Заговорим ли днес за въпроси, свързани с темите, засягащи женското писане и присъствието на жените в културния облик на България, не е възможно да не цитираме литературоведски труд (публикация) или научен форум без да изтъкнем особената заслуга на доц. Людмила Хр. Малинова. Тя работи в Института за литература (БАН) от 1984 г., т. е. вече повече от четири десетилетия. Първата заявка за „нейната“ тема е дипломната ѝ работа, която е посветена на личността и творчеството на Елисавета Багряна. Още от средата на 80-те години на миналия век тя помества свои статии и студии, представящи поетеси като Магда Петканова (1984), Весела Василева (1988), „Темата за войната в поезията на жените-поетеси от края на 30-те и началото на 40-те години“ (1985)[1]. Публикува в елитните за българското литературознание списания: „Език и литература“, „Литературна мисъл“, „Български език и литература“. Работата ѝ върху поезията на Бленика я свързва с научно и човешко приятелство с доайена на нашето литературоведение – проф. Милена Цанева, която скоро ще отпразнува внушителен юбилей.
За Весела Василева – трагично загинала, но обещаваща млада интелектуалка – успява да събере спомени на нейните връстници и другари[2]. „Когато книгата излезе от печат от всички участвали в нея беше жив само Александър Геров“ – сподели наскоро на научен форум доц. Л. Малинова, като изтъкна още: „важно е да работим с нашите писатели докато все още са живи, по възможност“. Съумява да погледне по нов, модерен начин на литературната история като предлага и друг ракурс – този на жената. Л. Малинова не противопоставя литературата на мъжка и женска, тя гледа на нея като цялостен и дълбинен процес. В пъстротата и многообразието на този поток своят глас, своята нюансираност дават и жените писателки.
Нашето съвремие знае каква огромна роля имат автори като Багряна, Дора Габе, но също така – и Яна Язова, Фани Попова-Мутафова, Свобода Бъчварова, Вера Мутафчиева, Блага Димитрова, заговорим ли за литературна класика и за обществено-политическо участие в демократичния преход. Днес няма как да подминем писателки като Здравка Евтимова, Теодора Димова, Людмила Филипова, Керана Ангелова – в полето на прозата, а в поезията е немислимо да пропуснем Маргарита Петкова, Надя Попова, Надежда Захариева, Силвия Чолева, Миглена Николчина, Амелия Личева, Живка Симова, Валентина Радинска, Елка Няголова. Списъкът може да стане много дълъг прибавим ли имена от вчера, затова само ще припомним Станка Пенчева, Ваня Петкова, Петя Дубарова, Невена Стефанова, Миряна Башева, Калина Ковачева, Малина Томова, Екатерина Йосифова.
Докторската ѝ дисертация е публикувана като отделна книга и се превръща в събитие за литературната наука – „Български поетеси между двете световни войни“ (1999). Наред с утвърдените Багряна и Дора Габе в нашата литература отново се заговаря за достойнствата в лириката на Мария Грубешлиева, Бленика, Весела Василева. Така се запълва една огромна празнина в бялото поле от историята на родната литература, ала така се гради и културна памет, така се формира цивилизационен модел. С чувство на признателност доц. Л. Малинова си спомня за научния си консултант проф. Любомир Стаматов (1940 – 2005). Отдавна изданието е с изчерпан тираж и е библиографска рядкост.
Съдбата на втората монография „Български книжовнички и поетеси (XIX – началото на XX век)“ (2017) – е същата. Книгата е сред спечелилите конкурса на Министерството на културата, но излиза в оскъден тираж. Реално тук Л. Малинова продължава съвестно и отговорно подетата борба за утвърждаване на жената в културното и литературното пространство на отечеството ни. Обект на изследване са първите известни наши книжовнички и писателки: Анна Бояджиева, Елена Бенчева, Карамфила Стефанова, Рада Казалийска, Съба Вазова, Ана Карима, Ирина Бачокирова, Екатерина Ненова, Лора Каравелова, Мара Белчева. През последните години Л. Малинова насочи научния си интерес към сестрите Елисавета и Мария Ненови, Трябва да изтъкнем, че тя оставя и сериозни наблюдения върху творчеството на Ив. Вазов, Хр. Смирненски, Ив. Бочев[3], Чудомир, Д. Осинин, Д. Шумналиев.
