130 години от написването на първото ръководство по методика на българския език
През 1892 година в град Пловдив издателството „Хр. Г. Данов“ реализира в рамките на 40 страници „Методика на българския език за народните елементарни и трикласни училища“. Автор е Вела Благоева (1858 – 1921), която само няколко години подир издаването на научното си ръководство ще създаде първите повест и роман, писани от жена в нашата литературна история – това е повестта „Царица Теодора“ (1894) и романът „Процес“ (1898). Не е често срещана симбиозата между учен и белетрист. В наши дни щастлив пример в тая посока е вече прехвърлилата 90-те проф. Надежда Драгова. Ала нека се върнем към онова първо ръководство, за което е и намерението ни да припомним.
За своите 34 години Виктория Атанасова Живкова – или както е по-известна: Вела Благоева – изпълва около 20 от тях с практическа работа като учител. Самата тя е възпитаница на Анастасия Тошева (1837 – 1919), която създава едно от първите девически училища у нас. Методиката на В. Благоева има Предговор (Предварителни думи) и пет части. През последния половин век не е представяна детайлно в познатата ни научна литература. Стойко Кабасанов (Кабасанов, Ст. 1962) мимоходом я споменава, а половин век по-късно Белчо Кръстев и Стефка Стефанова (Кръстев; Стефанова 2000) пишат малко по-пространно за този труд. Така че ето друг повод, за да насочим по-детайлен поглед към този пионерски труд. Това са по ред всичките части на ръководството: I. Метод за преподаване на матерния език; II. Предметно обучение; III. Звучний метод; IV. Обяснително четение; V. Писмени упражнения и граматика. Като към заключителната част е всъщност „План на писменно упражнение“. Всеки дял е разделен на поддялове, които са изписани с курсив подир главната тематична част. „Предварителни думи“ обхваща от трета до девета страница (включително). Още в самото начало авторката двукратно настоява на краткостта: „Достойнството на един учебник е краткостта и яснотата в изложението на учебния материал, но ако учебника, при това е и пълен, тогава няма от него по-добър. Но ние пишем кратък учебник по методиката“[1] (подч. мои – ПМ). Действително силно впечатление прави тази сгъстеност, концентрираност на труда. Малко по нататък разбираме, че методистката е имала намерението да работи и в бъдеще върху това свое научно съчинение: „Ние ще бъдем много благодарни на ония, които ни покажат грешките, за да поправим и допълним учебника си в следующите издания“. По всичко личи, че авторката е готова не само да понесе, ала и да приеме „градивна критика“ – както е модерно днес да се изразяваме. Т.е. още в самото начало Вела Благоева засвидетелства напредничаво мислене и поведение – тя знае, че книгата й не е съвършена и се нуждае от доизглаждане, обработване за в бъдеще.
Следващ белег на модерното разбиране за/към педагогиката и методиката авторката посочва почти веднага – учениците не бива да заучават механично правилата на един учебник, за да не се случва порочното наизустяване: „възпитаниците са длъжни да проверят всяко едно от тях с разума си, и ако не могат да разберат неговото значение, то учителят им го разтълкува надълго и на широко“. Пътят на евристичното учене е изведен като основен и работещ – от познатото да се отива към непознатото, от старото – към новото, от разбираемото – към абстрактното.
Друга съществена отлика в труда на В. Благоева е съвременното и днес настояване, че са важни практическите знания на учениците, т.е. приложимите в живота. И много интересно тя успява да изведе връзката между усвоените знания в училище и приложимото им в реалното битие. Стремеж, който през последните 5, 6 години се опитваме да внедрим в нашата образователна система, чрез новите учебни програми, които са взаимствали принципите на PISA, свързани с така наречената четивна грамотност[2] и учене през целия живот. Оказва се така щото Вела Благоева е съумяла да прогледне доста напред в бъдещето и да се впише в нашата съвременност. Дали не е време този неин стойностен труд поне дигитално да бъде качен в платформа, която да се ползва от днешните преподаватели и студенти? Мисля си, че определено имаме какво да научим от нея.
Поредна модерна идея прозира в настояването матерният език, изучаван по естествен път чрез слуховите и зрителните впечатления, да иде от живата реч. Вела Благоева подчертава, че е нужна комплексност на възприятията: слух+зрение в едно – говорене-писане. Споделя, че подобен опит е приложен в Германия през 16-и век. След това маркира близостта на българския език с руския и препоръчва придържането към постановките на Бунаков и Ушинский. Ще последват и други авторитетни имена – Пулсон, Фогел, Бем. Като интересното е, че В. Благоева не противопоставя един на друг методите, а съумява да ги съчетае. Успява да обедини убедително различните концепции и по този начин реално изгражда нова, нейна, вероятно по-работеща и по-сполучлива от наличните дотогава.
