На 02. 04. 2026 г. в салона на Народно читалище „Пенчо П. Славейков 1921“ се състоя премиерата на последната стихосбирка на поета, преводача, общественика Димитър Христов-Черняев, озаглавена „Археология на любовта“. Томче, реализирано с красив графичен дизайн от издателство „Изида“ и с редактор Пламен Тотев – верен приятел на българските автори и с особена заслуга в книгоиздаването вече повече от две десетилетия.
Залата бе пълна, а атмосферата – задушевна – толкова много почитатели има поетът- бард Д. Христов, но и така верни съмишленици и съидейници, толкова искрени приятели, дошли да чуят и да видят поетическите интерпретации в авторово изпълнение. Да, Д. Христов е разнопосочен откъм таланти: поет, публицист певец, музикант, естет, културтрегер. При него отношението към високото, стойностното изкуство е генно предопределено и предадено – по линия на баща му – големият писател Христо Черняев (1930 – 2021). Сам в своето слово авторът сподели, че поезията е не само живо изкуство – важно е живото изпълнение, но същевременно поезията е и памет, и род, и любов.
Задълбочен поглед към книгата представи доц. Светлана Христова (културолог): „Това е „Токата и фуга“ на любовта“ – емоционално и убедително започна своето експозе, от което в последствие стана ясно, че преди повече от 40 години в салона на това читалище са се провеждали срещите на литературния клуб „Димчо Дебелянов“, организирани от сп. „Родна реч“. Апропо една сюжетна линия, разгърнала се по време на премиерата. Като секретар на читалище „Пенчо Славейков“ Д. Христов връчи почетното отличие на дългогодишния директор госпожа Кети Бозукова и изтъкна нейната важна роля за юридическото узаконяване на сградата, която преди 105 години е изградена чрез дарения от благодетелни граждани.
Доц. Св. Христова изтъкна, че представената книга е етапна, поколенческа за поета. „Това е признание за любовта в живота. Това не е поредната любовна книга. Тя отвежда към архетипите от древността, но тя е и важна за нашето днес. Тя се съпротивлява на войната и хаоса. Тя настоява, че няма алтернатива за любовта! Това е полифонична лирика. Токата означава докосвам; стигам до дъното. Фугата е бягство, развитие. Любовта е рецептата за семейно щастие. Любовта е преодоляване на ревността. Любовта е отношението към родителите – от страна на сина към бащата, към майката. Животът е любов! Това е книга апотеоз. Тук се разкриват чувства от високата гама на емоционалността. Тук думите, привидно обикновени, банални, реално са принадлежащи на високата гама на езика. Това е висока поезия. Напомняща акорди, познати ни от Георги Рупчев“. В своя синтетичен и проникновен анализ доц. Св. Христова изтъкна и чисто човешките качества на Д. Христов, а всеки, който го познава добре, би могъл чистосърдечно да потвърди и признае, че това е една алтруистична личност, покоряваща останалите със своята всеотдайност, учудваща със способността си да (се) раздава. Тези добродетели така са нужни в сложното и объркано време, в което живеем и така са ценни, а за жалост блясъка им срещаме рядко у определени хора, които наричаме големи, достойни, истински.
Книгата обхваща 140 страници и побира 100 лирически творби. Те не са разделени в цикли, като по този начин „Археология на любовта“ изгражда своята монолитна композиционна форма. Някои стихотворения са по-дълги, други – по-кратки, но те съставят сложно органично цяло, постигащо хармония. А за Д. Христов именно хармонията е водещ принцип при създаването на поезия. Да, тя е звучащо слово. Да, тя се състои от красиви и изящни думи. Но тя е хармонична свързаност на елементите: слово, ритъм, музика. Вероятно и затова неговата поезия е лесно запеваема. Преди да започне рециталът на поета прозвучаха от уредбата поп песни, изпълнени от Маргарита Хранова¹ и Ваня Костова². Две от най-големите майсторки на по-модерния шлагер по великолепен начин изпълняват съответните песни. За съжаление тези произведения остават по-малко познати, защото по-рядко звучат в ефира на радиата, а биха могли да се превърнат в поп-хитове.
Емоционално говори и поетът, журналистът Владислав Кацарски, който си спомни едно отдавнашно, но много красиво стихотворение на Д. Христов за светулката, която е кацнала на дланта на човека. Той определи топоса – читалището „Пенчо Славейков 1921“ и провеждащия се на неговата територия Софийски литературен салон като силна културна точка.
Искрени и благодарствени бяха спонтанно изречените думи на една от големите дами в нашата съвременна поезия – Елисавета Шапкарева, която изтъкна, че познава Д. Христов още от студентските им години. Също така силно подчерта важната обществена роля, която той изиграва в Македония, когато е два мандата директор на Българския културен институт в Скопие. Със същият плам и ентусиазъм днес той работи в читалището, на което е секретар. Дълбоко признателна е на Д. Христов, че той е бил неин гарант, за да стане член на Съюза на българските писатели преди години.
Председателката на Народно читалище „Стоян Венев – 2024“ (с. Скриняно) – госпожа Магдалена Дикова – определи лаконично, че „тази книга е оазис на любовта“.
Своите адмирации отправи и сегашната председателка на читалище „Пенчо П. Славейков 1921“ – Таня Карабелова, която също сърдечно сподели, че за нея това в книга, която представя „вселенските аспекти на любовта“. Нарече Д. Христов съвременен рицар на духа и словото, който воюва, за да ги има красотата, любовта и доброто в нашето днес.
Д. Христов има своя отколешна мечта – песента си „Молитва за България“ – да осъществи с детски хор и оркестров съпровод. Това той сподели и при представянето на предишна своя книга „Песни – тъги и наздравици“ (2024). Обича с тази своя творба да завършва рециталите си. Но този път съвсем в края прочете и стихотворение, написано в памет на своя баща „Нощните бдения на поета“. Сякаш, за да припомни, че любовта е многоизмерна, многолика. Винаги силна, винаги различна, но всякога човешка. Любовта няма алтернатива3 е основната тема, върху която композира своите брилянтни словесни вариации един от съвременните български класически поети. Защото именно любовта ни прави човеци – дълбоко убеден е големият хуманист Димитър Христов.
Бележки:
1 Песента „Моя София“, получила трета награда от конкурса „Песен за София“ (2003) – музика: Емил Коларов, текст: Димитър Христов: https://www.youtube.com/watch?v=7ydO1s49gTM (прегледано на 03. 04. 2026).
2 Песента „Любовта оцеля“ – музика: Валери Костов, текст: Димитър Христов, изпълняват – В. Костова и Боян Михайлов: https://www.youtube.com/watch?v=2zt4lNA1q14 (прегледано на 03. 04. 2026).
© Петър Михайлов
No responses yet