23 април – Денят на книгата и авторското право. В навечерието на тази дата започваме поредица, посветена на пътешествието на един от най-необикновените литературни светове в България. Днес – първата среща.
През 1933 г. излиза първият български превод на книгата „Алиса в страната на чудесата“. „Отдавна тая приказка требваше да пристигне и в нашата страна. Но за хубавите книги никога не е късно: те приличат на виното – колкото са по-стари, толкова са по-благоуханни.“ – ще напише в предговора Николай Лилиев.
Преди това обаче ще маркираме няколко интересни бележки от биографията на литературния шедьоврър. Алиса е тясно свързана с конкретни преживелици и е твърде „лична“ история. Чарлз Доджсън – авторът на Алиса е професор по математика в Оксфор, автор на редица научни трудове в областта на геометрията, линейната алгебра, а постиженията му в сферата на математическата логика са изпреварили времето си. Сред трудовете му са: The Alphabet Cipher (1868), The Game of Logic (1887), Curiosa Mathematica I (1888), Curiosa Mathematica I (1892). Чарлз Доджсън подписва научните си трудове с истинското си име за разлика от литературните си произведения, които публикувал с псевдонима Луис Карол. Опитвал да отрече литературните си произведения, част от тях са поместени анонимно в някои списания, а някои от стиховете си подписвал с „Д. Е. Л.“ или с псевдонима „Де Снел“. Доджсън твърдял, че няма никакво отношение към това, което не е подписано с неговото истинско име.
Луис Карол
Като дете бил силно увлечен от марионетния театър – сам изработвал куклите и пишел пиесите за своите актьори. Длъжни сме също да споменем, че по-късно се увлича от фотографско изкуство. Посещавал редица известни личности: учени, писатели, артисти и запечатвал образите им. Тази страст към фотографското изкуство го превръща в най-добрия детски фотограф на XIX в. Хелмут Герншайн[1] пише, че фотопортретите на Доджсъи са наистина изумителни и принадлежат към най-добрите работи за онова време.
За Доджсън визуалното е важен фактор в изграждането на илюзорния свят, както и желанието му да въведе читателя в галерия от портрети в приказката. Затова при конструирането на образите в Алиса погледът на разказвача е съсредоточен и върху визуалното им пресъздаване. Безспорен пример в това отношение са 37-те илюстрации в ръкописа на Алиса от самия него.
Ако имах собствен свят, нищо нямаше да има смисъл. Нищо не би било това, което е, защото всичко би било това, което не е. И обратно, това, което е, не би било. И какво не би било, би било Виждаш ли?
Джон Тениел
Карол показва рисунките си на художника Орландо Джуит, който го съветва да ги възложи на професионалист. Карол се обръща към Джон Тениел, сътрудниик на хумористичното списание „Пънч“, да илюстрира книгата. Тениел подготвя 42 илюстрации, които да онагледят измисления свят на Карол. Съществуват различни версии за това кой е моделът на художника при създаването на знаменития портрет на дългокосото момиче с кадифена панделка. Образът на Алиса е събирателен, а художникът е изобразил типичен портрет на момиченце от онова време – пише Роджър Грийн, автор на биографията на Луис Карол. Чрез работите Тениел налага завинаги своята образна представа за литературното произведение, а рисунките се превръщат в едни от най-известните илюстрации на Алиса.
През юни 1865 г. лондонското издателство „Макмилан“ (Macmillan) публикуват книгата под заглавието „Приключенията на Алиса в страната на чудесата“ в тираж 2000 екз. Автор е Луис Карол, а илюстрациите са на Джон Тениел. Издателите предвиждат да я пуснат на пазара на 4 юли същата година. От тях Карол получава 50 авторски екземпляра. Разбира се, първият отпечатан екземпляр на книгата Чарлз Доджсън/Луис Карол подарява на своята любимка – Алиса Лидел – дъщеря на декана на колежа, в който писателят е преподавал. Но историята на този първи тираж не свършва тук. Продължава с изключително любопитни истории и личности, или ако трябва да цитираме Алиса – „Започни в началото и стигни до края. Тогава спри.”