Следващ акцент в нейния труд е препоръката всичко да се съобразява с детската психика. Особено важна е мярата – учителят да не затрупа с много и неясни знания ученика, да е дозирана, премерена информацията, да е съобразена с учениковите възраст и потребност. Интересен модел предлага за поднасяне на материала: в първоначалните класове учениците да тръгват от приказките, басните, детските песни – като подчертава живия интерес на малчуганите към животинския свят. По този начин се развива въображението им, мисленето им. Тук бих добавил, че В. Благоева сама е авторка на приказки и в една от тях особено колоритно е присъствието на мечката[3]. Т.е. което теоретично наблюдава и споделя, практически сама прилага само няколко години по-късно. Силно е настояването малките ученици да учат наизуст определени подходящи стихотворения за тях, с оглед обогатяване на говора им, а и за развиване на паметта им[4]. Обаче преди това да са осмислили, осъзнали текста като такъв – отново с оглед да се избегне механичното („папагалското“) повторение.
Изпреварващо времето си и в съзвучие с нашето настояще е предложението й: „Паралелно с развитие на техния умствен кръгозор върви и прочитането на статийки, които отговарят на техните познания по естествена история, география и т.н.“ (Подч. мое – ПМ). Споделеното от В. Благоева напомня на това, което наричаме ПБО (Проектно базирано обучение[5]). Още повече – разрешава се проблемът с функционалната грамотност, с четивните не-умения. Същевременно авторката настоява и за съгласуване на Програмите по различните предмети – примерно, за да се изгради връзка между История и БЕ е нужно да се разглежда един и същ материал – митология, антична история, свързана с образите на Тезей, Херакъл, Язон. Така се развива въображението на децата – описвайки историите, дрехите, мечовете, жилищата на съответните персонажи. Развива се тяхната наблюдателност, приучават се да се вглеждат в детайлите, да съзурат общото, но и същевременно да се вгледат в различията, за да могат да направят осмислено сравнение на явления, факти, предмети. От друга страна в своето ръководство пишещата постига и друг успех: обвързване между хуманитарното знание и точните науки – така желано и търсено в нашата съвременна епоха.
Разбира се, не без значение при изучаването на родния език е и възпитанието в патриотично чувство. Ала тук е мястото да изтъкнем, че В. Благоева изисква ученето на детето да минава през цялостната емоционалност, което то има, за да разбере, осмисли, за да е трайно ученето като процес, като акт(ивност). Тук бихме могли да прозрем други съвременни тенденции, настояващи за забавление, т. нар. игрови модел – чиято цел е именно постигането на емоционалност в учебния процес. Затова още в уводните думи авторката изтъква водещата роля на науката за душата – Психологията и обвързването на явленията с науката за живота на човека (Физиологията). Ставаме свидетели на момент, в който жена разчита аналитично класическо стихотворение каквото е известното Вазово „Батак“. В. Благоева предлага тази творба на Патриарха на нашата литература да се изучава в малко по-горните класове , т. е. да не е в първи – там да се представят стихотворения, които да развиват паметта и да обогатяват говора. Малко по-късно, за да се почувства от децата ученето (процесът) да се предлагат епически, исторически произведения. Ето ги конкретните препоръки на анализиращата: „Когато се чете „Батак“ да не се възпламени омраза към враговете, а милосърдие към сирачето“. Хуманната възпитателна линия е прокарана именно със събуждане у ученика на състрадание спрямо нещастното дете. „Не да колим турците, защото те са клали нашите братя, съставлява главна мисъл на стихотворението, а отвращение към насилието на враговете“ – това трябва да бъде внушено на четящото-учещото се дете. В някаква степен бихме могли да провидим и така познатото днес отношение към Другия, Различния, познато ни от книгите на Цветан Тодоров, да речем. Този Вазов текст В. Благоева обвързва с друг – „На прощаване“ от Хр. Ботев, изучаван в по-горен клас. Така се оформя представата са свързаност на знанието, за системност и систематичност. Разбира се, докато заучават наизуст творбата учениците се съобразяват с интонацията, стремят се правилно да поставят ударенията (учленяват думите), също така „да не пеят като декламират“ (Благоева, Вела (1892)), защото право-говор (пък и правопис) се постига чрез упражнения. Системността се изразява в тази свързаност между етапите (класовете), която вече изтъкнахме. Двете поетически творби се допълват, кореспондират една с друга, изграждат контекст, сюжет, дообясняват се едно друго. Тук вече прозираме съвременно гледище спрямо литературоведските теоретически постановки. Но в крайна сметка – целта на предмета ни БЕЛ е именно да осъществим връзките между език и художествен текст (поне на училищно ниво). Свързаността между етапите, системността – постигат и естетическото възприятие на/за учениците. Вела Благоева дори говори за „концентрация на материала, на самия обучителен процес“. Констатира: „няма ли четивни умения най-сетне изобщо не може да се очаква никакъв успех и в другите учебни предмети“ – само ще припомня, че мнението е изказано преди 130 години, много преди умозаключенията на ОИСР (PISA). Още по-интригуващо продължава разсъжденията си в същата посока: „учениците така да учат, че да могат да се научат да прочитат и сами след като излязат от училище“. А не разгадаваме ли в тия фрази кодираното: учене през целия живот?
