Всяка добра приказка има своето начало. Историята на Якоб и Вилхелм Грим обаче не започва с „Имало едно време…“. Тя започва в библиотеката на град Касел. Въпреки че ги свързваме с вълшебства и герои, истинската им професия е била далеч от фантазията – те били библиотекари. И това не е просто детайл от биографията им. Работата с книгите и ръкописите се оказва решаваща за мечтата им: да спасят германските народни предания, преди да изчезнат завинаги в бурното време на Наполеоновите войни.
Всичко започва в Касел. Годината е 1805-а. Младият юрист Якоб Грим току-що е завършил, но вместо кариера, го очакват огромна отговорност – трябва да издържа семейството си. Започва работа в администрацията на Хесен-Касел, но бързтази „бездуховната“ работа му тежи. Когато войските на Наполеон навлизат в града през 1806 г., той напуска с облекчение. По същото време брат му Вилхелм също завършва право и двамата се установяват в Касел, водени от общата си страст – да търсят и записват народни истории.
Любопитен обрат настъпва през 1808 г., когато Якоб получава работа като личен библиотекар на Жером Бонапарт, брат на Наполеон и новият крал на Вестфалия. Само на 23 години той се озовава в парадоксална, но щастлива ситуация. Кралят почти не си служи с библиотеката и никой друг няма достъп до нея. Така Якоб получава спокойствие и време, за да се отдаде на изучаването на стара немска поезия и език.
Не всичко обаче върви гладко. Когато библиотеката е преместена в тясно таванско помещение под покрива на замъка Вилхелмсхьое, Якоб с болка описва царящия хаос. Ценните томове са струпани по пода, смесени с прах, и паяжини. Няма рафтове, няма каталог, няма дори достатъчно светлина. В писма до свой приятел Якоб споделя отчаянието си – това не е библиотека, а гробище на книги. Той се страхува, че безценните ръкописи по стара немска поезия и история ще бъдат безвъзвратно загубени. А през ноември 1811 г. в замъка избухва пожар. Огънят избухва през нощта. Пламъците бързо обхващат дървените греди на тавана, където е събрано книжовното богатство. Двадесет и тригодишният Якоб Грим не се колебае нито миг. Без да чака помощ, той се втурва в димящото помещение. С истинска смелост спасява почти всички книги – изнася ги на ръце сред горящите греди, превит под тежестта на големите томове.
Но опасността не свършва дотук. Френските власти вярват, че в библиотеката се съхраняват държавни документи и решават да изземат най-ценните ръкописи за Франция. Якоб обаче проявява хитрост и успява да скриве особено важните свитъци и пергаменти на безопасно място, а на френските властии предава само това, което няма голяма историческа стойност. Така, с ловкост и търпение, успява да предотврати конфискацията на ценни ръкописи за Франция – сред тях и уникални свидетелства за средновековната немска литература, които иначе биха били изгубени завинаги.
Докато Якоб е въвлечен в бурни политически събития, през 1814 г. Вилхелм започва работа в Музея на Касел. Официално е назначен като секретар със заплата от 100 талера годишно, но в действителност той поема грижата за библиотеката на Музея в Касел. Поддържа каталога, подрежда библиотечния фонд, следи за поръчката на нови заглавия. Именно в това на пръв поглед обикновено, но всъщност изпълнено със смисъл ежедневие, Вилхелм намира време да работи усилено по втория том на „Детски и домашни приказки“. Всекидневният му досег с класическата литература и ръкописи усъвършенства усета му към езика. Вилхелм лично редактира историите, придава им поетичност и ги превръща от сурови народни разкази в литературни бисери.
Първото издание на приказките излиза през 1812 г. Якоб Грим е убеден, че старите предания трябва да бъдат събрани незабавно, „за да не изчезнат като роса в горещото слънце“. Работата им в библиотеките на Касел им дава възможност да записват и спасяват езиковото богатство на народа си.
Днес, повече от два века по-късно, приказките на братя Грим продължават да пътуват по света. Те са живият пример, че библиотеката е място, където любопитството и любовта към думите могат да превърнат забравени някога истории в безсмъртно наследство.
д-р Малина Димитрова
Comments are closed