Александър Балабанов като обект на хумористи и карикатуристи

Spread the love

Мнозина не познават професор Балабанов лично, от виждане, но го знаят от рисунките на карикатуристите. Веднъж в едно общество ме запитаха:

– Защо карикатурите толкова много професор Балабанов.

– Как „толкова много“, попитах аз. Смятате, че твърде много безпричинно го карикатурим, или изобщо твърде много го карикатурим ?

– Намирам, че твърде много и безпричин­но, отговори господинът, който ме питаше.

Аз трябваше да обясня на тоя господин, защо инък той би останал все с това впечатление, че карикатуристите без­причинно се хващат за фигурата на някого само и само да го изложат.

– Господине, казвам му аз: най-напред професор Балабанов е един голям наш общественик. Няма културен, па и политически въпрос, където той да не е един от първите, който да каже своята компетентна дума. Няма културно движение, в което той да не участвува с всичката си енергия и възторг – да работи, да се грижи, да дей­ствува, да услужва. Той посреща чужденците, които идват у нас да се запознаят с нашата страна, с нашия художествен и литературен напредък – той ги посреща, той ги развежда, той им обяснява, той ги запознава с нашия духовен елит, той ги изпраща. Неговото име е свързано с всичко което диша, мисли и се труди,  за да издигне България на оная висота, която й е нужна, за да бъде без стеснителност приета в семейството на културните страни. Той не е едно случайно обществено или учено недоразумение. Не, той засега е една необходимост. И затова той е търсен и ценен. Затова и неговото име често се споменува.

Александър Балабанов, въпреки годините си, е в изобилие на пъргавина и жизнерадост; неговата фигура, малка и набита, неговия ход, дребен и бърз като че е на колелета, рошавата му коса, връх която колебливо се държи една висока смачкана шапка, знаменитата му чанта, пълна с научни лекции и различни други колекции –  всичко това, казано от горе до тук за тоя човек, не може да бъде избегнато нито от окото на карикатуриста, нито от хумориста. Защото сюжет за карикатура не може да бъде едно бледо събитие, нито една невзрачна личност – карикатурата търси винаги едно подчертано събитие, или една фрапираща  личност.

Ето защо Александър Балабанов е такава благородна фигура за карикатуриста. За него може да се каже, че той в едно и също време е и личност и фигура и събитие.

Нагърбен с толкова изобилна университетска и обществена работа, естествено  човек не може да бъде с онова спокой­ствие, което други от неговия ранг, нечувствуващи се задължени да оправят хорските работи, притежават.

И за това нашия добър приятел и любимец често пъти забравя какво е намислил да върши, или накъде е тръгнал да върви или къде се намира и затова често изпада в затруднително положение.

Много пъти, когато продължително чака трамвая пред Военния клуб и най-после той пристига, проф. Балабанов се качва в него, но си събува галошите пред трамвая, вън, на паважа и тогава се качва.

Понякога върви по улицата, пред него върви дама, мисли я че е жена му, настига я, хваща я под ръка, започва да й гово­ри, но тя смутена се изплъзва из ръцете му.

Когато двете му деца бяха малки и па­лави, той ги водеше лятно време във Варна, но когато се разхождаше в морската гра­дина с тях, вързваше ги с едно тънко въженце за кръста и ги водеше, да не ги загуби.

Често, едно време, в локалите му сме­няваха шапката. На една сламена шапка вътре веднаж беше написано:

„Тая шапка е на проф. Алекс. Балаба­нов, който я намери, или размени, да я за­несе в дома му, ул. Цибра, 7“.

Аз няма да разправям много още ра­боти за тоя оригинален наш приятел, професор, поет и пр. и пр. – това отбелязвам, да допълня онова, което казах – една обществена личност, напълно закръглена, за да не бъде пропустната нито в един момент от погледа на карика­туристите и хумористите.

За мене е било винаги едно голямо удо­волствие, когато съм взимал молив да го рисувам — един вдъхновителен и благодарен сюжет!

Ал. Божинов

error: Свържете се с нас.