Габрово
Часовниковата кула над Община Габрово и градския площад.
Културния дом в Габрово. Местността, където е построен, се е наричала Беглишки харман. Строителството на Дома на културата започва през юли 1959 г. Построен само за пет години. Този истински дворец започва да функционира през 1964 г. Домът на културата е изграден в стил неокласицизъм. Негов архитект е Карл Кандулков. Скулптурното му оформление принадлежи на проф. Илия Илиев. Хълмистият терен е наложил да бъде оформено голямо външно стълбище. Главната източна фасада е богато украсена с колони от бял врачански камък, завършващи с изящно орнаментирани капители. Централният източен вход въвежда в просторно фоайе, от което посетителите се отправят към театрална зала и изложбените салони. Приемните помещения са постлани с мозайка, а стените са облицовани с изкуствен мрамор. Таваните са гипсови. Вратите, прозорците и вътрешните му стълбища са украсени с розетки от ковано желязо, фоайетата му са облицовани с разноцветен мрамор, полилеите му са месингови. На покрива са разположени статуи в цял ръст на хора и коне. Пред сградата е издигната статуя на композитора Емануил Манолов. Домът на културата е разположен на 5400 квадратни метра и притежава 63 помещения. Осемстотин местната зала е най-голямата в Габрово.
Двете брези посадени пред Априловската гимназия от космонавта Юрий Гагарин при посещението му в Габрово.
Априловската гимназия основана като първото светско училище в България през 1835 г. И до днес обучава ученици. Школото се съгражда и поддържа чрез създадения от Васил Априлов дарителски фонд, в който се включват Николай Палаузов и много други габровци. В сградата се помещава и Националния музей на образованието, където се съхраняват вещи и документи свързани с историята на българското училище. Сградата е паметник на културата.
Баев мост е построен през 1855 година. Негов майстор е Минчо Стоянов. Мостът е един от символите на града и е обявен за паметник на културата. Намира се на центъра на Габрово, над река Янтра. Посветен е на участието на габровци в Априлското въстание. Името му произлиза от стара воденица, която се е намирала съвсем близо до моста и е била една от многото, построени по течението на реката. Той е направен изцяло от дялан камък и е един от малкото, които са останали в новата градска обстановка. Във високата му част може да се види надпис, според който лично султан Абдул Меджид е разрешил да бъде построен и е подпомогнал със средства направата му.
В старата част на града са съхранени къщи на повече от 100 години.
Портата на къщата е автентична и разказва за духа на старите майстори.
В старата част на града още могат да се видят стари зидове и калдъръм, които вече няма кой да майстори.
Дечковата къща е построена през 1835 г. В нея може да се види музейна експозиция свързана с габровци от края на XIX в., животът на първенците, търговците и семействата им през Възраждането. В стаите са представени автентични мебели, текстил, завеси, картини, огледала и часовници. Има газови лампи, предмети от сребро и стъкло и др. битови вещи, принадлежали някога на семейства от Габрово и административните градски институции. Направени са възстановки на кметски кабинет от 20-те години на XX в., музикален салон с пиано, бръснарница, дамски салон за матине, момичешка стая.
Близо до Дечковата къща се намира Априловата чешма. През средата на 18 век няколко човека от рода Априлови са заможни габровски търговци. Един от тях е хаджи Кръстю Априлов, който през 1762 построява чешма в града, известна и днес с името Априловата чешма.
Вратата на „Страноприемницата“, една от любимите механи на габровци, където може да се чуе жива народна музика и да се похапне мешана скара с чаша червено вино.
Гунин кладенец – построен в Ковашката махала от майстор Куман за жена му Гуна през 1871. Наличието на каптаж го различава от всички останали. По време на водната криза в града през 80-те години на ХХ в. пред тази чешма се извиват километрични опашки за вода.
Конашкия мост е построен на стратегическия път през Шипченския проход към Тракия. Мястото му е избрано в едно от стесненията на река Янтра, при скалист праг, преминаващ от хълмовете на запад (Баждар) към изток (Камъка). Той е изграден във време, когато Габрово е проспериращо занаятчийско и търговско селище, разрастващо се и по левия бряг на реката. Името на моста е свързано с близкото му местоположение спрямо турския конак. Под него се намира единствения у нас паметник в реката на Рачо Ковача. Легендата твърди, че той е създател на града.
