Изключителните неща се видими за тези, които ги търсят в най-обикновените случки от живота. За изключителното в детската действителност пише Анета Дучева. Още с първата си книга („Тони-Пони“, 1989 г.) авторката посвещава творчеството си на истинските деца, техните истински мечти и истински проблеми. В някои от нейните произведения реалността прекрачва прага на фантазията по силата на детското въображение. В други, какъвто е случаят с „Жълти гумени ботуши“, необикновеното се открива в делата и чувствата, отразяващи различните лица на добрината. Общото между творбите на Анета Дучева е реалистичното представяне на света на детето, в който често бушуват копнежи и тревоги – защото децата повече от всеки друг преживяват необикновеното в ежедневието. „Жълти гумени ботуши“ е разказ за сбъдната мечта и истинско приятелството, а това винаги са изключителни неща!
Дона пее в училищния хор. Нещо повече – тя е избрана за солистка! Сега, когато една мечта е сбъдната, идва ред на следваща – участие в Лятната академия по хорово майсторство. Пътят към нея е изпълнен с предизвикателства и дъждовни дни. Надя е белокосата съседка на семейството на Дона, също и тяхна хазяйка, но по-важното – „трета баба“ на момичето. Ще бъдат ли достатъчни едно приятелство и чифт жълти гумени ботуши да отведат Дона до Лятната академия?
Ако се вгледаме, можем да припознаем героите от „Жълти гумени ботуши“ навсякъде около нас и, разбира се, в нас самите. Детето, което в преследване на свое искрено желание понякога е упорито, понякога е несигурно, а често е завладяно от безбройните събития, случващи се едновременно в неговия детски свят. И всяка от тези случки е така важна! Семейството на Дона – отражание на нашата действителност, в която не е необичайно да разчитаме на услужливата Надя Цонева да прибере децата от училище или да им помогне със задачите по математика. А самата Надя? Познаваме я всички. Тя е бабата, лелята, съседката, пенсионираната учителка от кварталното училище, продавачката в магазинчето до блока. С умиление си я спомняме – прическата ѝ, дантелената покривка на масата ѝ и как успява да направи нерешимите задачи лесни. За оживяването на героите помага и езикът в „Жълти гумени ботуши“. Той е достъпен за децата, с диалози, автентични за детското общуване, но и с богата лексика.
„Да, наистина, докато майката на Дона беше на работа, Надя, тяхната хазяйка, оставаше при малкото дете и му четеше приказки, а после фантазираха заедно. Понякога отиваха на разходка в гората. Там Дона се научи да разбира какво си шепнат тревите и дърветата и ги обикна. Къде ли не я водеше Надя – ту в зоопарка, ту куклен театър, ту на езда с пони в конната база край града…“
„Жълти гумени ботуши“ интригува децата с едно приятелство, чиято изключителност се крие в това, че всъщност то е съвсем обикновено – обикновено, защото е истинско. Надя не просто се грижи за Дона, тя учи момичето да открива същите тези изключителни неща, да фантазира, да мечтае смело. А колко важно е всяко дете да има до себе си възрастен, който да го научи на най-ценния урок – че в живота има толкова много за обичане! Приятелството между Дона и Надя е истинско, разчупващо рамките на междупоколенческите различия, защото е споделено. Надя помага на Дона да постигне мечтите си. Дона спасява Надя от самотата. Дори изправена пред безразличието на съучениците си, а може би дори и с риск да бъде отхвърлена от тях, тя е безотказна в усилията си да зарадва Надя за рождения ѝ ден.
„- Какво те е грижа за тази жена? Нали ви е само хазяйка – повдигна рамене Слави.
– Не е само хазяйка. Тя е моята трета баба, не разбираш ли? –възрази Дона.
Слави завъртя в кръг очите си и ѝ обърна гръб.
– Никой няма трета баба! Пък и е толкова стара! – тросна се Веси.
– И какво, като е стара? Тя ми е приятелка! За всичко си говоря с нея!“
За приятелството между дете и възрастен не се пише често в литературата за деца. В експозицията на „Жълти гумени ботуши“ то може да изглежда необичайно за читателя. Може да предизвика представите на детето за това какво означава да бъдеш приятел. Колкото повече научаваме за отношенията между момичето и неговата „трета баба“, толкова по-категорично се убеждаваме в истината, че когато загрижеността и добрите намерения са споделени, за приятелството възрастта е несъществена. Историята на Дона и Надя показва, че да си приятел означава да общуваш с душа, а за душите думите „стар“ и „млад“ са празни.
Темата за приятелството в „Жълти гумени ботуши“ поставя въпроси и към възрастните – както е характерно за Анета Дучева. Имат ли децата човек, на когото с нетърпение да разкажат за всичките си вълнения и тревоги? Имат ли кой да им помогне, когато математиката стане трудна? Имат ли някой, чийто рожден ден никога не биха забравили? Имат ли с кого да мечтаят?
В сърцето на книгата е именно темата за окриляващата сила на откровените детски мечти. На нас, възрастните, често ни се иска децата да бъдат отлични математици или да пишат безупречни преразкази, но магията се случва тогава, когато детето открие това, което истински вълнува душата му, и искрено го пожелае. „Жълти гумени ботуши“ потвърждава още веднъж нещо, в което дълбоко вярвам – когато копнееш за нещо с цялото си сърце, когато дъждовните дни не могат да те откажат, тогава няма непокорими върхове. Колко важно е за децата да повярват в това! Само така ще повярват в себе си.
Точно в това историята на Дона убеждава читателя. Прави го естествено, като провокира размисли и чувства, защото такава е добрата съвременна детска литература – тя не размахва пръст и не поучава директно, а показва. Дона е пример за децата и те със сигурност ще открият себе си в нея. Тя е доказателство, че на загриженост и обич човек се учи. Тогава, когато ги полува. Нейните жълти гумени ботуши са символ на това, което може да постигне всяко дете, когато открие своята посока и когато просто му позволим да бъде. И най-важно от всичко – Дона ни припомня никога да не забравяме приятелите по пътя към мечтите.
„Жълти гумени ботуши“ оставя децата – малки и големи – сгряти като от горещия шоколад на Надя Цонева или като от нейната прегръдка. А ние, възрастните, можем да им пожелаем изключителни неща – чифт жълти гумени ботуши и Надя Цонева. С тях се сбъдват мечти.
© Петър Камбурски
No responses yet