„Милиони деца я четат“ – второто българско издание на Алиса (1943). Част 2

April 22, 2026

📖 Пропуснахте първата част?
„Отдавна тая приказка требваше да пристигне и в нашата страна“ – първият български превод на Алиса (1933)
👉 Прочетете я тук

През 1943 г. се появява второ издание на „Алиса в страната на чудесата“. Издателството е „Знание” на Г. Бакалов. Преводът е на Любен Сечанов, със стихове, „побългарени“ от Асен Босев. За съжаление другите издателски данни липсват. Изданието е снабдено с кратък предговор от издателството. Добре премерено послание, в което се прави уточнение, че книгата е „световно известна книга, с право считана за най-хубавата откъм духовити приумици и забавни безсмислици творба за деца. Тя е преведена на всички културни езици.“ Но както знаем, всяка добре разказана история доставя удоволствие и на възрастните. Това внушава и предговорът: „Милиони деца из цял свят с наслада я четат, а покрай тях я четат и възрастните, които между редовете откриват неподозирани житейски истини.“ А за да събудят интереса на читателите, за които е предназначена книжката, обещават „наивни наглед приумици и безсмислици“, които „дават крила на въображението, облагородяват вкуса към хубавото и чистото, и карат невинните детски сърца да преливат от възхищение“.

Стиховете на Асен Босев са сполучливи, увлекателни и възбуждат интереса. Въпреки че Любен Сечанов е доста активен преводач през 30-те и 40-те години – превежда автори като Пърл Бък, Луис Бромфийлд, Уила Кадър, Арнолд Бенет, Джоузеф Конрад и други – преводът на „Алиса“ не е художествено издържан, определян е от изследователите като „слаб и несполучлив“. Прави впечатление, че на места Сечанов съкращава и опростява текста, не съумява да създаде у читателя чувство на очакване и не успява да се справи с уникалността на текста на Карол.

Около самия художник на Бакаловото издание има неясноти – името му не е отбелязано на титулната страница. Художникът е вложил своята интерпретация на Алиса, активната му работа относно цялостния дизайн на книжния проект е осезаема. Корицата е привлекателна, пълноцветна и отразява характерните персонажи от книгата. Илюстрациите са черно-бели, но въпреки това пълноценно кореспондират с текста. Според Йордан Ефтимов илюстрациите в това издание „пращат „Алиса“ директно при „Работна мецана“ на Леда Митева в прочита на художника Вадим Лазаркевич.“ Дали е така – можем само да разсъждаваме. Преводът е претърпял още едно издание – през 1948 г., но скоро бива забравен.

📚 Провери знанията си за Алиса в България

1. Кой „побългарява“ стиховете във второто издание (1943)?

❌ Николай Лилиев

✅ Асен Босев

❌ Гео Милев

Асен Босев е един от най-обичаните български детски поети. Той не превежда, а „побългарява“ – адаптира текста, за да звучи по-близко до българските деца.

2. Защо името на художника на второто издание не е отбелязано?

✅ Остава неизвестен

❌ Забравено е от печатницата

❌ Бил е в затвора

Възможно е илюстрациите да са преизползвани от чуждо издание или издателят Георги Бакалов да не е счел за нужно да посочва името – честа практика за времето.

3. Кой от двата превода (1933/1943) е по-успешен според изследователите?

❌ Любен Сечанов (1943)

✅ Лазар Голдман (1933)

❌ И двата са равностойни

Преводът на Голдман е по-точен и художествен. Той се преиздава десетилетия, а преводът на Сечанов е забравен.

4. Какво се случва с издателство „Знание“ след 1944 г.?

❌ Премества се в Пловдив

❌ Продължава като частно

✅ Национализирано е

„Знание“ участва в създаването на държавното издателство „Народна просвета“ (по-късно „Нариздат“) – част от национализацията на книгоиздаването.

5. Защо „Алиса в страната на чудесата“ не е забранена при социализма?

✅ Възприемана е като детска класика

❌ Карол е комунист

❌ Книгата е руска

Режимът толерира „Алиса“, защото я определя като „безобидна детска книга“. В ГДР и СССР обаче излизат цензурирани издания.

❓ Въпрос (за да отключиш бонус информацията): Кой превежда второто българско издание на „Алиса в страната на чудесата“ от 1943 г.?

🔓 Бонус 1: За Любен Сечанов (политическа кариера)
Интересното е, че Любен Сечанов не е просто преводач – той е и виден деец на БКП (т.нар. „партизански преводач“). След 9 септември 1944 г. прави бърза кариера: става главен редактор на в. „Народна култура“ и директор на Българската кинематография. Неговият слаб превод на „Алиса“ не му пречи да бъде възхваляван от властта. Това обяснява защо през 1948 г. излиза второ издание на същия превод – въпреки че е определен като „несполучлив“. Но след 50-те години този превод е забравен, докато преводът на Лазар Голдман продължава да се преиздава. Така политическата конюнктура понякога диктува кои преводи оцеляват, а кои – не.

🔓 Бонус 2: Какво всъщност е издателство „Знание“?
Издателство „Знание“ е създадено през 1905 г. от Георги Бакалов – социалист, литературен критик, историк и преводач. То има водеща роля в разпространението на преводна литература у нас. Най-известната му поредица е „Универсална библиотека“ със 194 заглавия, в която излизат класици като Шекспир, Гьоте, Толстой, Тургенев, Балзак. Бакалов лично превежда 287 книги (често под псевдонима Н. Соколов). Сред преводачите на издателството са Гео Милев, Димчо Дебелянов, Д. Подвързачов, К. Христов, Ал. Балабанов. Така че когато през 1943 г. „Алиса“ излиза под знака на „Знание“, това я поставя в редицата на най-престижните литературни заглавия в България – въпреки че точно този превод не е сред успешните.

Очаквайте третата (и последна) част от поредицата:

След „Алиса в страната на чудесата“ (1933, 1943) идва ред на „Алиса в огледалния свят“. Но как социалистическата цензура посреща огледалното кралство? И защо илюстрациите на Петър Чухлев плашат децата?

д-р Малина Димитрова