Навършват се 140 години от рождението на Рачо Стоянов. Днес този белетрист е съвсем забравен, макар че в родния му град Дряново го тачат. Тържествено е отбелязана неговата 60 годишнина с общоградско тържество и 100 годишнината от рождението му с научна конференция. Днес ние отново се обръщаме към неговото творчество и искаме да припомним, че освен на драмата „Майстори“ той е автор на още много творби, повечето неиздадени приживе на автора, намиращи се в архива му, а някои и недовършени. Всички автори на спомени за Рачо Стоянов отбелязват неговата пословична скромност и затвореност. Не е искал да го хвалят, да се шуми около името му. Бил е библиотекар в БАН и Народното събрание и е водил тих и затворен живот. За да си набави средства за преживяване се е занимавал с преводи от английски, френски и руски. Сам е учил тези езици и е имал голяма отговорност при преводите за да звучат добре и на родния му език.
Несъмнено най-силната творба, белязала цялото му творчество, е драмата „Майстори“. Идеята за нея идва от посещението на Рачо Стоянов на Даскаловата къща в Трявна, където узнава, че двата тавана там са предмет на облог. С тази драма той участва в конкурс на Народния театър, но драмата не е отличена. Тя е в 5 действия. По-късно творбата привлича вниманието на Николай Лилиев и Никола Масалитинов. След известни съкращения е поставена на сцената. С нея се открива сезонът 1927 – 1928г. Успехът е голям. Играе се в цяла България. Преведена е на френски от Лидия Шишманова. Играе се и в чужбина – Букурещ; Прага; Загреб; Скопие; Белград – 1936г.; Москва – 1969г.
Друга пиеса, намерена в архива на писателя е комедията „Политикани“. Не се намират сведения да е предлагана за игра на сцена. Тя звучи съвременно и днес, с проблемите, които поставя. Старият Хаджиев приема да преспи при него една нощ лидерът на една от политическите ни партии Кукумявков. Той успява да го убеди, че неговата партия е най-добрата у нас и Хаджиев става запален партиец. Той е обещал дъщеря си Вяра за съпруга на Любен Симеонов, син на лидера на противниковата партия и не му я дава вече, защото смята да я даде на своя съпартиец Ичкиев. Появява се братовчедът на Вяра Борис Първанов. Хаджиев иска да го направи партиен член. Той замисля да иде в София и да прати телеграма в градчето, че се сформира ново правителство. Градските партийци са развълнувани и замислят план как да отклонят Хаджиев от участие в по-нататъшното му развитие. Първанов го укрива в стаята и той чува всичко. Разочарован, напуска партията и дава дъщеря си на Любен Симеонов за жена. Така старият човек разбира колко заблуден е бил от хранениците си, които го използват, а на практика са срещу него. Комедията звучи съвременно и днес, когато наивни хора се увличат от партийната демагогия.
Запазени в архива са и две действия от драмата „Добри Сватев“. В нея става въпрос за корупционни сделки, в които главни действащи лица са търговецът Добри Сватев и Крум Златев, съдия и годеник на Зора, дъщерята на Сватев. Крум Златев е по следите на голяма сделка на Сватев, който не иска да заплати комисионната към държавата. Златев е принуден да го издаде. Както казахме, от тази драма са запазени само две действия. Писателят Рачо Соянов е автор на още драми, останали неотпечатани в архива му. Такива са драмата „Сивкови“, „Ратай“ и др.
