Университетската библиотека през обектива на двама фотографи

От 26 септември до 3 октомври 2018 г. в централното фоайе на сградата на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе разположена фотоизложбата „Университетската библиотека през обектива на двама фотографи”. Темата и поводът, разбира се, са свързани с честванията на 130-годишнината на библиотеката на Софийския университет, но общият замисъл на експозицията ги надхвърля. Изложбата е построена по интересен начин. Експонираните на 20 пана над 40 фотографии разказват историята на сградата и читателите й, загатват детайли и скрити пространства. Затова и структурата й е двупланова. Едната линия е свързана с движението във времето. Другата – с движението отвън, от фасадата – навътре, към вътрешните пространства на библиотеката.

Първата линия, ретроспективната, подобно на приказка, която започва с „Имало едно време…“, ни предоставя възможност да проследим развитието на библиотеката във времето. Черно-белите снимки на Божидар Карастоянов пренасят посетителите изцяло в настроението на 30-те години на ХХ век. На първото табло той е съхранил момента на откриването на новата сграда на библиотеката през 1934 г. Снимката с царското семейство в изложбата е сред най-познатите му изображения и е недвусмислено свидетелство за значимостта на събитието. Историческият разказ продължава с „Проектът Библия” и Акта за предаване на университетските сгради.

Ретроспективата, каквато трябва да присъства в една юбилейна изложба, прави времето и паметта достъпни. Движението на окото от табло на табло разчита повествование в изключително любопитните паралели между вчера и днес. Знаците на двата периода и връзката между годините са отчетливо подчертани и умишлено търсени от Владислав Господинов. В серия от фотографии той снима сградата и читателите от същия ъгъл, от който е снимал Карастоянов, а срещата между черно-белите и цветните фотографии е уникална. Постигат се исторически и културни паралели, усеща се натрупаната във времето значимост на Университетската библиотека.

Тази успореденост се усеща особено отчетливо в таблата, озаглавени „Студентите вчера и днес”. В тях има еднаквост, композиционно си приличат. В съдържателен план те са разказ за читателите на библиотеката на Софийския университет. Пред нас оживяват неизменно пълните читални през годините, които тук не са статично пространство, а отразяват непрекъснатото движение. Затова и фотографиите в тази серия излизат от конкретния времеви и пространствен контекст и напомнят за непреходната стойност на библиотеката.

Другата линия в изложбата – движението през пространствата на сградата, предоставя възможността да се види Университетската библиотека изненадващо различна. Поредица от фотографии я представят, погледната отвън – през различните сезони, през различни части на деня. Оригиналните детайли и архитектурни решения на Централната университетска библиотека предизвикват интереса на Вл. Господинов, който в продължение на 10 години преоткрива и съхранява битието на Университетската библиотека – с внимание към детайла и респект към екипа и читателите. В снимките му прозира усетът за пространството и се отразява уникалността на сградата. Той (пре)открива за зрителите детайлите и провокира любопитството.

Едни от най-впечатляващите фотографии в експозицията са таблата, озаглавени „Редици” и „Нива”. Изненадващ поглед в едно толкова познато място. Чисто геометричните „Редици”, строгостта и остротата на техните очертания подчертават овалността, затворена вътре в „Нива”. Единството между елипсите и правите линии ангажира въображението на зрителя и му предоставя възможност да (пре)открие пространствата в библиотеката.

Представяме ви фотографите на Университетската библиотека.

 

Визитка

Божидар Карастоянов (1903–1956) е сред най-известните български фотографи. „След 1934 г. се изявява в областта на художествената фотография и фотожурналистиката. В поредица от снимки от този период, наред с прекрасните си портретни фотографии като придворен фотограф Б. Карастоянов отразява ангажиментите на царското семейство и документира различни събития в страната и чужбина. Отразява и изграждането и откриването на сградите на Ректората и на Университетската библиотека – важно събитие в културната ни история, уловено майсторски през обектива на фотографа.

