Александър Божинов. Карикатурна изложба

Уважаеми госпожи и господа,

Нашето дело, което ние с трета вече изложба показваме пред вас, е благородното ни желание да вървим задружно по един път определен ни от нашето дарование като наблюдатели и изобразители на нашия живот – политически и обществен. И не само на нашия гъмжеш наблюдатели и илюстратори, а и на оная всеевропейска и международна стихия, която ни окръжава и облива ту с горещи, ту с ледени вълни. Нашата малка група карикатуристи и хумористи е не само един ироничен наблюдател на живота, но всеки един от нас е и гражданин и с това съзнание отстоява идеите и стремежите на различните у нас политически и обществени течения. Затова и в нашия хумор ярко е осветлена позицията на всекиго от нас.

В тая изложба, с по-дебели линии, отколкото в миналогодишната, ще видите в работите на младите – свойствено на възрастта, темперамента и духа им, да отбелязват слънчевия ден на една нова прелест – пренебрегващи всички стари форми – и в изображение, и в обществени отношения. Вий бихте попитали:
– Как можете да се разберете толкова хора, с толкова различни идеи и да бъдете един до друг в една зала и то три години подред?

Ето заключението: Ний всички търсим болната страна на нашия живот и атакуваме недъга, едни по-злъчно, други по-добродушно, но всички в стремежа сме там – да търсим язвата. Тая хумористична операция върху нашите политически и обществени болки зависи от инструмента и от похвата – това ще проверите в нашите работи в тая изложба – кой как е оперирал. Никой от нас, обаче, не е пожелал да умъртви пациента си. Старанието е било да се притъпи болното място.

Ето това съзнание, че ний всички търсим общественото зло да атакуваме, за да го заместим с общественото благо, или с добродушен смях да покажем някоя човешка кривина, ни събира и сплотява в тая операционна зала. Аз съм упълномощен от моите другари, почитаеми дами и господа, да ви благодаря за така цветистото посещение и на тая наша изложба и да попрося вашето снизхождение, ако някоя от линиите в нашите карикатури е прекомерно изкривена. Моля ви да прегледате изложбата, която с тия кратки думи, обявявам за открита.

13 март 1932 г., в. „Литературен глас”, 20.03.1932 г.