Да чествуваме паметта на един голям човек на миналото, значи — не да се върнем при мъртвите, а да се приобщим отново към тия, които никога не умират.
Народът живee с най-трайнитe си и ценни качества в подвизитe на своитe духовни представители — на великанитe, що се издигат от неговата среда. Всеки един от тях изразява някоя непроменлива основна черта в народния характер, разкрива някоя съществена страна в народната душа.

Ето защо, когато един народ почне да се връща назад, да упада духовно, или да губи равновесие и вяpa, той трябва да отправя погледа си към своите вождове и учители, които е създал някога, — в тях да намира не само пример, но и да се самопознава чрез тях, чрез делата и характера им, да открива в тях отново блясъка на онези духовни ценности, за които е бил сляп в неволнишкия си живот. Те са едновременно и образец и напомняне — образец за действията ни, напомняне за един идеал, който не трябва никога да угасва, и за един стремеж, който винаги трябва да поддържаме в себе си.
Със що може да ни бъде днес учител Раковски?
В него се оглежда несъкрушима воля и енергия — и една вечна вяра. Те изхождат от неговия народ и се отразяват в него, за да ги виждаме, когато сме пред опасността да ги загубим.

Визитната картичка на Георги Раковски
Раковски днес може да бъде за нас учител с личността си, с борческия си дух, с героичния елемент на своя характер. Върху фона на днешното скептично време той се очертава като една значителна фигура. С вярата си преодолява всички пречки, нищо не е в състояние да сломи енергията му, да спре поривите му, да угаси пламъка на волята му. Раковски никога не се отчайва — дори и когато вижда да се разбиват неговите усилия пред желЯзната стена на равнодушието или враждебността на околните. Той не е от тези, които отричат идеала поради това, че не могат да го постигнат или осъществят. Той чувствува, че идеалът трябва да съществува, че ако той рухне, с него заедно рухва и целия живот. Вдъхновен за необикновени дела, той упорито продължава да работи, твърдо убеден, че усилията му един ден ще се увенчаят с успех, — че ако той лично не постигне тоя успех, ще го постигнат други, които ще тръгнат по неговия път, ще имат неговия устрем и ще живеят с неговите идеали.
Бих казал: Раковски въплъщава героизмът на непобедимия дух.

Външните условия, бедствията, страданията нямат над него никаква власт: той е над тях и определя смисъла и задачите на живота си вън от тях.
Днес, когато се рушат идеалите, когато скептицизмът гнети душите и ломи волите, името на един истински герой не е празен звук. Думите на Карлейла днес звучат като откровение със своя пророчески смисъл: Поклонението на героите при днешните обстоятелства е неизказано ценен факт, един от най-утешителните факти, които може да посочи днешното време. Той поддържа и укрепява вечната надежда на човечеството за туряне ред в работите на тоя свят.
— А особено когато необикновеният човек, който поражда нашия възторг, на бездействието противопоставя своята енергия и ненадвита воля, и побеждава безверието с бодрата си вяра.
Проф. Боян Пенев

Паметникът с надпис „Дар от учениците при училището „Г.С.Раковски“
***
Елате скъпи мои спомени във този тих вечерен час,
Когато листите отронени
Умират вън без стон, без глас…
Че моята душа в страдание
Ридае плаче и зове
Ония радостни желания,
Които днес се тъй далеч…,
Есенникът шуми във клоните
И рони сухите листа —
Елате скъпи мои спомени —
Във мойта глуха самота . . .
Сим. Русаниев, ученик в VII клас при Разградската смесена гимназия
Анкета: Имаме ли нужда от Раковски днес?
1. Кое качество на Раковски е най-ценно днес?
2. Идеалът необходим ли е, за да не рухне целият ни живот?
3. Какво чувствате пред личност като Раковски?
4. Смятате ли, че днес сме по-скептични от хората тогава?
5. Трябва ли будителите да присъстват по-често в делника ни?

Comments are closed