Специално място в творчеството на Рачо Стоянов заема неговата проза. През 1936г. като книжка 10 на библиотека „Завети“ излиза неговата повест „Майка Магдалина“. През 1937г. е награден от БАН за книжовната му дейност през 1936г., когато издава „Майка Магдалина“. В тази повест е разгледана тежката съдба на една жена – Магдалина, принудена да се грижи и отгледа трите си дъщери без мъж, починал рано и без помощ отникъде. Проследено е нейното еднообразно ежедневие на писар в едно министерство. Всеки ден е един и същ. Трите ѝ дъщери са различни. Вяра мечтае да стане актриса, Надежда е по-практична, а Люба е любимка на майка си. Когато в Магдалина се влюбва Борис Ковачев, стар ерген, тя мисли, че е дошло щастието ѝ. Но Любка заболява и тя денонощно бди над нея да я спаси. Така се разделя с Борис. Идва време, когато и трите момичета поемат по пътя си и тя отново е сама. Когато Борис умира, тя отива да го изпрати и разбира, че той е означавал много за нея, но го е загубила. Продължава да помага на трите си дъщери, докато накрая се разболява от това и също умира. Рачо Стоянов и предал майчината всеотдайност безрезервно. Магдалина е изцяло предана на децата си и забравя собствения си живот.
Интересно място в творчеството на писателя заема повестта „Вълчи дол“. Писателят я дава да се отпечата през 1936г. в списание „Завети“. Но редакторите Н.Балабанов и М.Минев му казват, че цензурата няма да я пусне и на нейно място Р.Стоянов дава „Майка Магдалина“, която изтегля от издателството на Хр. Чолчев „Вестник на жената“. Прибира „Вълчи дол“ в архива си за времето, когато ще бъде без цензура. Повестта показва живота на Марин Вълка, родом от Вълчи дол. Той е дете без родители и израства на кошарата на дядо Лазар като му помага да пасе овцете и козите. Влюбва се в Бойка, красиво селско момиче, в която е влюбен и кметския син Младен. Преди да замине за околийския град се сбогува с Бойка и й заръчва да го чака. Младен попада в затвора. По-късно бяга и става разбойник, води живот пълен със злодеяния и опасности. Обира хората, убива Бойка и други хора, обира кметството на малко градче, открадва парите на миньорите и накрая го убиват. Вероятно тази повест наистина не би излязла, поради характера на главния герой.
Друга повест, останала в архива на писателя непечатана е „Стоил Няголов“. Вероятно е писана през 30-те години на ХХ в. И в нея героите са покварени от живота. Стоил Няголов е момък от село, който пристига в столицата и няма желание никога повече да се върне при жена си и децата си на село. В София се среща със съученика си Благой Лобанов и отива на квартира в дома му. Започва любовна връзка с жена му Елена. Запознава се с адвоката Леков и той го взема на работа при себе си. След това започва да работи като иконом за възрастната дама Метларова и става неин любовник, но по-късно тя го изолира. Адвокатът Леков се разболява и в края на повестта умира. Разбираме, че Метларова е била и негова любовница. Една повест, в която няма нито един положителен герой. Всички са рожба на настъпилите икономически отношения.
Специално внимание заслужава недовършения роман на Р. Стоянов „Доганови“. Писан е през 1930 г. според авторова бележка върху ръкописа. Старият Вичо Доганов държи търговска кантора в града. Починал е брат му Никола Доганов и синът му, недоучилия студент Богумил, го моли за издръжка за последната година от следването му в чужбина. Вичо отказва. В романа Богумил е описан като заклет социалист, който изнася сказка в града. На майка му и чинка му идва идеята да го оженят за богато момиче и така да оправят положението с фалита му. Той приема тази идея и се обяснява в любов на Невена, богато момиче, дъщеря на адвоката Страхил Лесновски. Тя мечтае да замине за чужбина и да учи там медицина, но родителите й не разрешават. Какво става накрая ние не знаем, но хорската мълва плъзва в малкото градче. По описанията на местности и герои се разбира, че става въпрос за родното Дряново на писателя. Не знаем по каква причина романът остава недовършен, макар, че действието върви към края си.
От приведените примери с непечатаните и недовършени творби на Р. Стоянов се вижда, че перото му на белетрист е остро. В много от случаите цензурата действително е нямало да пусне за печат остро критичните повести на писателя. Чест прави на редакторите на неговите издания в два тома, че са отпечатали по запазения архив непечатани и недовършени негови творби. Защото, макар и писани за 20 и 30-те години на ХХ век, те звучат актуално и днес. Така Рачо Стоянов престава да бъде автор само на една драма, а белетрист с богато творчество.
© д-р Радка Пенчева