Като продължава тезата си срещу заучаване на механичен принцип, В. Благоева предлага граматиката да се изучава по евристичния метод. Т.е. знанието да бъде откритие, откровение за ученика. Той да бъде само напътстван от своя учител (поредна съвременна педагогическа тенденция!).
В първата част на своето изложение В. Благоева представя двояката цел на обучението: формална – развитие способност над известен материал (предмет, дисциплина) и материална – практически приложима в живота. Изучаването на РЕ е важно и в двете отношения. Като специфично за първата цел се изтъква, че „при граматическото обучение се развива съображението на ученика, неговата способност да извлича правилни умозаключения“ (т.е. логическа мисъл). За материалната цел на обучителния процес В. Благоева предрича констатациите на PISA: „с матерния език се добиват всякакви знания“. А ето последващите становища: при четене в училище и вън от него се добиват различни по-знания за света; уроците по матерен език служат за правилното развитие на децата“. Дадено е и обяснението, че четенето на образцовите писатели е хуманитарно-възпитателен процес (става въпрос за класиците – от тях са споменати Шекспир, Омир, Вазов, Ботев, Петко и Пенчо Славейкови, народни песни). Утвърдените специалисти по МОБЕ проф. Мирослав Янакиев и проф. Кирил Димчев употребяват в своите трудове[6] понятието „майчин език“. Сега реално сме свидетели и кой пръв го очертава. Бих изтъкнал отново оная прозорливост на В. Благоева, която споменах наскоро. Още по-интригуващото е и въвеждането на понятието „бащин език“ (споменато е само веднъж), защото събирането на двете основни родителски фигури предразполага към предложението на проф. М. Янакиев за „домашен език“. Именно по посока не тези находки, които прави В. Благоева, бихме могли да определим цялостно труда й като сполучлив.
Във втората и третата част на своята научна работа В. Благоева като изхожда от фотографската памет у децата: „те фотографират предмета, без да забележат особеностите, които ги различава от останалите предмети“, тя достига до следваща съвременна тенденция в нашата съвременност. Разбира се, обръща внимание, че децата са склонни да правят сравнения дори само по един общ белег и като пример в тази посока изтъква факта, че понеже буболечката е черна, съпоставяна с черния бивол, то те с способни да направят извода, че насекомото е млекопитаещо. За да се избегне тази абсурдност е необходимо учениците да се приучават към вглеждане в детайлите, сравнявайки премети да се изтъкват и различията по между им. Ала по-конкретното, на което В. Благоева се спира е ролята на Буквара и картинките в него. Изображението пряко импонира на детското съзнание и въображение. Гледайки картинката на определен предмет детето запомня назоваването на този обект. Постепенно то може да бъде карано да съставя фрази, изречения, свързани с него. Още по-напред отива интуитивната методистка като предлага децата да прерисуват в „плаките си“ картинките от Буквара. Днес учениците ползват таблети, интерактивни дъски, които имат точно тази функция. Ние едва днес прилагаме способ, предложен преди повече от век. А ако се вгледаме още по-внимателно във връзката картинка-текст-четене, трябва да изтъкнем огромната роля в тая посока, която изиграват комиксите. Този съвременен тип книги са предлагани както за деца, така и за възрастни. Нека споменем, че през 2019 година на книжния пазар у нас се появи и адаптираното издание на „Под игото“ – дело на френския художник Жак Наре[7]. Очаквам съвсем скоро официално това издание да бъде признато от МОН като помощно средство, тип помагало, с което да се насърчава четенето у по-малките ученици. Ето и конкретните тезиси на методистката: „Картинките до толкова облекчават обучението в четене, щото някои педагози са се опитали да направят от тях самоучители за възрастни. Самоучителят е направен така: под изображението на предмета, написано е названието му“ (Благоева, В. (1892; стр. 22)). Бихме допълнили, че освен споменатите вече рисувани книжки, на подобен принцип са изградени и добре познатите вече и у нас Картинни речници – доста помагала има за усвояването на английски език[8].