Тиражът е изтеглен от пазара, тъй като Тениел заявил, че не е доволен от качеството на печат на рисунките. В предговора към следващото издание на „Алиса в страната на чудесата“ изследователят на Карол – Мортън Н. Коен пише, че авторът „най-вероятно е бил склонен да остави първото издание и в най-добрия случай да изиска следващия тираж да бъде отпечатан по-качествено.“ На 2 август 1865 г. Луис Карол пише в дневника си: „Най-сетне реших новото печатане на Алиса и първите 2000 бройки да останат за отпадъчна хартия.“ След което помолил приятелите си да върнат подарените им екземпляри, но така и не успял да събере всички. И така от първия тираж на „Алиса в страната на чудесата“ – остават шестнайсет екземпляра, които днес са изключителна библиографска рядкост. Десет от тях са притежание на различни библиотеки, а останалите екземпляри са в частни колекции и антикварната им цена е извънредно висока.
През декември 1865 г. излиза ново издание, годината на титулната страница е 1866 г.
Изтегленият от пазара първи тираж на Алиса е продаден на нюйоркското издателство D. Appleton & Company. Кориците, титулните страници и илюстрациите на оригиналното издание са премахнати и с разрешението на Доджсън американското издателство купува колите с текста. Книгата е отпечатана с нова титулна страница с данните на издателството в Ню Йорк, а годината е 1866. Целият американски тираж се разпродава бързо, а книгата става безапелационен бестселър. Сред първите почитатели на Алиса са кралица Виктория и младият Оскар Уайлд. Алиса започва да се превежда веднага на различни езици, като първите преводи на френски и немски са по инициатива на самия Карол.
Мейбъл Люси Атуел
„И току речи 70 години вече (приказката е писана през 1865) милиони родители я четат.” – уточнява в предговора към първото издание на български език Николай Лилиев. Трудно ще се избавим от чувството за закъснение, макар че е характерно за периода между двете световни войни, когато произведенията се превеждат и издават у нас със закъснение. С голяма доза сигурност можем да предположим, че вероятната причина за появата на превода от 1933 г., е честването през 1932 г. в Ню Йорк и Лондон на 100 годишнината от рождението на Л. Карол. Появата на първото българското издание на „Алиса в страната на чудесата“ е през периода, който днес определяме като „златното време“ на българската литература за деца. Период, в който издателствата „Хемус”, „Т. Ф. Чипев” и „Знание” формират „златното“ поколение на българските автори и илюстратори за деца и бележат нов етап в развитието и оформлението на детската книга в България.
Оригиналът, който се използва за българския превод е от 1910 г.,отново на издателство Макмилън – първите издатели на Алиса, а илюстрациите са на британска илюстраторка – Мейбъл Люси Атуел (4 юни 1879–5 ноември 1964). [2]
Оригинални илюстрации на „Алиса в Страната на чудесата“ от Мейбъл Луси Атуел
В българското издание на Алиса се използват оригиналните илюстрации на Атуел. Тук тя набляга върху рисунката и композицията, а цветовете са меки, ефектни, допълват стилизираните форми. Изящна цветна корица и титул – идентични с оригинала. Цветните илюстрации са разположени на отделни страници – копие на английското издание. Единствената разлика между двете издания (оригинал и превод) е цветовата гама. Напълно възможно е поради финансово-технически причини българската Алиса да в преобладаващо зелено-оражев цвят, макар че цветните клишета в илюстрацията на детската книга са въведени в началото на 20-те години от Гео Милев. Художникът Калин Николов предполага, че вероятна причина е при препечатването да се е изгубила яркостта и подчертава, че Атуел никога не е работила в много силни гами. Такава е била традицията. Но въпреки това можем да кажем, че на българския пазар, сравнително скромен в полиграфическо отношение, се появява прекрасно издание. „Издателство Т. Ф. Чипев имаше разбирането, че децата трябва да се възпитават не само със съдържанието, но и с красивото издание, че у тях трябва да се внедрява усет към хубавото и уважение към книгата, тя да се възприема като най- драгоценна гостенка във всеки дом, приятелка на всеки българин, на всяко българско дете.”[3]
Първото издание на „Алиса в страната на чудесата “ на български език
Преводът е от оригинал и е на Лазар Голдман. В сянка остават личности дейни сътрудници-преводачи, чиято биография е свързана с рецепцията на чуждите литератури у нас. За съжаление много от документите не са в наличност, не е запазен и архивен фонд на Лазар Голдмън. Единствено прегледа на каталозите дава сведения, че той е превеждал през втората половина на 30-те год. на ХХ в. за издателство Т. Ф. Чипев. От английски превежда няколко класически творби: „Белият кит: Моби Дик“ от Х. Мелвил, „Гражданинът Том Пейн“ от Хауърд Фаст и „Човекът на милионите“ на Юджин О’ Нил и от немски „Емил, малкият детектив“ на Ерих Кестнер. Можем само да гадаем съдбата му. Възможно е след влизането в действие на Закона за защита на нацията (януари 1941 г.) Голдман да е напуснал страната.
