Пътят на Тръпко Василев от Костурско до София

February 18, 2023

Детство в Костурско

Тръпко Василев е роден на 12 февруари 1876 година в село Личища, Костурско – днес Поликарпи, Гърция. Баща му Васил се занимава със земеделие, майка му се казва Неделя. Завършва четвърто отделение в гръцко училище в родното си село.

След смъртта на баща си, едва 11–12-годишен, тръгва по пътя на толкова други македонски българи – към Цариград. Групата му тръгва през Солун и пристига в османската столица през 1886 или 1887 година.

Цариград – млекарницата и срещата с Кавели

В Цариград постъпва на работа в малка млекарница, собственост на дядо Шалбо, също преселник от Костурско. Той мие съдове, чисти, разнася мляко из града. Отношението на стопанина към него е жестоко – чести побои, малтретиране, глад.

В млекарницата всяка сутрин идва да пие мляко един левантиец на име Кавели – майстор декоратор. Той забелязва тежката съдба на момчето и решава да се намеси. Един ден, под предлог, че ще го изпрати да разнася мляко, Кавели отвежда Тръпко право в полицейския участък. Там обяснява на началника: „Това момче е без защита и неговият чорбаджия е много лош. По пет-шест пъти го бие за нищо. Аз го съжалих и го вземам при мен.“

При думата, че ще викат майстора в участъка, момчето се разплаква от страх. Кавели го успокоява с думите: „Коркман бе кузум“ – Не бой се, синко.

Така Тръпко започва нов живот.

Три години в дома на майстора

При Кавели остава три години – до 1890-а. Майсторът е на около 50 години, женен, с две деца, които учи в Роберт колеж. Приема Тръпко като собствен син – живее в дома им, храни се с тях, учи занаят. Кавели го учи на стенописна декорация, въвежда го в средите на цариградските майстори. Дори му крои сватба.

Но едно писмо от приятел от Загоричани, който вече е в България, променя всичко. „Ела да видиш какво е тук“ – пишат му. Младостта не слуша съвети. Въпреки молбите на Кавели и жена му, Тръпко тръгва.

На 18 октомври 1891 година слиза от парахода в Бургас.

Бургас, Ямбол, Стара Загора

В Бургас го посреща тежка зима. Останал почти без дрехи, се обръща към дядо Шишко, свой човек от Загоричани. Работи каквото намери. Пролетта показва какво може – боядисва дюкяна на Шишко и изненадва всички с майсторлъка си. Така започва работа като бояджия декоратор в Бургас.

След това работи с Кочо Годели, също македонски майстор, в Ямбол и Сливен. Когато Годели се връща в Турция, Тръпко продължава със сина му Атанас. Работят в Стара Загора, после пак в Бургас.

София и Рисувалното училище

Един колега, Паскал Ангелов, му казва: „Защо не заминеш за София? Там има рисувално училище.“ Идва в столицата през зимата на 1898 година с малко пари, но с голяма мечта.

През пролетта започва работа като бояджия. През 1902 година боядисва къщата на министъра на просвещението Димитър Пешев. Работата му е толкова добра, че Васил Радославов, който случайно я вижда, го кани и при себе си. След това Радославов го пита:

– Искаш ли да следваш в рисувалното училище?
– Затова съм дошъл в София – отвръща Тръпко.

Радославов му дава препоръчително писмо до директора на училището, прочутия чешки художник Иван Мърквичка. Приемат го като извънреден ученик. Завършва първи, после и втори курс. Но няма как да се издържа – напуска и отново се връща към бояджийството.

Въпреки това не спира да рисува. Постоянно е на полето, рисува пейзажи.

Първа изложба

През 1907 година организира първата си самостоятелна изложба. Критиците са остри – Асен Белковски, Александър Божинов, Константин Щъркелов не пестят забележки. Но по-късно стават негови най-близки приятели.

Четири от картините му са откупени – от двореца, от братя Иванови, от Народния музей, от Народния театър, от Министерството на просветата.

Гостилница „Цариград“ и една човешка постъпка

По време на следването си Тръпко остава без пари и без храна. Собственикът на гостилница „Цариград“, бай Сиранов, на когото някога е боядисвал къщата, го забелязва и пита какво прави.

– Следвам училището, но ще го зарязвам – казва Тръпко.
– Ще идваш при мен да обядваш и вечеряш – отвръща бай Сиранов.

Така всеки ден до 12 часа Тръпко влиза в гостилницата, за да се нахрани – и успява да завърши.

Постоянната художествена галерия

На 28 ноември 1910 година Тръпко Василев открива на улица „Аксаков“ №16 своята „Постоянна художествена галерия“. Сред присъстващите са цар Фердинанд I и министърът на просветата. В изложбата участват творци от Дружеството за поддържане на изкуството и „Съвременно изкуство“.

Заедно с него работи Петър Морозов, завърнал се току-що от Париж. Галерията се превръща в средище на художествения живот – там излагат Николай Павлович, Никола Танев, Иван Милев, Жорж Папазов, Александър Божинов, самият Тръпко Василев и много други.

Той стопанисва галерията до 1927 година, когато на същото място започва строежът на днешната сграда.

Цената

Поддръжката на галерията струва скъпо. Тръпко често работи като бояджия, за да плаща наема. Понякога месеци наред галерията стои затворена – няма посетители, няма купувачи. Търговци му предлагат големи пари, за да превърне залата в склад. Той отказва с думите:

„Склад ли? Та не четеш ли какво пише на стената – Постоянна художествена галерия.“

Художникът Никола Танев си спомня:

„Поддържането на „хамбара-галерия“ му отнемаше почти всички средства – той предпочиташе да гладува, но да бъде в постоянен контакт с изкуството и художниците и да може да им служи. Самият той в откраднати часове рисуваше известните свои стари върби.“

Последният свидетел

Тръпко Василев умира на 22 май 1954 година. В некролога си Серафим Северняк пише:

„Ние бяхме го забравили наистина, защото през последните години човек не можеше да го срещне нито на улицата, нито в кафенето, а само в писани и неписани спомени за някогашна София. Спусна се последният край на завесата върху едно време, възпоминанието за което винаги ще буди у нас най-мили и трогателни чувства. Времето на големите надежди и светли амбиции, годините на първата българска карикатура, опера, картинна галерия! Тръпко Василев е неотменно свързан с това време.“