На днешния 2 април – Международния ден на детската книга – отваряме една от най-любопитните страници в историята на българското книгоиздаване.
Как се роди българското мече? През 1942 г. всички утвърдени преводачи отказват да преведат книгата на А. А. Милн. Намират я за „твърде трудна, пълна с игрословици и по особеному детска“. Задачата поема Вера Славова – учителка в детска учитела, която използва опита си с най-малките, за да „влезе“ в логиката на детското мислене.
Поради политическата конюнктура в края на Втората световна война, английският произход на книгата е трябвало да бъде прикрит. Така се ражда едно друго мече. Кристофър Робин става Бебо Червенушко. Йори се превръща в магарето Марко. Прасчо (Piglet) в един момент става Пенчо Шишков. На илюстрациите (дело на съпруга ѝ Слав Славов) Мечо Пух има визитка, на която пише: „Мечо Пух. София“.
Въпреки че по-късно преводът е ревизиран, Вера Славова успява да направи нещо, което липсва в тогавашната ни литература – игра с езика. Тя заменя високия академичен стил с умалителни форми, звукоподражания и „словотворчеството“ на самия Пух.
Днес името на Вера Славова е неизвестно, но всеки път, когато кажем „Мечо Пух“, ние цитираме нейната смелост да преведе „непреводимото“.
[ Кликни тук за ОТГОВОР ]
[ Кликни тук за ОТГОВОР ]
[ Кликни тук за ОТГОВОР ]
Малина Димитрова
Comments are closed