Адриана Будевска: Гео Милев

Spread the love

Ето един художник, който вървеше с пълна пара, неспирно преди да се е оформил окончателно в това или онова пение. Той беше пълен с копнежи, образи и дарби. У него образите се оформяваха летейки и получаваха чудновати форми раздухани от вятъра, т.е. от ограничените хора, които не можеха да го разберат. Увличаше се, да речем, от “кубизма”, както бе с проектираната постановка на “Електра” от Грилпарцера, която той режисираше в Народния Театър, но не можа да се играе по някакви причини. Увличаше се от формата, да речем, но тази форма не оставаше фикция. Съществата, които ще живеят в тия форми, требваше да бъдат като тях тежки, неподатливи на вънкашно влияние, въпреки че бяха съвършено свободни да изживяват своя живот със своята воля, чувства и настроение, със своите страдания. Те требваше да се напластяват в тия тежки форми, и като тях, да падат тежки и смачкват тия, които са долу, които не са на върха, или на повърхността.

У него смъртта вземаше други форми и размери. Той ценеше духа, духа на пиесата, душата на човека, неговото духовно, вътрешно съдържание, за да живее през вековете, да стигне безсмъртието.

Гео Милев. Автопортрет.

Той беше надживял своето “аз”, изпреварваше себе си зад пределите на недостижимото и все пак бе определен, ясен и понятен идеалист.

Такъв го видех в режисирането му и такъв остана в моето въображение: прямолинеен, жив, плътен, активен художник – режисьор, но не и политик. Ние не бяхме дорасли до неговите чисти мисли, пропит с истинска любов към красотата. А такива хора требва да се разбират, за да им се даде поле на работа, за да се използват за страната. Тази неизчерпаема енергия и темперамент, тия дарби требваше да се използват за величието и блясъка на страната, защото, колкото повече светила има в една страна, толкова тя е по-красива, по жизнена, по-могъща. Небето не е ли по-красиво, когато и обсипано с милиарди звезди, които и не помислят да си пречат една на друг… И не е ли по-красиво това небе, когато времето е ясно и можем да се любуваме на тях?…

Ние не знаем да любим истински нашата страна и не можем ние да гледаме обективно на нещата – само с нашето собствено мерило.

Въпреки че бяхме лесно податливи към вънкашиите влияния като мислихме по-вече за чужди интереси, нежели за своите, за да не ни обвиняват в нетолерантност, добрия дух надви у нас и се запазихме. Надарени със здрав разум, все пак с могъщи, гигантски сили се борихме и отстояхме на натиска отвън и отвътре – повече от вътре чрез напъна на творческата мощ и съборихме стената, която се е изпречила да виждаме слънцето на нашата страна. Бог ни обичаше и ни даде нов дух и съзнание, вразуми ни, като ни даде благоразумие и търпение и дойде обновата.

Гео Милев работеше за обновата. Той бе борец, който обичаше страната си, въпреки че  бе отишъл на ляво. Той  бе поет и фантазьор, на когото ще нападне друго настроение и ще го овладеят други образи, обаче, винаги свързани с любов към родната страна; към майката земя. И той отиде на фронта, за да даде живота си за своята родина, гдето, като по чудо остана жив, с едно око, ранен в главата, с откъснат край на черепа горе на челото, което маскираше с един кичур от буйната си коса, буйна като него.

И този идеалист бяха нарекли предател, че служел като преводчик на англичани и немци.

Гео Милев. Автопортрет.

Гео Милев беше само художник, с буен темперамент, който не знаеше нито да лицемери, нито да се нагажда, нито да лъже. Той  бе наивен като дете и откровен. Той  бе чиста душа и доверчив.

Презираше мъртвите души и не  бе случаен избора му върху “Мъртвешки танц” на Стриндберга, като първа негова пиеса в Народния Театър, която се изнесе рядко художествено у нас с голям успех, при ограничени средства за постановка. Тогава – преди 15 – 20 години – не позволяваха да се похарчи ни стотинка за постановка както се прави сега. Щастливи са сегашните артисти, на които нищо не липсва в това отношение. Нека с жар и любов работят, за да издигнат страната ни на оная завидна висота, която подобава, за да се радваме всички, а не да съжаляваме,че се направиха толкова жертви – без да бъдат оправдани.

Гео ценеше артиста, истинския артист, който ще запали сърцата и раздвижи душата, и знаеше какво да иска от него, и от кого какво да направи, и да намери, което търси,защото къде да търси и какво да търси. Също като вещ диригент,с истински темперамент, сдържано ръководеше репетициите, не изпускаше юздите, за да предпази от увлечения и шарж.Той  бе художник с голям замах и мереше с голям мащаб.

Адриана Будевска

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.