140 години от рождението на Стилиян Чилингиров

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е роден е в Шумен през 1881 г. Завършва Педагогическото училище в родния си град, но и помага в обущарската работилница на баща си, работи в местната тютюнева фабрика, труди се като продавач в деликатесен магазин, в кланица. През 1900 г. се записва да учи педагогия с философия и литературна история в Софийския университет. Същевременно започва работа в редакцията на детското сп. „Звездица“. Заради добрите резултати, които показва по време на следването, министърът на просвещението проф. Иван Шишманов го изпраща да специализира в Германия. Учителства, но започва и да се проявява на политическата сцена – става секретар на Прогресивно-либералната партия и главен редактор на нейния печатен орган в-к „България“. Избран е през 1911 г. за народен представител в ХV ОНС. От 1913 г. до 1922 г. последователно заема длъжностите главен библиотекар, поддиректор и директор на Народната библиотека. За кратко е директор на Етнографския музей. След честването на неговата петдесетгодишнина и тридесет и пет години литературна дейност през 1932 г. Чилингиров е уволнен от служба и в знак на протест връща всичките си ордени и отличия. Чилингиров е и един от учредителите на Съюза на българските писатели през 1913 г., а от 1941 до 1944 г. е негов председател;  не по-малка е заслугата му в читалищното дело – по същото време е и председател на Върховния читалищен съюз. Участва активно в спасяването на българските евреи . Фундаментален негов труд е „Българските читалища преди Освобождението. Принос към историята на българското Възраждане“, излязла през 1931 г. в 683 страници. Чилингиров е съставител на първата българска антология за деца „На ранина“ (1911).

Автор е на разкази, романи, очерци, пътеписи, драми, поезия – за деца и възрастни, мемоари, трудове за изкуство, политика, библиография, педагогика – с неговото име излизат почти 100 заглавия в самостоятелни издания, над 1500 статии в сборници и периодичния печат, изнася над 800 сказки, прави картотека с над 200 000 фиша…

След 9 септември 1944 г. голяма част от произведенията му попадат в „Списък на фашистка литература, подлежаща на изземване“. Творчеството му е обречено на забрава.

Умира през 1962 г.

На бул. Дондуков“ № 95Б се намира Мемориален кабинет „Стилиян Чилингиров“ – филиал на Националния литературен музей, в който се съхраняват 24 000 тома от личната библиотека на писателя, архив и ценни лични вещи.