Паметника на Николай Христофорович Палаузов – български възрожденец, общественик, просветител, почетен член на Българското книжовно дружество. През 1845 г. е изпратен от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов в Габрово, за да се погрижи за подобряване на работата в училищата (от 1860 г. до края на живота си е попечител на Габровското училище). През лятото на 1853 г. Палаузов изпраща до командващия Дунавската армия Михаил Горчаков записка, озаглавено „За сегашното положение на българите в Европейска Турция“. В нея той критикува руската политика след Одринския договор от 1829 г. като пагубна за руското влияние сред българите и призовава за изпращане на руски емисари в България. Те трябва да подготвят масово въстание, което да съпътства предстоящото руско настъпление на Балканите.През 1854 г. е аташиран към щаба на руската Южна армия в Букурещ като служител с особено назначение по българските въпроси. Полага грижи за устройването на българите преселници в Южна Русия.
През 1861г става цензор на славянските вестници и книги, които пристигат в Русия през Одеса.През 1883 г. е утвърден за действителен статски съветник. Пише статии, доклади, с които запознава руското правителство, политическите и държавни дейци и обществеността с положението на българския народ, като се стреми да привлече вниманието им към делото за освобождението на България.
Сградата на театър „Рачо Стоянов“. Организатори и инициатори на театъра в града са бележити българи, сред които Райчо Каролев, учител, министър на народното просвещение в кабинета на Петко Каравелов, също математикът, физик, философ, министър на народното просвещение (в първото либерално министерство през 1880 г.) Иван Гюзелев и други възрожденци. Първото представление в Габрово се състои на 7 януари 1870 г., по Коледните празници, на „Многострадалната Геновева“, която се изнася на много места в страната. По спомени, издирени от Илия Габровски, то е изпълнено някъде към Гунин кладенец, т.е. в Попнеофитовото училище. Според д-р Петър Цончев за театрален салон се използва една от стаите на Даскал-Цвятковото школо (първото новобългарско училище, наричано така от габровци). Успехът е голям и пиесата се играе няколко пъти през зимата. Появява се идеята за основаване на театрално дружество. Чак след 1945 г. е построена сградата, в която играят известни наши актьори – Невена Коканова, Надя Тодорова и др.
Паметник на д-р Петър Цончев български лекар, писател, общественик, дарител и известен краевед на Габровския край. До него се намира дряновото дърво от манастира „Свето Благовещение“, който помни как монахините за една нощ са правили по 1000 хляба за опълченците на Шипка.
Паркът до Театъра още помни различни модели бебешки колички и е любимо място за разходка на деца.
Река Янтра. Някога габровци са използвали бреговете ù за плаж.
Горнокрайската чешма е една от старите в града, която се е намирала на Житния пазар. До нея се намира паметникът на детския писател Ран Босилек. Срещу нея някога е била родната му къща, която изгаря при пожар. Скоро за съжаление отрязаха и втората липа от стихотворението му „Родна стряха“, която се намираше пред чешмата.
Една от красивите габровски къщи в центъра на града, където е отсядал Елин Пелин.
Къщата на индустриалеца Христо Бобчев, днес е обявена за продажба. В нея са отсядали и получавали гостоприемство княз Александър I Батенберг, княз Фердинанд и граф Игнатиев. Пред нея се намира паметника на Неофит Рилски, който е първият учител в Габровското училище.
Паметникът на Пенчо Семов, индустриалецът, който е известен като „българският Рокфелер“. Познат е с благотворителността си и подпомагане на редица обществени начинания. На това място се е издигал един от домовете, в които е живял. Когато по Коледа децата от махалата отидели да го сурвакат, на всяко от тях давал златна паричка и портокали – екзотичен плод по онова време.
Паметникът на д-р Тота Венкова първата българска дипломирана лекарка. На това място се намират костите ù преместени от Софийските гробища. Тя е родена през 1855 г. в Габрово в семейството на Мария и Венко Чехларя.
