На 23. 03. 2026 се отбелязват 35 години от кончината на Елисавета Багряна. Ала сърдечната и спонтанна среща, организирана в Дома „Дора Габе“ (СБП) сякаш показа, че реално такава личност и творец като нея не се съизмерват с нашите обикновени представи. Всъщност, Елисавета Багряна е духовна ценност, цяла една вселена, която все още озарява, облъчва, обичащите литературата.
Домакин и водещ бе сърцатият Добрин Добрев Финиотис. Той прочете няколко емблематични стихотворения – „Стихии“, „Нестинарска песен“ „Калиакра“, „Вземи ме ,лодкарю, в своята ладия лека“ от тoмче с избрани стихотворения, намиращ се в личната библиотека на Д. Габе и носещ топъл автограф.
В рамките на десетина минути доц. Людмила Хр. Малинова от Института за литература (БАН) произнесе силно слово, разкриващо значимостта и мястото на поетесата в нашата литературна история. Смелостта на Багряна беше основен център в нейното изложение. Да, тя не е първата наша поетеса, женски стихове и стихосбирки имаме още от 1890 г. (сестрите Ненови), сетне Ирина Бачокирова с „Българка“, а в първото десетилетие на 20-я век – „Теменуги“ на Д. Габе и „Снежинки“ на Ек. Ненчева. Ала именно Багряна е шеметната, модерната, стихийната. Тя заговаря за женската същност, за майчинската фигура, за темите, които са скъпи за човека – любовта, за смъртта, за личната свобода, за родината. От една страна обичащата да пътува, почти като терапевтично състояние, още повече обича да се завръща и да присъства, да живее, да облъчва родното. Тя е национален поет. Дебютира в годината на смъртта на Вазов, сякаш за да даде своята заявка, че е продължителка на делото на Патриарха – да донесе оптимизъм за и на нашия народ, да въплъти женската същност в поетическо слово и в него да се припознаят българките, да осмисли мъдро битието ни. Тя се превръща в еталон за всички подир нея. Тя е магнетична, харизматична, пише естествено, така както говори и същевременно това слово е интимно, органично, изящно, магнетично. Интересно е, ч има астероид, носещ името Багряна.
Мил спомен за своята знаменита баба разказа Елисавета Шапкарева. Изтъкна нейната сдържаност, деликатност, премереност. Самата тя напомня с личното си поведение на Багряна. Вероятно този аристократизъм, финес, усещане за историчност, се предава по женска линия в рода. Генетично е и писането при Е. Шапкарева. Впечатляващо е, че тя не е показала никога стиховете си на Багряна. Проф. Дора Колева обяснява този феномен като стремеж за запазване на личната физиономичност от страна на внучката. Позволявам си да споделя, че това вероятно е именно възпитание в мяра, в достойнство. По-младата поетеса е имала (и досега го има!) респект спрямо по-възрастната, спрямо класика. По-младата приема естествено поведението на по-зрялата майсторка и го следва: да не се натрапва, да не нахалства. Качества, които днес са изключителна рядкост, а затова и все по-голяма ценност.
Стихове прочетоха и три от най-значимите днес дами в нашата лирика: Елка Няголова, Надя Попова, Анжела Димчева. Разбира се, Елка Няголова сподели и съкровени спомени, свързани с двете жрици на нашата поезия. Припомни ни една историческа фотография от началото на 40-те години на миналия век, на която е запечатан моментът, в който Багряна и Д. Габе, във военни униформи, посрещат бойците в освободена Добруджа. Епизод, малко познат, който е ценен в същината си: българските караули около фара на Калиакра си предават като реликва един на друг поемата „Калиакра“ на Багряна. Когато поетесите са сред българските войници и ликуват някои младежи, поискали разрешение от своя командир, донасят и показват ценното листче, съхранявано в тялото на фенера години. Разбира се, трогнати, Багряна и Д. Габе плачат от умиление заедно с младите бойци. Подобни епизоди само доказват твърденията, че двете са били легенди. Двете са били истинска сензация, каквато в наши дни бихме сравнили с популярността и обичта към кинозвездите.
Надя Попова – тази жрица на Словото днес (в преносен и буквален смисъл!) припомни едно тъжно стихотворение на Багряна – „Не те измести никой“, посветено на втория съпруг на Багряна – Александър Ликов. Освен това сподели, че преди години, за да стане лен на СБП за Елка Няголова гарант става именно Багряна. Можем само да съжаляваме, че Н. Попова рядко говори за Багряна и Дора Габе. А именно на нея дължим безценни записи, съхранени във фонда на БНР, пазещи автентичния глас на Багряна !
Стихове на Багряна прочете и поетесата Анжела Димчева, която отрази срещата и на сайта на СБП, и сред медиите. Сред гостите бяха Стоянка Боянова, Минко Танев, диригента Христо Христов. Присъствието на Елисавета Шапкарева, Надя Попова, Елка Няголова, Стоянка Боянова, Анжела Димчева има своето знаково обяснение: те са приемнички на Ел Багряна. Те са се срещали с нея, общували са близко с нея. Разбира се, знаково е и участието на доц. Людмила Малинова, която посвещава голяма част от своята изследователска работа на жените поетеси в нашата литература. Благодарение именно на Багряна можем да говорим за сериозно присъствие на жената творец в нашата национална литература. Подире ѝ идат наистина плеяда имена: Блага Димитрова, Вера Мутафчиева, Невена Стефанова, Надя Кехлибарева, Маргарита Петкова, Миряна Башева, Здравка Евтимова, Миглена Николчина. Лъчението на Багряна не е секнало. От нея винаги ще струи чиста светлина.
Петър Михайлов
Comments are closed