Академичен семинар „Актуални проблеми на науката“

Тема: „Опознай се чрез съседа си“

Лектор: Проф. Константинос Нихоритис

Чуждестранен член на БАН

Дата: 18 май 2023 г., 17.00 ч.

Място: БАН, Зала „Проф. Марин Дринов“

 Централно управление на БАН

Лекцията ще се излъчва онлайн.

Резюме на лекцията

Лекцията на проф. Нихоритис е посветена на неговите дългогодишни изследвания и постижения в областта на медиавистиката. Той отбелязва, че още известните гръцки слависти Михаил Ласкарис и акад. Панайотис Канелопулос са изтъкнали необходимостта от опознаването на историята на съседните народи, за да се разбере кое ги разделя. Това ще им помогне да се съсредоточат върху своята обща историческа съдба, която ги обединява в славни и трудни времена. За щастие, вече настъпи благоприятно време за разширяване на културните връзки и обмен на ценности между нашите два народа. Не беше нормално да знаем повече за далечните страни и народи, а да не познаваме историята на тези които са до нас. Ако не оценим нашите общи културно-исторически ценности наследени от миналото, рискуваме да спрем развитието си в бъдеще.

Днес забелязваме нещо много странно. Много учени предпочитат да получат квалификацията си по славистика и балканистика на Запад, вместо да пият вода от извора, т.е. от съседните държави. Ето защо от самото начало на своята изследователска дейност проф. Нихоритис насоча своите изследвания върху това, което  свързва нашите два народа, а не върху това, което ги дели. Част от неговите научни трудове са посветени на Кирило-Методиевото книжовно наследство, дейността на Кирило-Методиевите следовници и прославата на Светите братя и техните ученици. Проф. Нихоритис е един от учените, на които дължим в световен мащаб откриването та многобройни гръцки извори за Кирило-Методиевото дело. Той е откривател на преписи на: „Пространното житие на св. Климент Охридски“ от Теофилакт Български; на „Краткото житие на св. Климент Охридски“ от Димитър Хоматиан, на два от четирите известни преписа на гръцката „Служба за св. Климент Охридски“; на гръцкия „Молебен канон за св. Наум Охридски“ и др. Той открива и публикува редица старобългарски текстове, свързани с Кирило-Методиевото дело, като „Служба за св. Кирил Философ“; пет хвалитни стихири за св. Димитър от славянския първоучител Методий; преписи на „Проложните жития“ и на „Службата на св. Петка Търновска“. Освен изброените произведения, той открива и гръцка служба за охридския архиепископ Константин Кавасила, един от авторите на произведения в прослава на св. Климент Охридски.

Второто важно научно направление на проф. Нихоритис е свързано с късното Средновековие и Възраждането. Той посвещава монография и много статии на българските новомъченици от XVIII и XIX в., като проследява житейския им път от тяхното духовно изграждане до мъченическия им подвиг. Той открива и публикува техни гръцки жития и служби, създадени в манастирите на Света гора. Така, благодарение на неговите изследователски усилия, са изградени образите на петима български светци: Йоан Български, Дамаскин Габровски, Игнатий Старозагорски (чието име приема Васил Левски при подстригването си за дякон), Онуфрий Габровски и Прокопий Варненски“.

Важни за опознаването за българското Възраждане са неговите проучвания върху влиянието на гръцките духовни училища в Мелник, остров Халки и Атон върху отците от Рилския манастир. Значителни са и заслугите му за проучването на трудовете и книжовното наследство на Неофит Рилски и други видни рилски книжовници. В своите трудове той подчертава нееднократно, че запазването на православните христянски ценности е от съществено значение за новото възраждане на балканските народи тръгнали по общия европейски път. Европейската идентичност, казва той, се постига чрез запазване на националната идентичност и съхраняването на народностните традиции. Той подчертава, че светостта на Атон принадлежи на Европа и днес тя има особено голяма нужда от нея.

Биографични данни

Проф. Константинос Нихоритис е роден през 1955 г. в гр. Тива – Гърция. През 1976 г. завършва Атонската духовна академия, а през 1981 г. – Духовната академия в София, като стипендиант на Еладската Църква. От 1987 е докторант на Кирило-Методиевия научен център при БАН, където под научното ръководство на акад. Петър Динеков защитава дисертация на тема „Атонската книжовна традиция в разпространението на старобългарската литература (По неизвестни и непроучени материали)”. По-късно (2000 г.) във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” защитава дисертация за „доктор на историческите науки“ на тема „Света гора Атон и българското новомъченичество”. През периода 2000-2012 г. е последователно асистент и доцент във Факултета по Балканистика на Солунския университет „Аристотел”, а от 2013 г. е професор във Факултета по Славистика, Балканистика и Ориенталистика в Солунския университет „Македония”. Там е ръководител на магистърската програма „Езиците и културата на страните от Югоизточна Европа“ и е титуляр на учебните дисциплини „Български език и литература“, „Кирилометодиевистика“, „Въведение в славянската палеография“, „Света Гора и славяните“, “Изследване на славянските извори“, „Проблеми при преводите на български език“. През своето кариерно развитие е бил на специализации в университетите в София, Велико Търново, Солун и Гьотинген.  Член е на редколегията на международното научно сипсание Konštantinove Listy, издание на Филосовския факултет на Словашкия Университет в Нитра, на електроното списание Fragmenta Hellenoslavica от Солунския университет, и на научното списание, „Проглас“, издание на Филологическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Член е на управителния съвет на Дружеството на гръцките слависти. Автор е на единадесет книги на гръцки и на български, сред които „Атонската книжовна традиция в разпространението на Кирило-Методиевските извори“, „Славяно-гръцкият речник от Цьрковнославянската христоматия на Неофит Рилски“, „Кирил и Методий: духовни завети“, „Света гора – Атон и българското новомъченичество”, на пет учебника и учебни помагала за изучаване на български език от гърци и на повече от сто научни статии на български, гръцки, немски и английски езици. Трудовете му са цитирани стотици пъти в международната научна литература. Проф. Константинос Нихоритис е бил научен ръководител на четирима успешно защитили докторанти и на много магистърски тези. Той е удостоен е с медал „Иван Вазов“ (2002 г.) за приноса му в популяризирането на българския език и култура; DOCTOR HONORIS CAUZA на СУ „Св. Климент Охридки“ (2020 г) и Чуждестранен член на БАН (2023 г.). Проф. Нихоритис е истински посланик на гръцката култура в България и още повече – на българския език и българската култура в Гърция.

Пресинформация: