Ралица Мануилова: Самата дума „илюстрация“ ни препраща към материализиране на илюзия
Ралица Мануилова: Самата дума „илюстрация“ ни препраща към материализиране на илюзия

Ралица Мануилова: Самата дума „илюстрация“ ни препраща към материализиране на илюзия

Как се случи така, че се насочихте към книжната илюстрация?

Четях много като дете, а и след това. Дори се опитах, в невръстна възраст, да напиша книга. Не се получи. Рисувам от 2 годишна и когато разбрах, че не ставам за писател, започнах да илюстрирам героите, които харесвах – това беше утеха за провала ми. Веднага се насочих към илюстрацията, когато трябваше да кандидатствам в НХА. Не ме приеха „Илюстрация”. Не влизах в критериите на тогавашните преподаватели и не се поддавах на обучение. Учех сама с гледане на западни образци на илюстрации. Не харесвах социалистическия стил илюстрация. Харесвах Илия Бешков и Лазаркевич, но те са от друго време. Приеха ме друга специалност, но постоянно се занимавах с илюстрация. Още повече, първата илюстрирана от мен книга излезе много преди да постъпя в Художествената академия. Много ми повлияха и приказните трактовки на филми по онова време. Филмите на Джим Хенсън и Джон Бурман.

Можете ли да кажете колко са илюстрираните от вас  книги?

Не мога да кажа. От 1991 до сега. Не съм ги броила, но са над 60 издания.

Бихте ли описала ролята на художника в цялостната концепция на конкретното заглавие – значението на белите полета, вида на шрифта, ролята на обложката и на титулните страници, и не на последно място – ролята и разположението на илюстрациите в книжното тяло.

Има разлика между художник и илюстратор. Самата дума „илюстрация“ вече ни препраща към материализиране на илюзия. Създаване на един отделен свят, който, обаче е плод на въображението на автора. Илюстрацията не може да живее сама по себе си без текста за разлика от една картина. Илюстратора е отговорен за оформлението на книгата, но обикновено от него се искат само картинките. Не би трябвало да е така. Илюстрацията, като изображение, допълва и доразвива идеите на автора в текста. Шрифта трябва да е с определена големина, за да има ритмичност в разпределението на текст илюстрация. Текстът не бива да се слага върху цветна хартия, защото това уморява окото и се свързва с хигиената на четенето. Корицата трябва да е насочваща към темата на текста, без да е приказлива и натоварваща. Титулните страници са задължителни, като при детските издания са винаги с картинка. При останалите е по избор. За различните детски възрасти илюстрациите и оформлението, както и материала (напр. картон, пластмаса) трябва да са съобразени с възможностите на възприятието на детето. Много изисквани има, които са чисто практически. Това е най-накратко изложено.

Наблюдаваме един феномен, много силно изразен при детските книги. Често се случва текстовете за деца да устоят във времето и  да добият сатут на класически, но авторите на илюстрациите, които ги съпътстват и са част от книгата, да останат неизвестни. Вие имате ли обяснение на това явление?

Защото автора е един . Може да бъде илюстриран от различни художници. Докато върху илюстрацията, колкото и да е добра, няма как да се пише нов текст.

Тук е мястото, струва ми се, на което трябва да поговорим за творческите общувания между художника и автора (поет, писател, публицист) и за взаимното допълване между двете изкуства. Как намирате най-точния щрих за отделната книга? За нейния автор?

Това е вид синергия, която не винаги се получава. Всеки автор е различен и не всеки илюстратор може да „влезе“ в текста. Ако един илюстратор може да илюстрира всичко, което му се подава като текст – това не е сериозно. Автора и илюстратора трябва да имат сходни вибрации. Аз съм фентъзи илюстратор. Много харесвам С. Кинг, но не бих могла да го илюстрирам. Е.Т.А. Хофман директно не го харесвам, както и Луис Карол. Това са само примери.

Най- добрия вариант е един автор да работи с един илюстратор. Примери за това са Роалд Дал и Куентин Блейк, Тери Пратчет и Двон Кирби, но те са целунати от съдбата. Те буквално са съавтори и то успешни, което е рядкост.

Какви са Вашите наблюдения в областта на детското книгоиздаване. Успяват ли авторите и художниците да отговорят на все по-високите изискванията на читателя към книгата, книжното оформление и книжната илюстрация? Какво е мястото на илюстрацията в съвременното българско изкуство?

Не мисля, че читателя има отделни изисквания към създателите на една книга. Читателя търси смисъл според житейското си равнище и не дели книгата на съставните ѝ части. Той иска да чете. Книгата е най-евтиното духовно преживяване, което човек може да получи. Казвам най-евтиното, защото в създаването на едно печатно произведение участват такъв голям брой хора и се прилагат толкова много технически операции, че ако заплащането на целия този екип беше адекватно, книгата би станала непродаваема.

Можем ли да говорим за книги-образци на полиграфическото изкуство в България?

Мога да посоча няколко издателства, които правят постоянно такива образци. На първо място издателство „Кибеа“. Те бяха първите, които предложиха такива книги на българския пазар и държат тази линия до ден днешен. Полиграфията им е на световно ниво, както и дизайна на книгата. Другите, които мога да спомена, са „Ентусиаст“ – с отделни издания, както и издателство „Лабиринт“ Не съм работила с тях, така че не им правя реклама.

Имало ли е среща с книга,  за която сте съжалявала че се е случила? Искам да кажа, че не винаги работата потръгва според очакванията.

Да, имало е такива срещи. Това се получава, когато текстът не е добър.

Въпроса, който пропуснах да Ви задам?

„Имате ли работно време?“

Отговор: Фиксирано работно време няма, но ако работата по една книга е под 8 часа на ден, 6 дни в седмицата, нещата трудно се случват.

Въпросите зададе: д-р Малина Димитрова

error: Content is protected !!