Като общество сме в дълг и към Раковски, но и към самите нас
Интервю на Валентина Рашева с проф. Пламен Павлов
В. Р. Професор Павлов, Вие бяхте председател на Държавната агенция за българите в чужбина в периода 1998– 2002 година и бяхте инициатор и участник на издигането на паметника на кан Кубрат при с. Мала Перешчепина през 2002 г. Този свят за всички българи паметник е поруган.Може ли да се приеме че е вандализъмили да се търси друга причина.
П. П. Доколкото имам информация включителнои от г-жа Соня Димитрова-Мартинюк, която е сред инициаторите за издигането на този паметник, става дума за откровена вандалщина. Едната версия на украинските власти е, че става дума за кражба на метали за скрап, взети от разбитата бетонна плоча, върху която е монтиран самият монумент. Другата версия, която за мене е по-правдоподобна, е иманярство – примитивно, вандалско… Местността, в която е гробът на Кубрат, е наричана Курт-город, т.е. градът на Кубрат! В Именника на българските владетели създателят на „Старата Велика България“ е наречен именно „Курт“! Дали това е историческа памет, по-късно название или някакво съвпадение е интересен въпрос. Така или иначе, в тази местност от години „шетат“ иманяри или, както ги наричат в Украйна, „черни археолози“. Иманярството винаги е имало психопатични черти – да вярваш, че под паметник, поставен през 2001 г., е заровено златно съкровище е глупаво… Обаче, след като се знае какво е открито през 1912 г. – скъпоценни реликви и артефакти, които сумарно представляват 25 кг злато и над 50 кг сребро, такова мислене не е необяснимо…
В. Р. На 12–13 април Военна академия „Георги Стойков Раковски“организира научна конференция с международно участие на тема „Георги Стойков Раковски– 200 години безсмъртие“. Може ли да очакваме,че 2021 ще бъде годината на Раковски?
П.П. Ние, като общество, традиция, ако искате и като ценностна система, сме в дълг и към Раковски, но и към самите нас. Става дума за една от най-ярките личности в цялата ни история. Надявам се, че ще можем да си „върнем“ Раковски там, където му е мястото в нашия национален пантеон.
В. Р. Георги С. Раковски е наричан „княз“. Има ли сведения, дори и да са легенди, че патриарха на българското национално революционно движение е потомък на болярски род?
П.П. Раковски със сигурност е потомък на старинна фамилия. Районът на Котел и Източна Стара планина е традиционна зона на т.нар. войнишко население, което в продължение на векове охранява пътищата и проходите към старите столици Плиска и Велики Преслав.Това население има своите командири, които по същество принадлежат на средновековното болярство. Във всеки случай, в родовата история на Раковски има примери на водачи на местните българи – например неговите чичовци, които ръководят борбата срещу кърджалиите, да не говорим за неговия вуйчо капитан Георги Мамарчев.
В. Р. Познаваме ли добре революционера, дипломата, писателя Георги С Раковски?
П.П. От гледна точка на науката, познаваме живота и делата на Раковски сравнително пълно. Заслугата е на Иван Шишманов, Боян Пенев, Михаил Арнаудов и в най-голяма степен на Веселин Трайков, автор на най-добрата и пълноценна биография на великия котленец. Не е така в обществен план… Раковски си остава недостатъчно известен, достатъчно е да посочим онова „Георги Сава Раковски“, което се използва масово и днес, а той сам се е отказал от името „Сава“ (гръцката форма на рожденото му име Съби) още през 1841 г. И го заявява изрично, като държи на името на вуйчо си Георги Мамарчев, както и на „Стойков“, още повече че държи изключително много на своя баща. Нека припомня, че двамата заедно прекарват три години в затвора в Цариград. Така че въпросното „Георги Сава Раковски“ трябва категорично да бъде коригирано на „Георги Стойков Раковски“. Що се отнася до ерудицията и енциклопедичните познания на демиурга на националната революция, неговите книги и вестници го правят „авторитет номер едно“ още през петдесетте години на XIX в. Да не говорим за ролята му на пръв идеолог и организатор на борбата за национално освобождение – Левски, Караджата, Хаджи Димитър и останалите наши революционери от онази епоха са ученици на Раковски. Дори магическото „Свобода или смърт!“ дължим на Раковски.
В. Р. Един актуален въпрос: Според Вас, ще имали някога светлина в отношенията ни с българите ,живеещи в македонска област (измислена като държава), наричайки себе си „македонци“? Ние нямаме ли също вина за това разделение ? Всички правителства, които сме имали до този момент, какво направиха, за да се чувстваме,като един народ, който го дели измислена и насилствена граница?
П.П. Разбира се, невъзможно е да се отговори накратко на този въпрос. Българската държава има много грешки, това е ясно, но те са несъизмерими с геополитическите измерения на т.нар. македонски въпрос. Най-тежкото престъпление е на българските комунисти, особено на „вожда и учителя“ Георги Димитров – по ирония на съдбата самият македонски българин… Проблемът днес е, че нямаме активна политика в Северна Македония, а и не само там. Патриотичните, още по-малко патриотарските възгласи не могат да заместят умната, продължителна, методична работа на дипломацията, сътрудничеството в икономиката и културата. Разбира се, отстъпление от историческата истина е абсолютно недопустимо, но „живият живот“, реалните контакти между разделения народ са най-добрата терапия срещу лъжата. За съжаление, нашите правителства през последните три десетилетия проспаха златни шансове за активно присъствие в Македония… Точно обратното направи Румъния по отношение на Молдова, преодолявайки не по-малка съпротива в геополитически план.
В. Р. „Съединението прави силата“– за настова само лозунг ли е, който се афишира? Защо българите сме разделени и не работим за общото благо. Има не малко предателства в нашата история. Генетично ли е заложено при нас?
П.П. Какво означава да сме разделени? Навсякъде по света хората са разделени в една или друга форма, като това съвсем невинаги е недостатък. Неведнъж съм ставал свидетел на точно обратното, включително при нашите общности в чужбина – разбира се, когато става дума за значима кауза. Що се отнася до предателствата, няма никаква „генетична“ предопределеност, а напротив! С тази „мантра“ сме се докарали до национален мазохизъм. Под път и над път някой пита: „Кой предаде Левски, кой уби Ботев…“ и тем подобни… Истината е, че Левски не е предаден, а е заловен, при това до голяма степен случайно. Ботев е убит от черкезки стрелец, което е публична тайна в онези трагични дни през лятото на 1876 г. Не че изобщо е нямало предателства, не твърдя подобно нещо. Предателства има в историята на всички народи, това е факт. И все пак, нека си спомним например за подготовката на Априлското въстание – в продължение на месеци хиляди българи, цели градчета и села се готвят за бунт, купуват оръжие, правят военни упражнения и т.н., и т.н., а властите нямат и понятие какво става! И когато предателят Ненко съобщава какво е станало на събранието в Оборище, изпращат едва десетина заптиета да проверят дали в казаното от него има нещо вярно! Естествено, в нашата история има предателства, но те съвсем не са неин универсален „маркер“, още по-малко трябва да се извеждат на преден план. Не защото това не е „патриотично“, а просто защото не е вярно.
В. Р. Благодаря Ви, проф. Павлов.
