Александър Божинов (Свищов, 24.02.1878 – София, 30.09.1968)
„По същия ред, както всички хора, съм излязъл на бял свят. Оттогава до днес съм живял в едно голямо безредие. Обичам каквото мисля, да го нарисувам, или да го наредя в стихове. Затова минавам за художник и сегиз-тогиз за поет. Прави ми удовлоствие да се закачам, затуй и мене ме закачат: тъй разбирам аз смисъла на живота и се считам за най-щастливия човек на земното кълбо. Обичам хубавия смях, хубавата бира, хубавите хора.”
Александър Божинов