Ще ми разреши ли читателят да напиша една малка хроника от него време?
В София се появи първият велосипед, каран от Митович. Това беше едно голямо колело, може би с 2 метра диаметър, което пазеше равновесието си благодарение на прикрепено зад него, друго по-малко колело с около 30 сантиметра диаметър. Върху дъгообразния лост, който съединяваше двете различни колела, имаше примитивно седалище. За да се седне на него, трябваше да се скочи на високо. Велосипедистът стърчеше, като че ли е покачен на някаква кула. Колелата бяха с твърда червена гума, а бързината, с която те се движеха, беше много малка. Паданията обаче бяха чести. Скоро дойдоха велосипедите с еднакви колела, които наводниха София, та велосипедът на Митович стана комичен, и го бракуваха.
Едва софиянци свикнаха с велосипедите, ето че им се готвеше нова изненада.
Една сутрин софиянци се запитваха:
— Видя ли файтона без кони?
— Как без кони?
— Е така, без кони върви. Дяволо го кара отизнетре.
Един столичен търговец, не мога да си спомня името му, беше докарал в София първия автомобил. Беше 1896 година. Едно червено високо купе, покачено на високо шаси с колела колкото колелата на днешните файтони, гумите от твърд каучук, без пневматици, моторът под седалището на шофьора, без предната част, без днешния радиатор, воланът отвесен, а самият кръг наподобява масичка.
Каза се, че тази кола без коне ще замести обикновените файтони. Това внесе безпокойствие между файтонджиите, които веднага се замислиха как трябва да действуват срещу тая опасност, която би могла да им отнеме хляба. Някои по-екзалтирани се опитаха да нападнат и унищожат „гяволската кола“, както те я бяха кръстили. Излишна беше тяхната тревога!
Пусната в движение на гарата, дяволската кола едва можа да стигне до площад Св. Неделя и моторът й спря. Два дни механиците работиха над нея. Най-сетне тя тръгна, но на ул. Солунска моторът отново спря. На това място колата други два дни събираше любопитните. Ново тръгване, за да спре за трети път към ул. Неофит Рилски. Тук и аз можах обстойно да я разгледам. После тя изчезна и никой не я видя повече. Файтонджиите отново добиха кураж и се надсмиваха на твърденията, че един ден тая кола без коне ще замести файтонджиите. И все пак, това стана, но двадесет години по-късно.
Между това в София се появи първата моторетка, докарана от архитекта Александър Ставров, строителя на Земеделската банка. Двувременният мотор пръщеше по ул. Цар Освободител и нервираше спокойните софиянци.
Така първата бензинова миризма достигна до ноздрите на софиянци, ушите им почнаха да се приучват да търпят бръмченето на мотора и звука на клаксона. Кореняците се готвеха да приемат автомобила.
Действително след няколко години в София пристигна втора автомобилна кола, чийто успех не надмина успеха на първата. Тя също изчезна. Не след дълго време обаче серийните коли започнаха да се внасят в София, отначало в малък брой, а по-късно в по-голям брой, за да ги видим в голямо изобилие през време на световната война. Автомобилът пропъди файтона. Вместо файтонджии, днес имаме шофьори.
София преди 50 години”