„В българската детска литература по онова време просто липсва образец на подобна творба; в областта на превода пионерска пътечка през тази девствена територия проправя Лазар Голдман”. Превода на Голдман се отличава с коректност към изходния текст. „Придържа се плътно към смисъла, но не отстъпва и пред езиковите предизвикателства и тези усилия на преводача са впечатляващи, като се има предвид, че тепърва се установяват традициите и в родната, и в преводната детска литература. Резултатът е ярък превод, с който израстват няколко поколения.”[4]
В предговора Николай Лилиев акцентира върху качеството на превода „Преводът на г. Лазар Голдман, направен с голяма грижа от първообраза, е свидетелство, че и на хубав български език могат да се дадат най-точно чужди художествени творби, станали вече класически, които на пръв поглед изглеждат непреведими.“
И изрича една прогноза, потвърдена от времето, защото придобива статута на сбъднато предсказание: „Не се съмнявам, че и у нас тая духовита, тая прекрасна книга, плод на крилато въображение и тънък ум, ще стане скоро истинска радост за връстни и невръстни.“ Въпреки редицата издания, в продължение на почти 60 години преводът на Голдман с известно осъвременяване на езика е преиздаван многократно. Едва през 1995 г. се появява нов превод на Павлина Чохаджиева, но преводът на Голдман продължава да се преиздава и до днес. Последното издание на Алиса в негов превод е през 2019 г. на издателство „ПАН“.
Очаквайте втората част:
През 1943 г., в разгара на Втората световна война, се появява втори български превод на „Алиса“. Превод, който изследователите определят като „слаб и несполучлив“. Защо? И какво се случва с Алиса, когато социалистическата цензура решава да я преведе отново – този път „в огледалния свят“?
Бележки:
[1] Хелмут Герншайне е автор на „Историята на фотографията” в 180 000 думи, определяна като „библията на фотографа”. През 1947 г. случайно попада на албум с портрети на Луис Карол в антикварен магазин и по този начин преоткрива забравеното хоби на Карол.
[2] Кариерата на Атуел започва с илюстрации в списания. Около 1900 г. получава предложения за илюстриране на книги – можем да споменем издателства като W&R Chambers и Raphael House. Ранните ù творби са донякъде производни на стила на художници като Хилда Коухам (нейна приятелка), Джеси Уилкокс Смит, Джон Хасал и братята Хийт Робинсън. От 1914 г. нататък Атуел разработва своята запазена марка – сантиментални рисунки на пухкави бебета. През 1910 г. тя илюстрира „Алиса в страната на чудесата“. По същото време работи над приказките на братя Грим и Андерсен. Само ще споменем, че илюстрациите на Атуел привличат вниманието на кралицата на Румъния – Мария Единбургска, която приживе е публикува 34 книги и разкази, на румънски и на английски език. Атюел е поканена да прекара няколко седмици в кралския дворец в Букурещ през 1922 г. и илюстрира два разказа на кралицата, които са публикувани от „Ходър и Стоутън“. Знаем, че последното желание на кралица Мария е било ,сърцето ѝ да бъде погребано в нейния любим дворец в Балчик, построен по нейна поръчка през 1924 г.
[3] Душков, Атанас. Издателското дело на Т. Ф. Чипев. //Деца. Изкуство. Книги, 1973, № 3-4, с. 75.
[4] Пипева, М. Как Кристофър Робин стана Бебо Червенушко:българската рецепция на Мечо Пух. Научни трудове ПУ„Паисий Хилендарски”, т. 50, № 1, 2012.
д-р Малина Димитрова
Comments are closed