Лица. Александър Геров

Spread the love

Скитник

Той няма никога да има дом.
И никое сърце не ще го люби истински.
Ще дойде ден – като окаян скитник
ще тръгне той по този свят огромен.
Сред есенния полумрак на свойта стая
той чака този ден като съдбовна заповед.
И със разбити сили преповтаря
наивната лъжа на всичко минало.
И вижда себе си: във есенни зори
по билото на голи хълмове минава.
Като чудовища го хапят сивите мъгли,
ръмжат и тръгват на тълпи към равнината.
Там във селата едри, страшни хора
насъскват бели кучета и с камъни през нивите го гонят.
Из градовете заядливите гаврошчета
се гаврят с него на своя непознат жаргон.
Но някоя попукана ръка
през късна нощ открехва пътната врата.

Художник: Калин Николов

Две просълзени майчини очи му разрешават
безшумно да приседне до огнището,
да стопли вкоченелите си мръсни пръсти,
щастлив да се усмихне пак с безпомощна усмивка.
Понявга той излиза на асфалтено шосе.
Летят сред слънчев черни каросерии.
И неговата мъничка ръка приветства
грандиозния ръст на днешната цивилизация,
която така просто, сякаш на шега
го изхвърли през оградата.
А после пак навлиза сред мъглите
и тръгва с хълмовете в бавен ритъм.
Като две малки небеса блестят очите му
от тиха скръб и безответна мисъл.

© Александър Геров
1940

 

error: Свържете се с нас.