През 2003 г. дъщерята на Божидар Карастоянов – Рени Карастоянова, дарява на Университетската библиотека оцелелите негативи от архива на Божидар Карастоянов, които след това са предадени в музея на Университета. Днес те са достъпни в Дигиталните колекции на библиотеката.” [1]

Визитка

Д-р Владислав Господинов е доцент във Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“. Роден е през 1978 г. в София, завършва хуманитарен профил (история, литература и география)  в 12 СОУ „Цар Иван Асен II“, а след това специалност „Педагогика на девиантното поведение“ в Алма Матер. Доктор по педагогика от 2006 г. Щатен преподавател във Факултета по педагогика от 2008 г. (преди това, от 2003 г. хоноруван). Автор е на монографиите „Юноши – Девиации – Емоционална интелигентност“. София: Изток–Запад, 2010; „(Н)етикет и възпитание с фокус към юношите”. София: Изток–Запад, 2011 и на около 100 други научни текстове – студии, статии и др. С фотография се занимава от 25 години. Автор на фотографиите в албума „София”. София:  Тангра ТанНакРа, 2009, а също и на фотографиите в: „Алма Матер и педагогическото образование в България. Юбилеен фотоалманах – 25 години Факултет по педагогика“ / Яна Рашева-Мерджанова, Владислав Господинов; София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 2011; „Желява от короната на София“ / [състав.] Нонка Стоянова, Владислав Господинов; фотогр. Владислав Господинов. – София, 2011. Автор на многобройни плакати, рекламни материали др. Автор на заглавни фотографии на интернет страницата на Софийския университет. Автор на фотографски курсове във Факултета по педагогика и ФНОИ. Ръководител на педагогическото хранилище към Учебно-научна лаборатория по експериментална педагогика „Проф. д-р Петър Нойков“ към Факултета по педагогика.

Негови фотографии до момента са показвани в четири самостоятелни и четири колективни изложби. Носител на първа награда в единствения конкурс, в който е участвал – от фотоекспедицията „Предколедни базари Виена“ (2016 г.), организиран от Клуб „Фотосвят“.

М. Д. С какво те привлича фотографията?

В. Г. Наистина интересен въпрос, който до момента не ми е задаван, въпреки че отдавна имам отговор за него. Харесва ми това, че мигът може да бъде спрян – извечна мечта на човека. В един кадър времето да бъде заключено. И да се връщаш към него отново и отново. Наистина уникално. Затова наричам фотографа спирач на времето. Но не само това. Фотографът взима едно прозорче от реалността, част от пространството, която изведена от общия фон изглежда по-впечатляваща и разбира се под определен ъгъл, който обикновено е и запазената марка на всеки фотограф – нещото, което му придава собствен почерк, по който бива разпознаван. Разбира се фотографията е мост към миналото, но тя изгражда и много мостове в настоящето. Човек се свързва с конкретните обекти, с хората, които заснема, общува с тях. Фотографията дава възможност да опознаваш света по много специален начин, в това число и пътувайки. Разбира се за това е необходима култура, която е резултат от продължителни възпитателни и образователни взаимодействия. Нещо, което чрез курсовете по фотография се опитвам да осъществявам, защото е изключително дефицитно на фона на масовизирането и до известна степен обезценяването на фотографията.

М. Д. Как се случи срещата ти с Университетската библиотека?

В. Г. Първата ми среща беше смразяваща в буквалния смисъл на думата, тъй като през кризисната зима на 1996/1997 г. бях студент в първи курс и всеки петък ни беше свободен от занятия, за да четем в библиотеката. А в нея нямаше отопление и всички бяхме облечени стабилно, включително и с ръкавици – беше много неудобно да се държи химикалка за водене на записки, но след един момент нататък от студа не се усещаше и това неудобство… За щастие последващите срещи с библиотеката бяха и са топли и усмихнати. До толкова, че в един, макар и кратък, няколко месеца, период през 2005-2006 г. дори работех като библиотекар по заместване във филиалната библиотека във Факултета по педагогика, ръководена тогава от г-жа Веселина Стоилова. А докато съществуваше позицията фотограф (преди отзвукът на световната криза да достигне България през 2010 г.) в Софийския университет, която заемах в продължение на две години, съвместявайки я с преподавателската, за 120-годишнината на библиотеката бях поканен от директора й доц. д-р Анна Ангелова да взема участие (с общо 69 фотографии) във фотографската изложба „Библиотеката на Алма Матер през времето и обектива на трима фотографи” – Божидар Карастоянов (6 фотографии) и Биляна Брайкова (4 фотографии). Изложбата беше изработена и след това възприета много добре от публиката. Като по много естествен начин се вписа в интериора на Заемната, където остана като постоянна експозиция и до днес, 10 години по-късно. Междувременно през тези десет години библиотеката много активно се модернизираше и променяше и аз документирах и това. По този начин много естествено дойде поканата, за което изказвам отново благодарността си, от доц. Ангелова, която упорито и последователно отстоява и развива библиотеката, за нова изложба, посветена на 130-годишнината от основаването й. Разбира се сградата вдъхновява по определен начин, но хората, които работят в нея – също и не по-малко. Винаги ми е приятно да посещавам библиотеката и да общувам с работещите в нея колеги, които наистина осъществяват един тих, но колосален труд. Конкретно за тази изложба много ценна оперативна подкрепа имах от отдела за връзки с обществеността на библиотеката в лицето на Малина Димитрова и Мариета Георгиева, на които също изразявам своята благодарност. Като цяло организацията на изложбата вървеше много приятно и както се казва с половин дума се разбирахме.

