27 септември – Ден на краеведа. Соня Кехлибарева – фрагменти от историята на Бургас

Spread the love

Соня Николаева Кехлибарева е родена в гр. Павликени. Завършва в София Библиотекознание и Библиография. Работи в библиотеки в Ямбол, Велико Търново и от 1977 г. в Регионална библиотека “ П. К. Яворов”- Бургас. Живее и твори в гр. Бургас. Публикува в периодичния печат статии за културни събития и литературни обзори. Участвала е в редакционната колегия на бургаския литературен вестник „Автограф”. Членува в Сдружение „Общество за духовни изяви“ и в Бургаската писателска общност.

Соня Кехлибарева

От 2009 год. се посвещава в проучването на лица и събития от историята на Бургас през миналия век. Има над 150 публикации по тези теми, отпечатани в периодичния печат и онлайн сайтове.
През 2012 г. излязоха първите издания на книгите ù  „Ретро Бургас” и „Ретро Бургас 2”. За лятото и очарованието на плажната мода в далечни времена, разговаряме на парче торта, в една малка Бургаска сладкарничка.

Разкажете ни за Бургаския плаж?

– Морето винаги е привличало хората. Особено през лятото! Какво по хубаво от това човек да се попече на пясъка и после да се потопи в прохладните води. В началото на миналия век морските бани били предписвани с лечебна цел. Продължителното излагане на преки слънчеви лъчи се е смятало за вредно и неприлично. Морската ивица на брега се е използвала само за разходка. Куражлии да влязат в морето са повече мъжете. Бургазлии постепенно се престрашили и смело започнали да ползват морето за отдих и удоволствие. С времето интереса към плажа се засилил и от жените. Появили се две плажни територии “мъжка” и “женска”. При женските бани стоял стражар, който не позволявал мъжете да преминават в техния плаж. Те връщали всеки, който дръзвал да заобиколи пътечката за мъже и да тръгне към мястото на брега, определено за “евите”. Морето ставало привлекателен център и за хората от вътрешността на България. С влак цели семейства пристигали на курорт. Наемали квартири или хотел в града.

Бургаския плаж

– Мъжете влизали в морето с гащи до коляно, а жените постепенно откривали телата си. Каква е била тогава модата на банските костюми?

– Модата на банския костюм също има история. И той като всичко на този свят търпи развитие. Някога дамите се притеснявали да покажат глезена си на публично место, а на плажа най-много да се види коляно. Днес прашките не оставят нищо на въображението, а горнището на банските е по желание. През 20-те години на миналия век при жените ползващи плажа, постепенно настъпило разкрепостяване, откриват се краката и ръцете за слънцето и разбира се за погледите на мъжете. Дългите бели ризи и комбинезоните с увиснали намокрени краища били заменени с бански костюми. Те били цели, ушити от плат или плетени и подчертавали извивките на телата. Материите трябвало да бъдат бързо съхнещи.

Шапки, слънчеви очила, герданите от миди, налъми, чадъри и плажни кошници? Друго какво се е случвало на Бургаския плаж?

 – И тогава, както и сега, летният сезон за правене на морски бани е започвал през месец юни. Летният ден бил дълъг и горещ. За бургазлийките морето им било на една ръка разстояние и докато мъжете работели, те грабвали децата и ги водели на плажната ивица. Носели  постелки, гумени пантофки заради горещия черен пясък, леки закуски, плодове и разбира се чадърчета. На главите слагали панамени шапки или бели забрадки. През почивния ден плажа бил по многолюден. Тогава цели семейства превземали пясъка. Къпането в морето се разрешавало само на възрастни и то задължително на определеното от общината място. Мъжете трябвало да влизат в морето с гащи или пищимал, а жените с ризи. Плажът вече бил разпределен на мъжки, женски и смесен.  На деца под петнадесет години не се разрешавало са се къпят без възрастен  придружител. Ако се нарушавал закона на Бургаската градска община глобата била 25 лева.

Мъжкия плаж на Бургас 1932 г.

Какво плажно масло са ползвали нашите баби и дядовци? Знаят ли се стари марки?

– Бялото лице на жената било моден признак за изисканост и аристократизъм. Разбира се бургазлийките не спазвала точно тази мода. Курортистките от страната, които идвали заради плажа, трябвало да попият колкото се може повече слънце и телата им да станат матово тъмни. Мажели се с фин зехтин. При прекаляване и изгаряне се лекували с подръчни средства краставица или кисело мляко. За паралиите бил популярния френския крем “ ТОКАЛОН”, от който кожата ставала мека и блестяща. В по-ново време масово бил на мода крем и масло “ Нивея”.

  • Как се е пазел морала на плажа в онези години?

– Плажът вече бил разпределен на мъжки, женски и смесен. Имало дежурни спасителни лодки, които забранявали на мъжете да навлизат в женските бани откъм морето, поставяли се шамандури за обозначаване на границата. Появили се  плажни територии “мъжка” и “женска” и “смесена” (за семейства). За да бъде спазен морала и добрите нрави по плажа Бургаското полицейско управление издава строга заповед, в която е упоменато, че се забранява къпането без гащи и костюми. Мъж, който желае  да се къпе със семейството си, няма място на женския плаж, а в семейния.

