Анна Каменова: Хуморът на безхуморните

Анна Каменова е псевдоним на Анна Михайлова Маджарова- Стайнова. Родена е в Пловдив на 31 декември 1894 г. в семейството на политика Михаил Маджаров, потомък на известен копривщенски род.

Следва право в Софийския университет (1916). През 1919 г. Анна Каменова се омъжва за проф. Петко Стайнов, юрист и дипломат. Анна Маджарова-Стайнова е известна в литературните среди. В нейния софийски дом години наред се събират интелектуалци – изтъкнати художници, музиканти, политици, литератори и учени. През 1920 г. е привлечена за сътрудник на новосъздаденото списание „Златорог“ и приема литературен псевдоним Каменова, измислен от съпруга ù.

Завежда рубриката „През световния прозорец“ (1924 – 1929) на в. „Свободна реч“. Член на Секретариата на Съюза на българските писатели (от 1930). Член на българския ПЕН-клуб (от 1930), секретар (1932 – 1934, 1938 – 1941) и председател на клуба (1967 – 1971). През 1920-те и 1930-те години сътрудничи на списанията „Съвременник“, „Философски преглед“, „Слово“, на вестниците „Свободна реч“, „Женски глас“, в които публикува разкази, пътеписи, есета, рецензии за художествени произведения, театрални постановки, отзиви за културни събития, творчески портрети на художници, актьори и музиканти.

Дебютният ѝ роман е „Харитининият грях“ (1930). Превежда на български език детските книги Чичо Томовата колиба (1956) и Вълшебникът от Оз (1967).

Умира на 1 август 1982 г.