Андреяна Дойкин: Зографството не е работа само за мъже

Андреяна Дойкин е родена през 1984 г. в Габрово. Началото на своето художествено образование поставя в НГПИ „Тревненска школа“. Дипломира се във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ в бакалавърска степен „Иконография“ и магистърска – „Иконография – църковни монументални изкуства“. През 2020 г. защитава докторат по научна специалност „Изкуствознание и изобразително изкуство – Църковни изкуства“.

Участвала е в множество форуми, изложби, пленери и проекти в страната и чужбина. Проектира и рисува икони и стенописи за частни лица и организации. „За мен зографството не е само професия. Това е начин на живот, призвание, предизвикателство към иконописеца, защото въпреки канона, човек има възможност за творческа изява и креативност“, споделя още в началото на разговора ни.

Тя има опит в предпечатната подготовка и художественото оформление на книги. Работила е като арт терапевт с деца и ученици. Има участия в различни регионални, национални и международни проекти. Също асистентски стаж по секторна програма „Коменски“, програма „Учение през целия живот“, Република Литва.

-Г-жо Дойкин, Вие сте иконописец и наскоро защитихте докторска дисертация. Разкажете ни за нея и тезата си?

– Да, миналата година защитих своята докторска теза. Изборът на тема, беше следствие на множество решения, като в крайна сметка, финалната тема се оказа най-правилният и интересен избор, който можех да направя. Темата върху, която работих през тези години е „Художествено наследство от Възраждането в храм „Св. Йоан Предтеча“ в Габрово. Благодарение на съдействието на архиерейският ни наместник отец Руслан Личев, отец Тодор и отец Стефан, и съвместната ни научно-приложна работа с научния ми ръководител проф. д-р Миглена Прашкова, и реставраторът д-р Стефко Аенски, успешно разработих и защитих дисертационният си труд. В него за първи път съм направила комплексно проучване на художествените творби в храма от периода на Възраждането. Представени са сведения за габровските храмове, построени през епохата на Възраждането, като съм поставила акцент върху художествените ценности в техните интериори. Изложила съм известните данни за тях, които са допълнени с нови, открити чрез теренни проучвания в църквите в Габрово. Следствие на това изчистих някои фактологични грешки при датирането на отделни творби. Предложих хипотези за авторството на други непубликувани творби на тревненски зографи. Направих подробно описание на всички дърворезбени творби в храма на Камъка, като разгледах техните особености и символиката на използваните пластични мотиви в отделните резбени композиции.

Успях да изясня хронологично някои късни преработки на иконостаса, направих подробно описание на иконите в храма, като са разчетени надписите по тях и представих композиционните, колоритните, стиловите и техническите им характеристики. Датирах и атрибуираха художествените ценности в разглеждания храм като представих, от една страна, известни факти, а от друга страна, непубликувани до този момент данни. За някои творби съм формулирала хипотези, свързани с времето на създаването и авторството им. В приложението на дисертацията съм събрала непубликуван до сега визуален материал състоящ се от планове, графични схеми и фотографии и съм направила каталогизация на художествените ценности. Надявам се, че моето проучване ще подпомогне следващо по-задълбочено, както и ще даде база са сравнителен анализ в по-късни години.

Кои светци обичате да рисувате и защо?

За мен е голямо предизвикателство изобразяването на икони и стенописи със сложни композиции. Често пъти се налага да рисувам икони на определен светец или светица, но рядко имам възможността към тях да са включени части от житието им. В иконографските схеми, има много интересни сцени, пълни със символика. Всяка композиция, която е изписана, препраща към съответен текст с по-дълбоко тълкувание. Така например Св. Богородица с пророци, може да бъде изобразена по много начини, но според мен най-интересната би била, тази, която е с цялостно представени схеми на пророчествата.

Една от любимите ми сцени е тази на „Страшният съд“ – мащабна, внушителна. Посреща ни още на входа на храма и се разгръща на цялата източната стена на притвора. Въпреки строгият канон при нейното изобразяване бихме могли да видим различия при работата на различните зографи.

