, свикнали да шият ретро-Вилер. Тези гоблени достойно могат да заемат мястото си в домовете ни и да не стоят демоде. Радостно е, че младите, които свободно ползват Интернет ги откриват. Интересът им към бродерията расте, виждайки нови и красиви картини, които могат да създадат сами“. Върху творенията на майсторката често присъства българска шевица и тя разказва за тайните ѝ: „В детските си години се захванах с карета, а шевиците са ми слабост. Но с тях трябва да се внимава. Шевицата е нещо свещено. Тя е носела послание и е имала специално място в дома на бабите и прабабите ни. Основно нейното място е върху дрехи, но не какви да е дрехи. Не трябва да са тениски, спортни облекла. Коприна, памук, официална дреха – там е мястото на шевицата. За популяризиране на тази магия в днешни дни може да се срещне на много места – яйца, бижута, чанти. Когато е шито с вкус и финес – е магично и красиво“.

Казва, че в бродериите си вгражда част от душата и сърцето. „Със сърцето избирам какво да ушия. Понякога променям, орязвам, добавям. Някъде ще съкратя контур, на друго място ще добавя. Ще променя цвят, ще добавя детайл. Не се правя на дизайнер, но така го чувствам. И много често, ако трябва да повторя някой дизайн, не се получава съвсем еднакво. Имам чувството, че мисълта за човека, за който го шия, ме ръководи какво да правя с мотивчето. И въпреки, че се бродира по схема, т. е. еднотипно, се получава индивидуално, уникално изделие изработено специално за човека, за когото го правя“.

Споделя още, че българинът цени красотата, а самата тя има почитатели на сътвореното от ръцете ѝ. „За съжаление, малко са хората, които могат да си ги позволят, още по-малко могат да платят реалната цена на тези изделия. Ръчният труд в България е на ръба на оцеляването“, казва с тъга и болка Антоанета Тоскова.

От нейните произведения купуват най-вече „колеги по хоби“. И приятели. „Знаят колко време отнема всеки бод и могат да оценят добре свършена работа. Имат представа какво влагам в изделията и не се колебаят да поръчат за подарък. Перфекционизмът е основното към което се стремя. Никога няма да получат не изпипано изделие. Нещо, което не удовлетворява сто процента мен, няма да отпътува и към тях. Тези, които се занимават с бродерия знаят, че решат ли да продават, няма да получат реалната стойност на вложеният труд и време. За този, който шие цената е малка, за купувача – голяма. Стремя се повече хора да могат да купят мое изделие, а аз да мога да си върна поне цената на вложените материали, за да изработя нещо друго. Трудът ми е на символична цена. Нали все пак не се трудя, а това е удоволствие за мен“.

Майсторката твърди за себе си, че е човек, който изпитва радост да подарява, не да получава. „Дори ми е притеснено, когато ми подаряват. Вълнуващо е докато бродирам, не подарявам трудът си, а минутите на пълно удоволствие.  Не вещите оставят спомени в душата, а чувствата. Реално не се разделям с избродирано яйце. Получавам насреща щастлива и искрена усмивка, получавам обич. Да ги видя в очите на човек е безценно“. Красотата съществува около нас, стига да имаш очи, за да я уловиш. „За всеки човек красотата има различен смисъл. Харесвам онези неща, които са успели да се докоснат до сърцето ми и са ме впечатлили по някакъв начин, които са оставили някаква следа в мен. Обичам обли нежни форми, пастелни цветове. Обичам пролетта, зеленината и природата събуждаща се за живот. Зимата ме натъжава“.

Разпитвам я за другите ѝ женски слабости, а тя е категорична. „Набавянето на материали за хобито ми – конци, панделки, ширити, панама, стиропорени фигури, обков за бижута… Бавно, но много упорито превземам всеки шкаф и кутия у дома, за да открия това, което ми трябва. Това е! Женски слабости? Не могат да ме привлекат чанти, обувки, дрехи. Спортен тип съм, обувам маратонки и удобни панталони. Маникюр? Пречи ми на бродерията. Прическа? Докато я наглася ще ушия 30 бода. Грим? Това за какво служи? Няма да отида на кафе, защото докато стигна до там мога да прочета две глави от интересна книга. Без цел няма да тичам. Трябва ми някаква задача, за да го направя. Много, много скучен женски образ съм. Предпочитам да оползотворя времето за нещо практично. Това не ми пречи да се възхищавам на жени, които са такива в буквалния смисъл на думата  и имат свои слабости. И лекичко да им завиждам“.

Някъде между думите се прокрадва името на Ани Йовева – дизайнер на схемите за бижута. „Тя е учителят ми на този етап от заниманията ми. Тази жена е надарена от Бог с невероятен талант. Каквото пипне в ръцете си се превръща в злато. Ако сега ние знаем 2-3 бода, бабите ни са знаели 20-30. Ани Йовева ги знае също. Благословена съм да я срещна и да се уча от нея. Благодарение на тази жена мога да шия шевици върху дрехи. В момента правя първите си стъпки в кенето. Това е шита дантела с игла. Ако бродерията е трудна, това е хиляди пъти по-трудно, а тя го може великолепно. Надявам се този живот да ми стигне да усъвършенствам още умения с иглата“.

Чаровната Антоанета Тоскова от Самоков пожелава на габровци здраве. „Да мечтаят и да постигат мечтите си! Да са щастливи от това, което правят и което запълва дните им с удовлетворение и смисъл“.

Мирела Костадинова

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.