Следващ важен момент в ръководството, което предлага В. Благоева е стремежът учениците да не сричат, а да четат „цели слогове“, т.е. тя очертава проблема с гладкото четене още преди повече от век. Същевременно настоява, че обучението трябва да е синхронно и комплексно: заедно да протичат четенето и писането. Изтъквайки трудността в овладяването на писмените навици: ръката да държи писалка, да се гради и развива фината моторика (както днес казваме), да се постигне красно-пис и право-пис, обяснявайки, че тези умения са базисен цивилизационен модел, до който човекът е достигнал подир хилядолетия. Особено търпение се изисква от началния учител, който формира тези умения. И тук В. Благоева подчертава, че не бива да се препуска по материала, не бива „през куп за грош“ да се преподава. Мнението й, че по Буквара на Благоев[9]се работи точно около година, а не по-малко време, е категорично.
Четвъртата част е посветена на обяснителното четене, което днес наричаме четене с разбиране, т.е. и то е откритие на В. Благоева. Ролята на този тип работа е ученикът да осмисли, да вникне в текста, който чете. Учителят разяснява думи, термини, смислови особености (многозначност на думата; двусмисленост; ироничност – ако е налична). Като целта е когато учениците изпълняват писмено упражнение към прочетеното, да демонстрират логическо изложение на мислите, умение в правопис и граматика. В този аспект четвъртата и петата част от труда са свързани – целта е да се построи от ученика самостоятелен свързан текст – отново актуален проблем и част от образователния процес по БЕ днес. В. Благоева изтъква няколко водещи правила за обяснителното четене: „а. придържане към съдържанието на статията за прочит, а не разсейване; б. съобразяване с възрастта на децата; в. наличие на нравоучителни статии, подпомагайки цялостния възпитателен процес; г. народни поговорки – фразеологизми“. Виждаме, че изискванията са в сила и днес. Важното е да изтъкнем, че са предложени още преди повече от век.
По нататък в методическите си постановки В. Благоева държи учениците да се стремят към „пълен отговор“, т.е. към цялостно изказване, цялостно изложение. Не само да се предава ясен смисъл, ала и да се търсят подходящи синоними, точен изговор (апропо днес в 10. клас имаме задачата: Публично говорене по проблем – част от вече споменатите изисквания, са базисни за такъв тип речев акт). Като акцентът в този отговор е ученикът да се придържа към композицията, която има и съответната статия, която представя: встъпление, изложение, заключение. Точно същите компоненти днес ние изискваме в писмените текстове, които се стремим нашите ученици да пишат.
Петата част разгръща именно този компонент: по съответен план да се изгради писмен ученически текст. Това е и целта на цялата Методика, която В. Благоева сюжетира. Т.е. цялата работа има своя крайна цел: създаването на свързано написани изречения, базирани като отговор на конкретен изучаван художествен текст. В края на Ръководството са представени няколко художествени творби: баснята „Орел Рак и Щука“ (Лафонтен), стихотворението „Нощ“ на П. Р. Славейков и откъс от разказа „Лебед“ на С. Аксаков. Дадени са подробни планове – тематични въпроси към конкретния художествен текст, отделни изводи и умозаключения. Отговаряйки на поставените проблеми, учениците ще съумеят да изградят своя писмен отговор. Именно в тези писмени работи възпитаниците на учителя по БЕ демонстрират всички ония умения, които теоретично сме изучили с тях: структурираност на текста (увод, изложение, заключение); пунктуационни правила, правопис, граматика, стилистично оформяне (подходящи думи, търсене на съответни синоними). Т.е. актуалният проблем, с който се сблъскваме: учениците се затрудняват със създаването на свои текстове е разработен още в първата методика в нашата научна литература. Като заключение на беглия анализ, който се постарахме да представим дотук, нека си пожелаем, че Вела Благоева и нейният пионерски труд ще заемат най-сетне подобаващото се място, което заслужават.