Сещам се за една много интересна историята на рисуваната от мен иконата „Сватба в Кана Галилейска“, която е със сложна иконографска схема и дълбоко богословско тълкувание. Размерът ѝ е 35,5/28,5 см. Беше ми поръчана преди 15 години. Тогава бях много развълнувана от специалното желание на клиента. Голяма, многофигурна композиция и силна сцена на малък формат. Истинско предизвикателство. Започнах да я рисувам, но поради обстоятелства, независещи от мен се наложи да прекратя работа по нея. Без много да мисля я прибрах, добре пакетирана, в един кашон. Така тази идея узряваше с години. В края на 2020 г. взех решение след празниците да я завърша. Исках да участвам с нея в традиционното седмо биенале на църковните изкуства. Все още рисувах по нея, когато клиенти се обадиха и пожелаха да я закупят. Иконата е в частна колекция, но беше показана в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“, Велико Търново.

В кои манастири могат да се видят Ваши иконописи?

През годините съм участвала в различни проекти. Един от тях е в екипа на доц. Сашо Минчев, зографисващ храм „Св. Троица“ в Етрополски манастир, наричан още Варовитец. Процесът беше дълъг, а работата в екипа приятна. Имам множество осъществени проекти за университети, болници, частни лица в България и чужбина – Русия, Германия, САЩ и др. В храм  „Св. Троица” в Габрово има две рисувани от мен икони. През 2010 г. един от дарителите на храма направи поръчка на икона на светите братя Кирил и Методий – точно копие на липсваща. Благодарение на пълният дигитален архив нямаше никакви догадки как е изглеждал оригиналът. Един от последните ми осъществени по-големи проекти е изобразяването на солунските братя Св. св. Кирил и Методий с размер 260/200 см, стенопис в голямо училище от Габровска област. Разбира се, не ограничавам своите участия само с иконопис. Ежегодно участвам в национални изложби, където предлагам икони с истинско 23 k злато и разнообразни техники на работа в живописта.

Ще Ви разкажа една интересна и стара история. Малко след като се завърнах от Етрополският манастир излизах в заведение, в което ходеха актьорите, които тогава работеха в Драматичния театър в Габрово. Постепенно се сприятелихме и един ден, докато разисквахме екзистенциални теми, единият ми направи интересно предложение – да нарисувам нещо по мое желание на стената в стаята му и след това да ме заведе на театър. Беше доста примамливо. В апартамента, в който живееше, нарисувах два серафима, част от ангелските чинове. След известно време научих, че апартамента е ремонтиран. Развълнувах се дали стенописът е заличен. Останах много приятно изненадана, когато разбрах, че след приключване на ремонтните дейности, двата херувима все още са там, където ги нарисувах.

 

Какво ще ни разкажете за т. нар. ерминии?

Много е важно да изясним какво представляват ерминиите. Това са ръкописи, в които са били описвани напътствия, иконографски особености, схеми, рисунки, технологични особености, добиване на багрила и пигменти, надписи и всичко онова, което е вълнувало тогавашните зографи. Една от известните ни е тази на Дионисий от Фурна. Сред българската колекция можем да посочим тази на Върбан Гърдев Коларов 1863 г., тефтерчета на иконописците от големите зографски фамилии и др. Разбира се, не всеки е имал достъп до такава информация. По-късно са открити, запазени и публикувани ерминиите на известни майстори. Днес също използвме ерминии. Със сигурност всеки колега е прочел и има в библиотеката си повече от една. Съвременниците изпробват техниките на старите майстори, като съчетават в експериментите си някои нови материали.

От къде днес един зограф си купува варак например?

В днешни дни всеки зограф набавя материалите си много по-лесно, отколкото в миналото, тъй като се продават. Въпреки това е необходимо да имаме познания за състава и свойствата на материалите, защото понякога при обработка и подготовка за продажба се добавят сгъстители, пластификатори или други елементи, които могат да допринесат за качеството на иконите. В специализираните магазини за художници, може да се намери почти всичко, а това, което няма би могло да бъде поръчано. В нашият град няма такъв магазин. Габрово разполага с магазини за продажба на бои, които имат широк спектър на приложение в изкуството, но тясно специализирани материали за иконопис, стенопис и позлати няма. Дори най-простото нещо, за изработка на грунд не може да бъде открито тук и се налага да се купува от други градове.

