– „Лист“ е относително ново издателство, а вече има свой облик. Как се утвърждава едно издателството на пазара?
– Днес едно издателство се утвърждава много по-трудно, отколкото през 90-те години например, когато беше големият бум на издателства и издания. Сега не можеш просто да започнеш да издаваш книги, които харесваш, или книги, от които смяташ да печелиш пари. Трябва да имаш ясна концепция за това как трябва да изглежда издателството ти, как ще се възприема, какъв тип литература ще се издава, кой ще купува тези книги, как ще се развива занапред. Основната причина за това е, че читателите намаляха драстично – четат все по-малко хора, а и българското население намалява, намират се и нови начини за забавление.
– Каква е формулата, която формира доверие у клиентите? От какво зависи успешният път на едно издателство до неговите читатели?
– Доверието се формира преди всичко с качество, което сега, за съжаление, трудно се намира. Има значение дали твърдо отстояваш концепцията си и продължаваш да държиш нивото, с което си стартирал. При книгите качеството личи много лесно, когато в процеса на работа са участвали добри преводачи, добри редактори и добри коректори. Ако само една брънка липсва, качеството веднага пада. Има значение и дизайнът, разбира се, защото една книга трябва да е и произведение на изкуството.
– Как определяте профила на Вашето издателство?
– Това е лесно да се види – ние издаваме само стойностна литература. Неслучайно казваме, че книгите ни са за умни читатели. Избираме най-доброто от световната литература и го представяме по най-добрия възможен начин. Това важи и за детската литература – едва ли има друго издателство, дори в света, което издава Джеймс Джойс, Умберто Еко, Уилям Фокнър, Андре Мороа, Вирджиния Улф, Лев Толстой, Антон Чехов, Олдъс Хъксли, Силвия Плат и др. за деца. Има и особености, които ни отличават – освен кориците и оформлението на книгите ни, шрифтовете също имат много голямо значение – използваме само кирилица с българско начертание.
– Ще разкажете ли малко за издателската си програма? Какви са плановете на издателството за близките месеци – какви нови издания предстоят, кои ще бъдат акцентите в дейността Ви?
– Току-що излязоха книгите „Оправданието на Острова” от Евгений Водолазкин и „Синята китара” от Джон Банвил. Скоро ще се появи и неиздавания у нас роман на Томас Ман „Избраникът”, планираме да издадем 2 книги с изключителни приказки от българска писателка с много хубави илюстрации. Планът ни съдържа над 30 заглавия за тази година.
– Мисия или бизнес? Как възприемате издаването на книги у нас?
– Би трябвало да е мисия и в някои отношения е така, особено когато издаваш висока литература, но преди всичко заради качеството. Защото книгите ни дават много – не само развлечение, учат ни да мислим, да изграждаме стил, да си задаваме въпроси, да научаваме много неща, да опознаваме светове, истински или въображаеми, дори ни учат на хубав и правилен български език. От друга страна, те са и продукт, затова има голямо значение дали успяваш да продадеш книгите, които си издал, защото от това зависи дали ще продължиш да го правиш. Но читателите, поне в България, не разбират колко много е вложено в създаването на една книга, колко труд и средства, и затова пиратството е много разпространено.
– Пазарните реалности налагат конкуренция между издателствата. Вие как определяте тази конкуренция?
– Конкуренцията е преди всичко при издателите на популярна литература – те са много и са лесно отличими. За съжаление, напоследък някои колеги си позволяват да присвояват чужди идеи, да нарушават авторски права, да потискат малки издателства. Сега към това се прибавя и кризата в сектора заради драстичното поскъпване на хартията.
– Кои според Вас са основните трудности пред българското книгоиздаване, предизвикателствата на българския книжен пазар? Съизмерими ли са с тези в другите европейски страни? Как бихте определили основните проблеми в бранша?
– В другите европейски страни да си издател, е много по-лесно, защото държавата подпомага книгите по много начини. Преди време един шведски издател сподели, че от всяка тяхна книга 5 000 броя веднага се изкупуват от държавата за библиотеките. Тук това засега е невъзможно. Даже ние сме единственият бизнес, който със закон е задължен да дарява част от продукцията си на държавата. Дълго време ДДС-то върху книгата беше 20%, чак през 2020 г. заради пандемията то беше намалено на 9%. Тук е огромен и процентът, който взимат търговците – между 40 и 55% от цената на всяка книга, която се предлага в книжарниците. Затова част от малките издателства спряха да дават книгите си на големите вериги книжарници, а това е голяма загуба, защото именно те създават качество. За цената на хартията вече споменах, но се увеличиха и разходите за печат като цяло. Засега няма изгледи това да се промени, напротив, дори очакваме цените да нараснат, а това ще доведе и до покачване на цените на книгите, а те и сега са скъпи за българските читатели.
– Кои според Вас са най-важните тенденции в съвременното българско книгоиздаване?
– За съжаление, тенденцията е да се издава само лека литература, почти никой вече не иска да влага пари в качествена, защото трудно се продава. От друга страна, като че ли издателствата започнаха да обръщат повече внимание на дизайна. Това се случи по няколко причини – появиха се издателства, които държат на дизайна, започнаха да се превеждат хубави детски книги и сравнението с грозноватите и недоизпипани книги веднага пролича. Освен това българските читатели вече виждат и как се правят книгите в чужбина.
– По случай Деня на книгата в. „Литературен глас“ в бр. 272 от 1935 г. прави анкета с изтъкнати издатели. Ще Ви зададем един от важните въпроси в нея: Какво сте направили и правите за успеха на българската книга?
– Съзнаваме отговорността, която носим като създатели на изкуство, и се опитваме да покажем на българските читатели добра световна литература, която досега е липсвала в нашите книжарници. Книгите ни се илюстрират от български художници и винаги са с оригинални корици. Но може би най-голямото ни постижение е издаването през 2021 г. на „История на българското изобразително изкуство” от Кирил Кръстев – първата систематизирана история изобщо. Тя отне много време и усилия, по нея работиха много хора – само научните редактори са трима, отделно имаше стилистичен редактор, а коректорът изчете книгата поне 5 пъти, въпреки че стандартно се чете 2 пъти, фотографите дори не помня колко бяха. В нея има 800 изображения, част от които качихме във виртуална галерия. Обикновено зад подобно издание стои някаква институция и е подпомогнато от държавата – рядко частна фирма би се нагърбила с подобен колосален труд.
– Кой въпрос, важен за Вас, пропуснахме?
– Въпрос не, но може би желание – иска ни се читателите да изискват качество и да са безкомпромисни в това.
Малина Димитрова
