На 23 януари 1925 година срещу Гео Милев започва углавно дело 249 по Закона за защита на държавата. Причината? Поемата „Септември“ и критиките на твореца към потушаването на въстанието от 1923 година. Гео Милев е пуснат под гаранция, а заседанието на съда е насрочено за 14 май. Подсъдимият подготвя своята писмена защита, в която остро атакува своите обвинители, но по съвет на съпругата си не я произнася в нейната цялост, за да не дразни съда. Въпреки речта си поетът е осъден на 1 година затвор и глоба от 20 000 лв. Същият ден, той подава молба за отмяна на определението на съда да бъде взет под стража, понеже е представил определената по-рано гаранция. Писмената защита на Гео Милев е документ, който не се нуждае от допълнителен коментар.
До почитаемия
Софийски окръжен съд
ПИСМЕНА ЗАЩИТА
от Гео Милев, София, подсъдим
по угл. д. 249/925, III угл. отд.
Господа съдии,
Моля ви да бъда оправдан по следните съображения:
- Поемата ми ,,Септември“ се инкриминира и се иска наказанието ми по чл. 5 от Закона за защита на държавата, и то текста на тоя член по закона от 25.I.1924 г. След тая дата обаче с §5 от Закона за изменение и допълнение Закона за защита на държавата (Държавен вестник, бр. 278 от 16.III.1925) въпросният чл. 5 бе отменен, следователно по него не мога да бъда наказан по сила на чл. 1 от Наказателния закон. С отменяването на един закон, който е предвиждал и наказвал известно деяние, премахва се наказателноправната норма, която прави престъпно и наказуемо това деяние, и последното става ненаказуемо, макар и да бъде извършено при режима на отменения закон, защото следва да се приложи по-новият, който, като прави да отпада престъпността на деянието, се явява по-мек от стария (отменения) — Справка фон Лист, Учебник по наказателно право, Обща част, стр. 56.
В конкретния случай без значение е обстоятелството дали законът от 16.III.1925, общо взето, е по-строг или по-мек от стария. Той е безспорно по-мек по отношение състава, под който се подвежда моето деяние, защото тоя състав се премахва (отменява). Действително с чл. 19 на същия закон от 16.III.1925 се създава нов престъпен състав, подобен на оня, предвиден в отменения чл. 5, обаче новият чл. 19 е неприложим по сила на чл. 2, алинея I от Наказателния закон, защото няма обратна сила. А при това дори и по новия чл. 19 се наказва деянието, ако е извършено по предвидения в новия чл. 6 начин — т.е. устно, писмено или чрез печатно произведение, но не и чрез художествено произведение, каквато е инкриминираната моя поема и както предвиждаше отмененият чл. 5.
Много естествено е, че с новия закон законодателят е искал да ограничи отговорността на писателите — автори на художествен и произведения — и затова отделя тия произведения от категорията на другите печатни такива, в които ги бе поставил по стария чл. 5, и затова създал текста на новия чл. 7, в който се определят други елементи за инкриминиране художествени произведения, при което текстът на чл. 7 значително по-малко стеснява свободата на писателя. А законодателят бе длъжен да скъпи тая свобода, защото за развитието на родното изкуство тя е първото необходимо условие. - Независимо от гореизложеното поемата ми не съдържа елементи на престъпление нито по стария чл. 5, нито по новите 7 и 19 (неприложими като нови) от Закона за защита на държавата. Ни дума, ни ред, ни пасаж от нея не оправдава създаването на нелегални организации, не възхвалява терористични действия, а само описва, рисува картината на събития, станали преди създаването на тоя закон — събития печални и трагични, които не могат да останат скрити от погледа на писателя художник и да не привлекат перото му. А как се описва известно събитие, това зависи от художествения похват и способности на автора и не влиза в оценката на съдилищата и властите. Не може от автора, колкото и обективен да е, да се иска да скрие съвсем своите чувства при рисуването на картината. Един вижда нещата, които изобразява, в една светлина, друг в малко по-друг колорит или нюанс. Събитията като описаните не могат да не извикат чувство у писателя. Но в моята поема аз все пак съм се старал и съм успял да не влагам мои чувства, нито мои идеи, а да опиша, да изобразя стихията на стълкновението, кървавата жестокост на развилите се борби, без да си поставям някаква друга цел — да давам преценка на събитията. Най-много може да бъде вменено в „грях“ перото ми, че е описало картина, която може да буди у читателя състрадание към пострадалите в тая кървава стихия и възмущение от жестоките средства на борбата. Във време на озлобление, на настървеност аз описах станалите събития, без да преследвам цели. Но нарисуваната картина трябва да засегне само струната на човешките чувства у читателя; да възбуди отвращение от кървите (стр. 221: ,,Смърт, убийство, кръв! Докога, докога?“); да събуди надежда, че ще настане край на кръвопролитията и ще настъпи човещина и благоденствие (краят на поемата). Но обстоятелството, че картината буди подобни чувства, не може да ми се вмени във вина, нито е моя голяма заслуга — у всеки човек тая поема и нарисуваната в нея картина не ще събуди еднакви чувства. Зависи от психиката, културата и характера на читателя. Следователно ,,целта“, която е движила перото ми, е обикновена ,,цел“ на всяко художествено произведение — да изобрази събития, действия, чувства, мисли (които не са мисли и чувства на автора, а на героите), без да се грижи за начина, по който това изображение ще се възприеме от разните читатели. Оценката пък на отделните думи, термини, изрази подлежи да се разглежда не от углавния съд, а само от литературната критика. Законът не бива и сигурно не иска да се вмесва в тая ,,святая светих“ на писателското творчество и ще бъде печален куриоз в историята на родното изкуство, ако се инкриминират изрази като тия, които съм употребил в поемата си. При това подборът на думите до голяма степен става несъзнателно, в процеса на творчеството, под влияние на подсъзнателните внушения на писателя в момента на вдъхновението. Може ли тогава да се говори за умисъл в юридически смисъл и да се вмени в углавна в и н а подборът на думите, изразите, средствата, формите на описанието? В случая имаме една поема, която дори не е лирическа и не изразява чувства на автора, а колко по-малко мисли, идеи, преценки, одобрения или възхваления.
Господа съдии,
За честта на българското правосъдие не произнасяйте осъдителна присъда, защото с нея бихте нанесли удар, рана, петно върху родното изкуство и неговото развитие. Изкуството цъфти само на почвата на свободата. Не стеснявайте писателя, за да не убивате изкуството!
С почит:
София, 14.V.1925
