Анкета със съвременни детски писателки

1. Защо пишете повече за деца, отколкото за възрастни?
2. Кое от вашите произведения се харесва най-много на малките читатели?

Мирела Костадинова

1. Пиша за деца, защото попадам чрез въображението в паралелен свят, който е по-добър от реалния, по-мил, по-вдъхновен. Детето може да бъде научено, възрастният – трудно.

2. Децата обичат цветни книги и мисля, че „Перце от сойка“ е по-харесвана от „Червените мишки“, която е с черно бели илюстрации.

Анета Дучева

1. През лятото на 1985 г. имах труден период. Не намирах разрешение на проблема си, но нямах и сили да мисля повече за него. Един ден просто седнах и започнах да си представям нещо, което да отвлече вниманието ми. Записвах всичко, което ми „се случваше“, а когато прочетох написаното, сама се изненадах. Не беше текст за възрастни, но не приличаше и на обичайните тогава приказки. Прочетох го несмело на племенника си, за да видя реакцията му, а тя беше възторжена. След два дена му прочетох нова история. Идеите идваха една след друга. Не съм мислела да пиша за деца. Но нещо просто избликна, даде ми се и аз го приех.

Трудният период в живота ми отмина, но писането продължи. Оказа се, че по онова време аз непрекъснато имах досег с детския свят – преподавах на деца, започнах да пиша сценарии за детското предаване на Радио Варна, като в тях също включвах деца и техните истории, четях приказки на малкия си племенник, фантазирах и играех с него като с приятел, а не като възрастен с дете…

И днес, без да губя връзка с реалността, писането за деца ми дава възможност да съхраня онази крехка невидима нишка, която може би свързва Несъзнаваното на възрастния с възприятията на детето, което някога е бил. Интересува ме всичко, което вълнува децата. И те си имат своите страхове и проблеми. Опитвам се за привлека вниманието на възрастните върху тях, а на децата да дам надежда и да им покажа, че от всяко трудно положение има изход, намира се решение. Чрез историите за деца мога по-лесно да общувам с тях, а от това общуване винаги научавам нещо ново или изумително – уж просто, пък гениално! Защото мисълта им не е скована от правила, норми, предубеждения.

2. Ако се съди по тиража, най-четена е първата ми книга с приказки „Тони-Пони“, издадена през 1989 г. и публикувана на немски през 2011 и 2014 г. Тиражът от 30 117 се изчерпа за няколко месеца. Дори не успях да си купя допълнителни екземпляри от нея. От по-новите книги, издадени от ИК „Жанет45“, най-четена е „Пиано от картон“. Включена е в списъка за най-добри български книги за 2017 г. от Националния център за книгата към НДК, присъства в читанки за трети клас и по нея се правят въпросници, творчески работилници, драматизации, а децата сами желаят да пишат продължения на историята.

Петя Кокудева

1. Знаете ли, прабаба ми Танче е била директорка на детска градина. Баба ми Радост беше много обичана от учениците си учителка по литература, а майка ми – нищо че е юрист – винаги е имала удивителен подход към децата. Тя просто върви по улицата, заговаря се с непознати деца, влиза в роля за миг и по очите им личи, че децата живо се вълнуват от контакта с майка ми. Та, моите най-близки роднини са по свой начин отдадени на децата – това съм виждала от малка. Вероятно го имам в кръвта си, в подхода си към света. В този вид писане се чувствам най-естествено.

2. Да ви призная, когато ходя на срещи с деца, винаги си нося и текстове, които НЕ са от книгите ми. Защото около собствените си книги винаги чувствам някаква огромна отговорност и стягащо очакване, а това може да внесе солидни количества тревога у човек. Имам едни весели, латерални стихотворения за животни и обикновено тях нося (освен книгите си, разбира се). Бих отговорила, че децата харесват най-много текстовете, които човек им чете и играе с неразтревожено, ведро сърце, и от които авторът сам се вълнува.