Кога се очертават рамките на Евиния плаж? А на нудиския? -През 60-те години в края на бургаския плаж се обособява “Евин плаж” в най-отдалечената част на плажа. Мястото било заградено с висока метална ограда, но пак се намирали пролуки любопитни воайори да наблюдават прелестите на голите женски тела. Там се извършвала и търговията с полякините, които носели за продажба дребни неща чадърчета, стъклени и кехлибарени огърлици,парфюми, крем “Нивея”. Нудистките плажове се появяват по същото време, но те са скрити от крайбрежните  скали.

Кои са мъжете „гларуси“?

– Когато плажовете вече се смесили се появяват и тъй наречените мъже свалячи -“ гларуси”. Независимо от разкрепостяването на нравите, характерно за всяко следващо десетилетие, на “гларусите” се гледало с не добро око. Дали заради факта, че някои изкарвали пари от влюбените в тях жени, или заради простоватия им вид, но минавали за неудачници в обществото.

Бургаски гларуси през 1927 г.

– Малко са българите, които през ранния социализъм, нямат снимки в албумите си, върху които са запечатани върху гърба на камила, облечени като араби. Децата пък фотографирани в морските паркове яхнали препариран лъв или мечка. Какво ще кажете за тази мода?

– Още през 30- те години на бургаския плаж се появили атракции. Разходка с лодка или яздене на кон. Организирали се дефилета за Мис и Мистър плаж, спортни плувни състезания. По късно на плажовете в Слънчев бряг се появили атракции с язденето на камили, разходка с файтон или возене с влакче. И винаги имало фотографи да увековечат този момент. Мода било курортистите да отнасят от почивката си сувенири – дървени кутии и албумчета облепени с мидички и рисувани лодки, гердани от охлювчета или цял рапан.

Плажна мода на бургазлийки 1924 г.

Преди години, всеки който отидеше, за да почива на море, изпращаше картичка до семейството си. Морски залези и изгреви, лодки, рибарски мрежи, гларуси и чайки…Имаше нещо мило в това… Смятате ли, че е необходимо да се направят колекции от тези картички, за да останат за поколенията в архивите?

– Има нещо наистина мило в тези картички с кратки съобщения: „Поздрав от Созопол! Поздрав от Несебър! Прекрасно е тук! Времето е само за плаж! Не ни се тръгва!…”. Много хора пазят тези спомени от места, където са летували край морето. С времето те забелязват,че всичко се е променило. Няма я дивата екзотика на къмпингите, на дюните и традиционните ресторантчета с вкусната храна. Сега се изпращат моментални снимки от телефоните, които нямат трайността на хартиените картички и не оставят спомен.

– Днес какво виждате на плажа?

– Днес плажовете са раздадени на концесия. Пясъкът е набоден с чадъри и пренаселен с шезлонги, които струват доста скъпо. Хората, които искат да си постелят хавлийка и да се попекат безплатно са изтикани в най-лошата част на плажната ивица. Бетонът е настъпил и до морето.

– Вие изследвате историята на Бургас. Знаете кой е живял в старите къщи, кой ги е строил, какви събития са се случвали. Проучвате интересни личности от миналото. Кой факт от историята или човек Ви е впечатлил най-силно?

– От години се занимавам със старата история на Бургас. Особено ми е интересен периода от началото на миналия век до 1944 г. Много имена са били зачеркнати и забравени, много фамилии вече не обитават старите къщи. Срещам се с техни наследници, ровя архивите за да възкреся миналото, защото нищо не бива да бъде забравено! Всичко ме впечатлява: родолюбието, трудолюбието, жаждата за знания, морала на миналите поколения. Писала съм за лекари, художници, фотографи, артисти, музиканти, занаятчии, за хора създали икономическия и културен просперитет на морския град.

На бургаския плаж 1927 год.

– Вие събирате порцеланови фигурки, картички и какво още?

– Като ученичка събирах снимки на артисти, изгледи от български градове. По късно моята събирателска страст се прехвърли към новогодишните и коледни картички. Но когато станаха 450 реших, че трябва да ги предам в Бургаския архив. А слабостта ми към порцелана се появи спонтанно. Реших, че трябва да отбелязвам с порцеланови фигурки всеки щастлив момент в живота си. Тези моменти след време бяха забравени, но останаха фините, крехки пастирки, кралици, порцеланови часовници, животинки…белег на забавеното щастие.

– Какво ще кажете за чувството за памет на българите. Имат ли го? Години наред чувството на памет ни бе  изтривано. Налагаха ни какво да помним и какво да забравим. Сега виждам как родовата памет се завръща. Написани са вече толкова книги, статии, направени са много проучвания за историята на българите, излизат от забравата хиляди снимки. Музеите, библиотеките и архивите събират тази памет, за да я запазят.

Въпросите зададе: Мирела Костадинова

error: Свържете се с нас.