Вчерашното тържество. Апотеоза на родното драматическо изкуство. Атентата в театъра
Българския народен театър вчера, 4. т. м. празнува 65 годишния юбилеи, от първото представление, дадено в Шумен през 1856 год. Тържеството мина според определената програма с всичката тържественост на един голем празник в живота на родното драматично изкуство и целата българска култура. На него присътствуваха Н. В. Царя с Т. В. Книжните Евдокия и Надежда, придружени от дворцовата свита, представители на Св. Синод, целото дипломатическо тело, членовете на репарационната комисия, професорските тела от двата университета, министрите, народните представители, представители на войската, на столичната община писатели, журналисти и др. организации в столицата. Тържеството се откри в 10 и пол. часа с специална увертюра и .Шуми Марица“, наред с което се положи лавров венец над бюста на Добри Войников. Пръв говори министерът на просветата г. Ст. Омарчевски.
М-р Омарчевски от страна на Н. В. Царя, правителството и министерството на просветата направи поклон пред покойните строители на родното драматическо изкуство и поздрави новите строители на българската сцена. След него говори директора на театра г. Хр. Цанков, който проследи развитието на сцената у нас от „некога до сега“. След това се поднесоха адреси от страна: на министерския съвет
г. П. Д. Петков, Св. Синод
г. Бакалов, Белградското позорище
г. Грол, Съюза на югославянските артисти
г. Маркович, Загребския театър
г. Бенешич, Министерството на външните работи
г-н Добрев, Министерството на вътрешните работи
г. Вишоградски, Министерството на правосъдието
г. В. Аврамов, Министерството на финансите
г. М. Манолов, Министерството на войната
г. полковник Топалджиков. Министерството на търговията
г. Хр. Христов, Министерството на земеделието
Апотеоза се откри също с „Шуми Марица“. След това се представиха в своята първа инсценировка първите български драматически произведения: „Михал“, „Геновева“, „Райна Княгиня“, „Михалаки чорбаджи“ „Ивайло“, Към пропаст“ и „Змейова сватба“. По този начин се даде нагледно пътят, по който се е развивал нашият театър, за да достигне до високото положение, което днес взема. През време на между действията свири оркестър от инструментни състави при които се е свирило някога, като се представи и постепенния развой на музикалното изкуство у нас. Всичко това пренасяше публиката в далечното минало на българския живот и извикваше ту сълзи, ту смех, бе посрещано и изпращано с буря от поздравления и ръкоплескания.
Атентата
Към 9 и пол. часа всред второто действие на „Михалаки Чорбаджи“ от лявата страна на партера, место № 17 на ред 9, се чува слаб удар, който се последва от хвърлянето на нещо във въздуха. Слаба светлина раздира мрака на театралния салон и води към ложата на министерския съвет. След миг страшен гръм разтърсва театъра, който беше вече полупразен, тъй като публиката изплашена от светлината и шума, панически нахлу из изходите на театъра. Викове, писъци на жени и трясък на счупени прозорци и врати оглуши пълно осветения салон на театъра. След 10 минутно разнасяне на успокоителни гласове: „Стойте“, „бъдете спокойни“ „нищо няма“ публиката сравнително утихна. Царя, заобиколен от княгините, беше в ложата си.
Н. Величество се обърна с няколко успокоителни думи към публиката, която бурно и продължително го поздрави. Представлението продължи със същата тържественост. Само незначителна част от публиката стоеше по коридорите.
Aтентатора
е млад човек, облечен в солидно облекло. Заел мястото си преди почването на тържеството, той е водил разговор с околните господа, като между другото на едни от тях, негов познат, лекар, се обадил по име Асен Даскалов. След хвърлянето на бомбата той хуква да бяга. Стоящия до него господин го хваща за палтото, но той му насочва револвера си и избегва.
Полицията и органите на обществената безопасност го последвали. Също така завардиха се входовете на театъра. Започнаха събирането на сведения и улики за личността на атентатора Даскалов. В театралния гардероб се намериха неговата шапка и палто, из джобовете на които намериха вестници и др. Министр-председателят сам разпита някои от заобикалящите го.
Тази сутрин рано полицията направи обиск по домовете на много столичани и събра разни портрети.
Правителството и атентата
От министерството на вътрешните работи е отправена телеграма до окръжните управители, в която, като се съобщава, че атентата в Народния театър е извършен срещу министър-председателя, приканва се населението към спокойствие. Атентатора е действал с бомба одринна и е известен вече на полицията.
Помраченото тържество. Бомбата в Народния театър
И едно културно тържество, каквото бе 65 годишният юбилей на театралното дело в България, честван вчера в присъствието на представители на братски народи, не можа да мине непомрачено. Намерил се е злодей, който да хвърли бомба в министерската ложа, в която са били повечето от министрите, начело с министър председателя г. Стамболийски. За щастие, преди избухването на бомбата министрите са успели да излязат из ложата, та никой не е бил засегнат: жертва няма.
Това, което отличава сегашното злодеяние от зачестилите е, че атентатора е известен на властта. Значи, има се възможност да бъде заловен и да се разкрият подбудителните причини за злодеянието, за да не се вършат нови шантажи за партизански цели.
Разумява се, никакви подбудителни причини не извиняват злодеянието. Защото, макар наглед то да е било насочено против министрите, всъщност е извършено против България. Защото излага страната ни, в която са възможни такива злодеяния дори и при едно културно тържество. И създава атмосфера на терор, взаимни преследвания. А има хора, които, като вълци, обичат мъгляво време…
Затуй, като изказваме дълбокото си възмущение против това ново злодеяние, с което се помрачава едно народно културно тържество в присъствието на чужди представители надяваме се, че поне тоя път злодееца не ще остане неоткрит и ненаказан, че поне тоя път няма да се вършат шантажи за партизански цели. Това се налага от добре разбраните общобългарски интереси.