През 1871 г. започва да учи в Главното девическо училище в Габрово като стипендиантка на женското благотворително дружество „Майчина грижа“, при условие да стане учителка, където бъде разпределена. През 1873 г. Тота Венкова завършва с отличие и Училищното настоятелство я назначава в петокласното девическо училище, където тя учителства до 1878 г. По време на Руско-турската освободителна война Тота Венкова е самарянка във военния лазарет.
По време на войната в дома на сестра ù е настанен раненият руски лекар Пясецкий, който забелязва нейните способности и настоява пред близките ù да бъде изпратена на обучение в Русия. През 1878 г. Тота Венков отправя молба към Дамското благотворително дружество в Санкт Петербург с горещо желание да се посвети на медицината. На 15 септември същата година Габровският градски управителен съвет издава на Т. Венкова свидетелство за учителстването ù в Габрово и заедно със свидетелството за завършване на петокласното Габровско девическо училище заминава да учи медицина в Санкт Петербург със стипендия от 300 рубли и платени пътни разходи. Още първата година тя заболява от тежко белодробно възпаление и се връща в България, губейки стипендията си. След 5-годишно прекъсване се завръща в Санкт Петербург и продължава следването си вече като стипендиантка на българското Министерство на просвещението. През 1886 г. се дипломира с отличие. Счита се за първата българка с висше медицинско образование след Освобождението. Връща се в България и работи в болниците в Русе, Велико Търново, Варна и София. През 1893 г. отива на едногодишна специализация по детски и вътрешни болести в Петербург. По-късно във Виена придобива специалност по акушерство и гинекология. След завръщането си в България тя се установява в София. Участва в основаването на първите акушерски курсове към „Червен кръст“. В периода 1899–1900 г. работи като училищен лекар при Софийската девическа гимназия. По здравословни причини напуска държавната лекарска служба през 1901 г. и преминава на частна практика в двуетажната си къща на ъгъла на ул. „Солунска“ № 13 и ул. „Христо Белчев“, където открива безплатна женска консултация. Там тя приютява бедни и изоставени жени, за които се грижи и лекува. Самата д-р Тота Венкова не създава семейство, но помага на племенниците си – Тота, Иван и Кина да получат добро образование. В края на живота си д-р Тота Венкова завещава цялото свое имущество на всички българи.
Къща в градски стил зад паметника на д-р Тота Венкова.
Къща в градски стил под Бакойския баир.
Паметникът на Никола Филиповски, известен като Капитан дядо Никола, който се намира на Шиваров мост. Роден през 1800 г. в Силистра. Като младеж се установява във Влашко и се включва в политическия живот на българската емиграция.
През 1843 г. е един от водачите на Третия бунт в Браила, подготвен от българските емигранти. През месец октомври 1843 г. е заловен от румънските власти и е осъден на 15 години затвор. Присъдата излежава в солниците Очнеле Мари край град Ръмнику Вълча. Амнистиран през 1848 г.
По време на Кримската война се установява в Търново като шивач. Под това прикритие започва подготовка на въстание. Повежда въстанието на 28 юли 1856 г. Бунтът тръгва от Лясковския манастир с благословията на манастирските братя. Дядо Никола повежда четата си от 13 души към Габровския Балкан, преследван от потеря от 300 души. На 31 юли 1856 г. (ст. ст.) четата на Капитан дядо Никола се установява в Соколския манастир с идеята да го превърне в център на въстанието, където и е осветено знамето. Решителната битка се провежда около моста „Шипка“ (дн. „Шиваров мост“) в Габрово, където въстаниците са разбити. Останалите живи се насочват към Трявна. На 2 август Капитан дядо Никола загива край село Дончовци.
Габровци почитат капитан дядо Никола и на 1 август всяка година в негова памет се похапва Капитан чушник (постни пълнени чушки).
Къща над хотел „Балкантурист“, която разказва за някогашните стари архитектурни шедьоври, които и в този български град по-често се унищожават, отколкото се запазват.
