Искате да ви напиша нещо за Свищов. Ето: Свищов е хубав град, защото е на Дунава; защото е построен на хълмисто място; защото има лозя и много зеленина; защото има хубава риба; защото е просветен град. В Свищов е знаменитата държавна търговска гимназия „Д. Х. Василев”, образцова в просветно и възпитателно значение. Там е и висшето търговско училище „Дим. А. Ценов”, основано по волята и дарението на големия свищовски благодетел Дим. Ценов. Свищов е дал на България знаменити мъже.
- Николай Павлович, син на Христаки Павлович Дупничанина и майка свищовка. Николай Павлович пръв е заговорил за нужда от училище по изобразително изкуство. „Заведение за живопис“, както той си го нарича, „защото вещината (изкуството) ще ни служи, ще ни украсява, ще ни усъвършенствува ума и облагородява вкуса.” Н. Павлович е искал това училище да бъде основано в Свищов, понеже е на Дунава, та по-лесно могат да се набавят всякакви школски нужди от Европа.
- Драган Цанков, премного известен български политически мъж, голям радетел за народно пробуждане и просвета преди освобождението. просветен и пъргав ум, упорит и безкористен.
- Григор Начович, също твърде добре известен български държавник, възпитан във Виена и Париж, мъдър и далновиден политик.
- Професор Иван Д. Шишманов, сладкодумен учен и великолепен човек.
- Алеко Константинов. Да ви разправям ли за него? Какво не знаете, за да ви го кажа? Може би това не знаете, че някои литературни историци го заличиха от своите съчинения като съвършено без значение в нашата литература. Но това няма защо да ви безпокои – във всички научни издирвания са ставали поправки от по-късни изследователи – ще се поправи и това недоразумение.
- И пр. и пр. и пр.
Учените изследователи казват, че Свищов си носи названието от славянски корен – свишем, свишом – Свищов. Свищов е имал една просветена търговска интелигенция, която е развивала и преди освобождението, завидна търговия с всички краища на България и извън нея. След изменение на търговските и стопански условия в страната Свищов запада. Днес той пак се въздига като просветен, земеделски и отчасти индустриален град и неговото бъдеще е успокоително. Ония, които познават Свищов, свищовци, казват: Личи си, че Свищов е видял хубаво минало – останали са големи и солидни здания с хубава за времето архитектура. Край Дунава, на пристанището, безбройни магазини със солидна каменна постройка, затворени и запустели, приказват за живата зърнена търговия, кипяла на времето си.
Свищовците са учтиви, внимателни, гостоприемни, галантни. Свищовката е скромна, добра домакиня, отлична майка и съпруга. Често и много красива. Свищовци са и много музикални – първият хор е основан в Свищов от Янко Мустаков в 1868. Свищов е дал много хора по просветата, много революционери, доброволци в сръбско-турската и руско-турската войни, много благодетели. Свищов се слави с най-многото и най-крупни парични дарители. Първата българска княгиня Мария Луиза, майка на Н. В. Царя, носи титлата „Контеса свищовска”. В града Свищов е стъпила за пръв път на българска земя. През Свищов освободителите руси минаха Дунава и през него се отправиха за сърцето на България.
Това е, накратко, нашият Свищов. Ние вярваме, че тоя град ще си възвърне своето славно минало и благоденствие!
в. „Развигор”, г. 8, 15-8 май 1937 г.