На 06. и 07. 02. 2025 г. под нейно ръководство се проведе Третата национална научна конференция „Жените в българската литература и култура“ където бяха представени над 50 доклада от водещите литературоведи днес: проф. Михаил Неделчев, проф. Дора Колева, проф. Дечка Чавдарова, проф. Клео Протохристова, проф. Катя Станева – учените, които вече са имена-институции, любими учители на поколения филолози. Основни фигури от Института за литература: доц. Елка Димитрова (директор), доц. Елка Трайкова, доц. Пенка Ватова, доц. Александра Антонова, доц. Мариета Гергинова, доц. Николета Пътова, проф. Николай Аретов, доц. Емил Димитров, д-р Емилия Алексиева, д-р Росица Чернокожева, д-р Елена Борисова, д-р Боряна Владимирова, д-р Николай Кирилов. От Софийския университет: доц. Биляна Борисова, доц. Кристина Йорданова, доц. Надежда Александрова, доц. Валентина Миткова, д-р Радея Гешева. От други университетски институции: проф. Жоржета Назърска (УниБит), проф. Евдокия Борисова (Шумен), проф. Таня Казанджиева (НАТФИЗ), д-р Малина Димитрова (Велико Търново). От литературните музеи – д-р Кремена Митева, д-р Радка Пенчева, д-р Катя Зографова, д-р Юлиян Жилиев. Всеобщо мнение беше констатацията, че няма „празен доклад“ – пъстрота, многообразие, разнопосочност, и все пак един общ център – женското присъствие в областта на литературата, на изкуството, на музиката, на театралното дело, на журналистиката, на книгоиздаването, на преводаческото изкуство. Подобна наситеност се проявява и на предишните конференции.
Доц. Елка Димитрова – директор на ИЛ (БАН) изтъкна, че Л. Малинова е: „Водещ историк на литературата, който със своя проект „Жените в българската литература – извороведски изследвания, дигитална платформа“ разкрива мащабната дейност, която разгръща жената писател. Нашата литературна история пренебрегваше дълго жената автор, като приемаше, че има добро и не добро писане. И жената е по-скоро клоняща към второто. Така се оформи една литература и литературна история на лишеностите – жените, които дълго време са били лишени от равностоен поглед, от образованост. Така днес попадаме в Женското време. Така днес сме свидетели как жените отвоюват своите собствени стаи, в които създават и дом, и семейство, но и творчество. То всичко реално е творчество. И така никое минало не е затворено в себе си. Така литературната история се отваря, отваря се и самата национална литература. И една от заслугите е именно на доц. Л. Малинова“. Подобни искрени думи на признателност и благодарност за усилията, но и за чисто човешките ѝ качества – почтеност, такт, толерантност, благородство, споделиха: доц. Кристина Йорданова – преподавател в СУ и председател на БАУЖ, доц. Пенка Ватова, проф. К. Протохристова, проф. Д. Чавадарова.
След доайена проф. М. Неделчев – един ренесансов учен (доц. П. Ватова) се нарежда доц. Надежда Александрова – образцов изследовател на Н. Лилиев и Д. Дебелянов, която с фин жест и огромна обич-тъга очерта портрета на Лилия Рачева, но и с топлотата на благодарността също поздрави организаторката[4].
Човешката скромност на доц. Л. Малинова е изразена във време, когато егоизмът и себеизявяването са станали егоцентричност на много обществени фигури: политици, писатели, интелектуалци (или по-скоро минаващи за такива). Това човешко качество я различава от отблъскващата тенденциозност. Тя запазва и отстоява морала и почтеността в литературата и в литературната наука.
Свидетел съм как грижливо издирва наследници на даден автор или авторка, за да бъдат представени техните творби. Алтруизмът ѝ не е поза, а е проява на добрина, но и на чувство за мисия – да помогне на всеки, който има желание да допринесе в утвърждаване и реабилитиране на жените писателки, на жените културни дейци. Много често, погълната от организиране на пореден научен форум, или представителен научен сборник (а те са забележителни – по повод годишнини на проф. Милена Цанева, проф. Ив. Сарандев, Д. Дебелянов, Е. Багряна), някой национален проект – тя пренебрегва себе си. Огромната ѝ взискателност и самокритичност допринасят не само за високото качество на нейната работа, но и за (сравнително) малкото на брой публикации.