Варакът е истинско каратово злато, като каратите варират в зависимост от производителя и приложението му. Откриваме го на листи в различни количества и цени. Неговата дебелина е част от микрона. Чувствителен е при работа, тъй като е възможно разкъсване или разпиляване докато дишаме. Някои качествени материали се намират доста трудно. Налага се да бъдат поръчвани от сайтовете на фирмите производители, защото техният представител в България не внася съответния продукт. Особено трудни за намиране са качествените материали и инструменти за позлата и полиране. Оказва се, че за да се изработи специфичен инструмент, трябва да се търси в малкото професионални сайтове. Аз имам конкретен случай, в който ми беше необходима ахатова игла, подходяща за ореолите. Направи ми я, а после ми я подари колега, който си е изработвал необходими инструменти с години.

Коя зографска школа от Възраждането Ви е на сърце?

От всички периоди за мен най-интересен е този на Възраждането. Съществуващите школи в Българи през този период имат своите особености, възходи и падения. По време на моето обучение като докторант, държах два тежки изпита, предвидени в програмата. Единият застъпваше възрожденските фамилии от Тревненската школа. Голямо предизвикателство се оказа научаването на родословното дърво на по-известните фамилии, поради дублиране на имена и съвместна работа. Акцентът бе върху творците от Витановската и Захариевската фамилии, поколенията на които имат най-много представители. За запомнянето на особеностите ми помогна стилистиката на техните подписани творби. През Възраждането са творили много резбари и зографи – бащи, синове, внуци, както и ученици на някои от майсторите, работили по интериорните решения на храмовете в България. Някои от резбарските групи имат безименни членове, за които няма писмени сведения. Има и цели възрожденски ансамбли, за които е известно авторството на творбите. Майсторите, които са ги създали, оставят шедьоври на нашето църковно изкуство.

Художественото наследство на най-старата възрожденска школа в България – Тревненската, ни разкрива разнообразието, уменията за създаване на неповторими композиционни решения, специфична обработка на детайла, характерна техника и колорит. Развитието ѝ започва още от края на XVII в. и началото на следващото столетие. Краят на XVIII в. и първите десетилетия на XIX в. бележат нейния възход, а в средата и втората половина на столетието художествените произведения, създадени от тревненските майстори, са многобройни. Знакови представители на Витановската фамилия като Папа Витан, Симеон Цонюв, Йоаникий папа Витанов, поп Кою Витанов и техните последователи, не винаги са подписвали творбите си. Витановци са работили съвместно с дърворезбари от Трявна и Габрово. Към групата на резбарите от Тревненската школа е причислен и Георги Резбар от Видин, също така Петър Резбар от Габрово, за когото се смята, че е негов ученик.

Тази работа не е ли повече присъща на мъжете?

В миналото наистина е била присъща за мъжете, както много други професии. Жените са били ангажирани с други неща. Днес жените се включват активно във всякакви дейности. Заедно с това наблюдаваме как жената успешно се вписва и в други мъжки професии и призвания. Затова не е учудващо, че има много жени, занимаващи се с иконопис.

Вие зографите по-близо ли сте до Бог от другите хора?

Не, не бих казала, че можем да се определим като по-близо до Бога. Близостта с Него е нещо лично. Аз мисля, че се доближаваме до Бог според делата ни, а не според професията. Отговаряйки на този въпрос отново си припомням сцената на „Страшният съд“. В нея има везна, в която се слагат папируси с надписи за добрите и лошите дела. Мисля, че един ден всеки ще сложи на везната своите папируси.

Без вяра в душата и нейното безсмъртие съществуването на човек е неестествено, немислимо и непоносимо. Съгласна ли сте?

Разбира се. Вярата е крепяла човечеството векове наред. Тя ще продължава да ни крепи и в бъдеще. Би било немислимо да живеем без вярата за безсмъртието на душата си и най-важното, за нейното спасение.

В Дряново например има школа за малки зографи. В Габрово защо не е създадена подобна за деца? Може би няма интерес?