БИБЛИОГРАФИЯ:
Благоева, Вела (1892) Методика на българския език за народните елементарни и трикласни училища, Пловдив: издателство „Хр. Г. Данов“ (40. стр.).
Кабасанов, Стойки (1962) Методика на българския език за редното общообразователно трудово-политехническо училище. Второ преработено и допълнено издание, София: „Наука и изкуство“ (256. стр.).
Кръстев, Белчо; Стефанова, Стефанка (2000) Методика на обучението по български език в прогимназиалните и гимназиалните класове на СОУ, Велико Търново: ИПК „Св. Патриарх Евтимий Търновски“ (312. стр.).
[1] Благоева, Вела (1892) Методика на българския език за народните елементарни и трикласни училища, Пловдив: издателство „Хр. Г. Данов“ (стр. 3.).
[2]От 2006 насам е известна работата на ОИСР (PISA) и в България. Тревожни са данните, които изследванията показват до момента: на едно от последните места сме по показателите за функционална грамотност (осъзнаване на прочетеното). Националният координатор на PISA за България – д-р Светла Петрова (БАН) дава гласност на притеснителните факти: https://ire-bg.org/как-се-променя-четенето-в-дигиталния-с/; https://ire-bg.org/ могат-ли-българските-деветокласници/. Още по темата: https://duma.bg/balgarchetata-sa-pod-srednoto-nivo-v-umeniyata-da-rabotyat-v-ekip-n156270, https://offnews.bg/obshtestvo/pisa-2015-balgarskite-uchenitci-iskat-no-mnogo-malko-ot-tiah-mogat-d-669722.html;
[3]Благоева, Вела (1902) „Подарък за децата“, Тулча, печатница Савва Дончев (30. стр.). Тук визирам най-дългата творба в сборничето „Цорко“, чиито сюжет е свързан с даването на свобода на играещата мечка, връзвана със синджир от стария циганин-мечкар.
[4]В тази посока много интересно е предложението й, споделено в четвъртата част на нейното Ръководство, учениците да произнасят хорово (заедно) наученото стихотворение. Трябва да истъкнем особената актуалност на този метод и днес. Припомням, че преди две години по инициатива на РУО и ст. експерт по БЕЛ господин Станислав Георгиев на 02. 06. 2019 г. се състоя такъв тип „ритуално четене“ на стихотворения от Хр. Ботев и Ив. Вазов, като финалът беше именно хорово декламиране на „Хаджи Димитър“ от Хр. Ботев.
[5]Повече виж в: списание Български език и литература, кн. 60, 2018 г: Алексиев, Петър „Проектноориантираното обучение в часа по литература“ https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2018/01/azbuki.bg_dmdocuments_Bel_01_18_PetarAleksiev.pdf . Също така и на: http://www.rio-ruse.org/?p=4590. Изключителна находка на В. Благоева е, че предлага учениците да прерисуват картинките от букварите си, за да се развива и поддържа техният творчески импулс. Тя предлага изображенията да се правят „в плаките им“ – по тогавашен технически способ, днес имаме широки възможности, подпомагани от всякакви дигитални устройства: интерактивна дъска, таблети, проектори. (Апропо поразителна е приликата между някогашната плочка, плака и днешния таблет, използван за/с учебна цел).
[6]Повече виж в: сп. „Български език и литература“ кн. 4-5, София: 2002 г. – Димчев, Кирил „Към въпроса за типологията на обучението по български език“ и електронната публикация: https://liternet.bg/publish/kdimchev/tipologiata.htm
[7] „Иван Вазов „Под игото – комикс“, адаптация и рисунки Жак Наре, Русе: Примакс, 2019 г. Комикс-книгите са известни по-рано у нас с многократните изданията на Вилхелм Буш „Макс и Мориц“, а отпреди десетина години са налични на наш език и: „Спайдърмен“от Стикв Дитко; Стан Лий и Джак Кърби „Железният човек“, „Х-мен“, „Хълк“.
[8]Илюстрован речник английски български. 15 000 думи. 3000 илюстрации, издателство PONS,GmbH, Stuttgart 2014; Клет България ООД, София: 2015 г.
[9]Става дума за Димитър Николов Благоев (1840 – 1875) и за неговия Буквар от 1874, който до 1892 има над 20 издания. Повече виж на: https://sesdiva.eu/virtualni-stai/vazrazhdane-slaviani/item/136-dimitar-nikolov-blagoev-bg .
