Анкета с детски писатели

Spread the love

1. Защо пишете повече за деца, отколкото за възрастни?
2. Кое от вашите произведения се харесва най-много на малките читатели?

Дора Габе
1. Аз пиша за най-малките деца – от 3 до 5 години. Деля тези мои стихове на два вида. В едните са моите мисли и чувства, когато съм била дете, дете като тях. Когато пиша другите, си представям много деца и със стиховете си разговарям с тях.
2. Не бих могла да кажа коя своя книга или стих ценя най- много. Авторите рядко са изцяло доволни от своите произведения. А какво харесват децата? Питайте самите деца.

Веса Паспалеева
1. Защо, защо? Не знам, не се запитвам защо дишам. Това е в натурата ми. Още като ученичка пишех кратки стихчета за най-малките. Веднъж дадох на писателя Антон Страшимиров няколко мои повести за възрастни, един роман и между тях 3-4 детски куплетчета. Когато ми ги върна, той ми подаде първо стихотворенията и каза: „Вашият творчески път ще бъде към децата.“ Неговото предсказание се сбъдна. Винаги съм писала за деца. Първото ми стихотворение се нарича „Доволен“. Питайте за него вашата майка, тя сигурно също го е знаела и пяла /колко поколения са пели „от днес имам нови панталонки…“, деца, които днес имат свои деца, че и внуци/.
Първата ми книжка за деца излезе 1929 година.
2.  Песните по мои стихове популяризираха творчеството ми. Използвали са ги над двадесет композитори. Писала съм най-много стихотворения за майката. Те често се рецитират от децата. Не бих могла да кажа кое стихотворение, коя книжка ценя най-много — всички те са мои рожби. В тях съм се стремила да разбера езика на детето, да надникна в неговия съкровен мир. И щом си се посветила на малките, не бива да забравяш, че ти ти си била малка. Писането за деца е едно огромно раздаване на всички чувства.

Асен Босев:
1. Защото сърцето ме към детската литература Това мое вътрешно влечение, преля в призвание.
2. На този въпрос отговорят най-добре самите  млади читатели. Имам впечатление, много произведения им харесат. Съдя от писмата, които често получавам. Ето и в днешното, написано от бургаски пионери се казва: „С голямо желание четем и  научаваме Вашите стихотворения.”  От рециталите на децата съдя кое най-много им харесва. Струва ми се, че тъкмо те, рецитаторите, направиха така популярни моите творби. С впечатление съм, че „Мимето“ например, има изпълнители почти във всяко училище. На много места чувам и ред други, „премирани“ от читателите стихове. Съдя за отношението читателите и по изчерпването тиражите. Ето например най-новата ми книжка „Една торбича смешки“ се свърши за няколко дни в книжарниците. Мярна се и изчезна. Предусещах това. Думах на издателите: „Дайте ѝ по-голям тираж.“ Не рачиха… И по друго съдя кои мои книги са „най-харесвани“ – по това, че са твърде оръфани в библиотеките.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.