Преди години имах идея, която да обедини школа, тясно специализирана с иконопис, иконография и т. нар. неделни училища. Не споделих тази идея с никого, защото беше в много суров за мен вид. Не знаех как да поднеса идеята. В последните няколко години виждам в други епархии, как съумяват да създадат приятна атмосфера и сътрудничество между различни звена, като бихме могли да ги използваме за пример. Винаги съм се надявала в нашият град да има интерес към занимания с конкретна насоченост.

Вижда се, как в други градове, има една обединеност на творците. Срещат се, разговарят, имат отношение помежду си, докато тук, в Габрово няма такава единение, което да подкрепя младите и техните идеи.

Цитирайте ни един момент от Библията, който често препрочитате?

За мен много показателна е книга Иов, която е част от Старият завет. В нея Иов се представя като богат и благословен човек, който се страхува от Бога и живее праведно. Сатаната започва спор с Бог, в който оспорва почтеността на Иов. За да докаже своята правота, Господ оставя Иов в ръцете на Сатаната, който го подлага на много тежки изпитания. Той загубва всичко – синовете и дъщерите си, богатството си и здравето си. Въпреки това той остава благочестив. Иов разговаря със свои приятели, които търсят причината за неговата трагедия. Дори неговата съпруга му предлага да похули Бога, защото Той го е забравил. Въпреки всички несгоди, които му се случват, Иов не губи вярата си към Бога. В заключение Господ благославя Иов, който получава двойно повече от това, което е имал преди.

Иконописта е тънка работа. Българинът цени ли това изкуство? Или напротив, ако може да купи икона ще се пазари, за да е евтина?

В практиката ми съм видяла всякакви хора. Има ценители, които не само ще се възхитят на работата ти, но и ще уважат времето, което съм вложила в обучение и работа. Истината е, че с времето се научих да ценя труда си. Това не е пазар, за да се пазарим. За сега не съм попадала на човек, който не цени труда на иконописеца.

През 2011 година, малко преди да замина за Литва, поех поръчка за икона на Иисус Христос. Човекът бързаше, аз нямах време, но реших да направя иконата. За да стане по-бързо се наложи да използвам налична основа – вече грундирана дъска. След като клиентът я видя и одобри започнах работа. Завърших иконата и с господина се срещаме, за да му я предам. Останах без думи, когато той предложи, да изрежем ръбовете, за да стане иконата с арковидна форма, въпреки завършената живопис. Бях шокирана. Отказах да му я продам, а на въпросът му дали не мога да нарисувам нова, просто отвърнах с отрицание. Този случай ме разтресе, помня го все едно се е случило вчера.

Какво не се знае от повечето хора за зографството?

Хората знаят твърде малко за зографството. Тези, които знаят, са проявили любопитство или професионален интерес. Можем да кажем, че зад един зограф стои не само човек, който ще нарисува една икона, а специалист, който има дълбоки познания в много области – иконография, теология, история, химия, технология, композиция, символика, живопис, години рисуване, езици и др. Този човек е инвестирал време, за да се научи, да разбере, да експериментира, за да може вярващият да получи крайният продукт. През годините на моето обучение във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ с колегите се шегувахме, че вече можем да си правим сами замазките, тъй като това влиза в подготовката за основа на стенописта. Едно толкова далечно действие от това да работиш с четката, но от основна важност за последващите стъпки. Затова всеки, инвестирал в себе си със знания и умения, е богат.

Кое Ви дава упование, за да продължите напред в работата си?

Усещането, когато завърша даден проект е уникално. То допринася за моята цялост. Няма по-голямо удоволствие от това – след завършването на творбата да се отдалечиш от нея, да я погледнеш и да усетиш всеки момент, през който си минал по време на работата. Трудности, радости, мисли, въпроси, колебания, целият емоционален спектър. Това ме кара да се чувствам завършена.

Ако някой ми каже, че в периода на развитието си не е минал през колебанието, значи крие своите мисли и тревоги. Оказва се, че желанието ми за нови знания и работа, интересът, вярата, подкрепата на приятели и близките ми, са нещата, които ме крепят в тежки дни.

Пожелавам на всеки да има опората и подкрепата, които аз съм имала през годините, защото всеки човек го застигат неприятни мисли, а е важно да разберем, че те са част от нашето израстване като професионалисти и най-вече като хора.

© Мирела Костадинова