Албер Кан и „Архивите на планетата”

Фотографията е едно от свидетелствата, които формират нашето разбиране за миналото. Тя е документ и посредник, а инициативата на Албер Кан за събиране на цветни фотографии от цял свят в началото на ХХ в. влияе върху начина, по който виждаме и усещаме миналото си.

Алберт Кан е френски банкер, роден през 1860 г. в Елзас (Североизточна Франция). Описват го като загадъчен и дискретен човек, с идеалистични и утопични виждания за управлението на капиталите си. Високообразован и далновиден той осъзнава, че неговото време ще стане свидетел на ускорената трансформация на обществата и изчезването на определени начини на живот, че светът се променя твърде бързо чрез новите технологии, икономиката и пазарите. В Париж попада сред интелигенция, която включва скулптора Огюст Роден и философа Хенри Бергсон. Тези приятелства и ранните му пътувания до Египет, Виетнам и Япония разширяват виждането на Алберт Кан за всеобщ мир. Според него познаването на чужди култури насърчава уважението и мирните отношения между хората.

През 1909 г. Алберт Кан стартира амбициозен проект с идеята да се ​​запази паметта за света такъв, какъвто е бил; обезпокоен от войни и изчезващ под силата на модерността и империализма. Този проект нарича „Архивите на планетата“. Изпраща фотографи и кинематографисти по целия свят, които използват изобретенията на братя Люмиер: кинематографът (1895 г.) и автохромът (фотографска  плака, на която чрез срециална химическа обработка се получава многоцветно изображение на снимката, 1907 г.). Тази нова технология отговаря на виждането на Алберт Кан за свързване на културите на различните страни.

В периода 1909 – 1931 г. екипът на Кан пътува в над 50 държави: България, Алжир, посещава Великия сфинкс в Гиза, Тадж Махал в Индия и Великата китайска стена, Судан, Монголия, и родната им Франция. Колективната им работа възлиза на 73 000 цветни снимки, съхраняващи се на лента с дължина 183 километра и с времетраене 100 часа, от всички краища на земното кълбо. За съжаление липсват биографични данни за фотографите – Огюст Леон, Стефан Пасе, Пол Кастелнау, Леон Бюзи и други, но тяхната работа обезсмъртява лицата, облеклото и нравите на народите на Земята. Фотографите улавят ежедневието и обикновените моменти от живота.

„Archives de la Planète”  е най-големия каталог на човечеството от зората на цветната фотография. Това амбициозно начинание приключва през 1932 г., тъй като финансовото положение на Кан се влошава, поради настъпилата банкова криза. Кан умира на 80-годишна възраст.

Проектът му „Архивите на планетата“ все още продължава да живее. От 2018 г. след близо 10-годишна дигитализация, изображенията от колекцията на Алберт Кан са достъпни в мрежата.

Една от 50-те държави е България. Между 1913 и 1918 г. Стефан Пасе и Леон Бюзи заснемат 66 автохромни снимки най-вече в Мелник и София.

Благодарение на този проект имаме снимки на катедралата „Св. Александър Невски“ шест години преди официалното ѝ откриване. Това са най-ранните известни цветни снимки на София.

Малина Димитрова