М. Д. Как изглежда Университетската библиотека от другата страна на обектива?

В. Г. Прекрасно! Защото излъчва достолепие и професионализъм. А и фотографията придава допълнителен положителен ефект. Както се шегувам, тази 130-годишна вече дама заслужаваше тази 10-годишна фотосесия. А иначе предизвикателството да се снима Централната библиотека е голямо, тъй като сградата, освен че е много красива, е и много нестандартна, при това буквално сгушена сред Ректората, което прави трудно постигането на общ план, особено с все по-залесената градинка в двора.

М. Д. Любим обект в ЦУБ?

В. Г. От общодостъпните моят фаворит безспорно са двете скулптури на лъвчетата със сферите под лапите, символ на универсалното знание. Фигурите им са едновременно респектиращи, но и човешки по своя мащаб, а заедно с това без да има дистанция – може да ги пипнеш, да седнеш до тях, да се снимаш с тях. Хората около тях също им придават особен чар, обживявайки пространството, особено през пролетта и есента, когато предимно студенти са насядали по стълбището и разговарят, четат, чатят, гледат суматохата, преминаващ край тях. Влизайки в сградата, много приятно е фоайето със сводестите прозорци и арки, с които светлината си играе, но също така и с интересните и симпатични със своята интимност и заедно с това публичност изложби. След това идва редът на Заемната с нейните овални форми, Студентската читалня с впечатляващите лампи за четене… От по-скритите обекти много приятно се чувствам в отдела за редки и ценни издания с неговата вита стълба и полуетаж, на който може да седнеш и да си четеш дискретно. Но и самите книги там създават особена атмосфера, носеща дъха на вековете. Добрият стар, но работещ асансьор „Шиндлер“, обслужващ  хранилището, също е мой любим обект. Въобще като се замисля – май трудно ще намеря място, което не ми е любимо.

М. Д. Какви теми те интересуват?

В. Г. Ако става въпрос за фотографията, обичам да снимам архитектурни забележителности, включително с фокус към детайла – това е архитектурната „подправка“, която до голяма степен придава идентичността на сградата и същевременно от разстояние не е добре видима, а чрез фотоапарата може да се неутрализира дистанцията. Но също така снимам и природа. Напоследък уличната фотография – това интересно съчетание между хора и динамичния и цветен ритъм на градската среда, ме вълнува и правя много кадри в този особено специфичен жанр, предполагащ огромна съобразителност, много дискретност, психологически подход, техническо майсторство и известна доза добър късмет.

М. Д. Разкажи за другите си фотографски проекти, над които работиш.

В. Г. В момента завършвам голямо изследване относно пресечните точки между фотографията и педагогиката – нещо, което ще придобива все по-голямо значение след първоначалното стихийно разрастване и масовизиране на фотографията в резултат от дигиталната революция. Също така всяко едно пътуване за мен е фотографски проект, независимо дали е свързано или не с фотографските ми ангажименти в академичен контекст.

[1] Ангелова, Анна. Алманах на Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ : 1888-2018. –  София : Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 29.

Други публикации: Наука, 2018, № 6, с. 15-19.