От 2021 г. насам доц. Л. Малинова се е посветила на националния проект „Жените в българската литература – извороведски изследвания, дигитална платформа“, финансиран от Фонд научни изследвания. Няма да бъде пресилено, ако се каже, че това е и темата на живота ѝ, на научната ѝ кариера. С екип от 9 души: доц. Александра Антонова, доц. Елка Трайкова, доц. Елка Димитрова, д-р Емилия Алексиева, д-р Боряна Владимирова, д-р Елена Борисова, д-р Маринели Димитрова, д-р Аделина Германова и Петър Михайлов (докторант), тя се е заела с това мащабно начинание, обхващащо около 90 имена на жени книжовнички, поетеси, писателки, журналистки, просветителки, дали своя огромен дял за въздигане българската култура и нивото на българското общество. Платформата е изградена по принципа на Речник – по азбучен ред са подредени. Разбира се, присъстват както емблематични и добре познати имена като Екатерина Каравелова, Вела Благоева, Анастасия Тошева, Багряна, Калина Малина. Но и по-малко познати. Идеята на Проекта е, че той е представен в традицията на т. нар. отворена наука – т. е. всеки може да се възползва: ученици, студенти, литературни специалисти, докторанти, учени. Да речем решим да пишем доклад за Багряна. Първоначално дадената авторка е представена сбито, кратко с най-характерното за нея като личност и най-откроимото в творчески аспект. Този материал може да прерасне в по-голяма статия, отиваща към следващата рубрика Литературна критика за авторката, където са събрани библиографски статии, студии, книги, представящи по-частно дейността на писателката. Важна рубрика е Извороведската страница: сканирани творби на писателката, които днес са библиографска рядкост. Любопитна е рубриката, представяща архива на авторката: снимки, документи, писма, ръкописи, архивни единици. При Багряна са налични и преводи – също се показват. Участието ѝ в различни сборници, антологии, защото нерядко творбите, поместени там си остават там. Да речем разказът, с който Фани Попова-Мутафова дебютира в задругата на Стрелците – „Любов“ – е поместен само на страниците на в-к „Изток“ от 1926 г. Така се получава един нестандартен творчески образ на дадена авторка и всичко е събрано на едно място. По този начин се пести много време, отиващо в ровене из архиви и библиотеки. А именно Библиотека е и последната част на проекта: събират се книги, статии и изобщо материали, посветени на жени-писателки.
Дори и на последния научен форум, погълната от организационните тънкости, доц. Л. Малинова не представи своя отделна разработка (доклад). Вероятно затова и нейните колеги гледат на подобни мащабни предприятия като нейно лично дело. И то безспорно е такова. Подето и изпълнено със сърце и душа, вграждайки себе си в реализирането му. Така се постигат значими и наистина големи успехи: ето, днес свободно пишем и говорим за жени писателки и поетеси, които са част от националната литература на България. Някои от тези авторки са непрестанно издавани и четени: Блага Димитрова, Багряна, Фани Попова-Мутафова, Вера Мутафчиева. Техният принос в нашата литературна традиция е безспорен, а това в голяма степен дължим и на алтруистичните усилия на изследователката, на литературния историк с модерна визия за процеса, доц. д-р Людмила Хр. Малинова.
Библиография:
[1] Ползвам справката от Института за литература, поместена на: https://ilit.bas.bg/bg/members/malinova-lyudmila.html (посетено на 08. 02. 2025).
[2] За Весела Василева материал е поместен в електронната платформа „Литературен свят“: https://literaturensviat.com/?p=47035 (посетено на 08. 02. 2025).
[3] Материалите са качени в платформата Литернет: https://liternet.bg/publish2/lmalinova/index.html .
[4] Ценна е и последната (засега!) книга на доц. Н. Александрова – „Преживяно“ (2025), оставяща както литературоведски прочити, свързани с творчеството на Яворов, Дебелянов, Г. Милев, Талев, Тр. Кунев, така и с лични спомени, посветени на семейството.
Петър Михайлов