Уважаеми дами и господа, скъпи приятели и почитатели на творчеството на Йордан Каменов.
Посветил литературната си и човешка биография на българското Слово и на някои от най-значимите му творци, този път Йордан Каменов си поставя една още по-амбициозна задача: да направи своеобразна персоналистична история на националната ни литература, създадена на новобългарски език. В новата му книга “Словострастие” мащабите са впечатляващи – той проследява развитието ѝ от Найден Геров и Петко Славейков до Йордан Радичков и Борис Христов.
Йордан Каменов чете авторите, избрани според личното му пристрастие, през техните биографии и съдби. А това означава детайлно проучване и познаване на различни български епохи, обществени и литературни контексти, литературни процеси и кръгове. Разгледаните творци не са подредени по значимост или жанрове, а само по хронология. Така Дора Габе е поставена редом с Людмил Стоянов; Тома Измирлиев до анархиста Георги Шейтанов; Христо Смирненски стои до Димитър Талев. Този прочит е много провокативен, за това и много интересен – има какво да узнаем и за зависимостта на литературното осъществяване от историческото време, но и от предопределената лична участ и съдба на писателя. Така например в текста си за Димитър Подвързачов Йордан Каменов твърди, че авторът няма съдба. Защо – ще проумеем само ако проследим историята на Подвързвачовия живот и сирашкото му предопределение. Съвсем друг патос ни завладява когато проследяваме случая със “Строителите на съвременно България” от Симеон Радев, където историческата реконструкция играе водеща роля.
В какво се състои необикновената сила, особената прелест на тези впечатляващи есета? Според мен във факта, че в много кратък, в пестелив обем Йордан Каменов е успял да направи анализ на творчеството, да покаже и отличи литературните постижения на разглежданите автори, но и да разкаже най-важното, най-характерното за личността на писателя. Да разкаже за перипетиите в неговия житейски път, за националните и обществените идеи, които са го вълнували, за сблъсъка му с продажността и с наслагващия се егоизъм на политическата класа. Всеизвестно е, че истинският, достойният и най-вече талантливият писател винаги се явява в опозиция на властта, винаги е в несъгласие с властта и временните управници. По правило той влиза в дълбок и незаличим конфликт с властта и нейните представители и това оказва ярко влияние в личното му творчество. Тази съдбовна взаимовръзка между творчество и власт е блестящо обгледана и изследвана в “Словострастие”.
Разбира се нашият интерес не може да подмине написаното от Йордан Каменов за Никола Вапцаров, след като добре познаваме огромното авторово посвещение, лично и изследователско, на живота и поезията на гениалния поет. Дълбоки и проникновени са тези страници. Фокус на Йордан Каменов са и някои от най-новите ни модерни поети и белетристи, превърнали се вече в класици: Блага Димитрова, Йордан Радичков, Иван Радоев, Христо Фотев, Миряна Башева, Борис Христов. Така прекрасните, изпълнени с прозрения и със смисъл есета постепенно се наслагват, взаимно се допълват и обогатяват и постепенно се превръщат в опит на автора да създаде една своеобразна библия на българската литература.
Поздравявам Йордан Каменов за куража му да направи избор тъкмо на тази гледна точка към националната ни литература. И както той сам казва: “И аз като всички имам греха да се обвързвам с нещо и сетне да му се отплащам, без да мога да мръдна. Израснах и живях в българското слово и то само ме убеждаваше кое трябва да ценя в него. Сега му плащам със съзнанието, че ще му бъда по-малко длъжник, отколкото ако се спотайвах и поддаквах на общоприетото.”
Още веднъж те поздравявам, Данчо, за проявените вкус и смелост, за значимите проникновения в новата ти необикновена и запомняща се книга!
Акад. Владимир Зарев
* Тук предложеният текст е четен на премиерата на книгата – 06.03.2024 г.
