120 години от рождението на Рафаел Михайлов

Spread the love

От 15 март до април 2021 в изложбени зали Рафаел Михайлов – Велико Търново можете да разгледате изложба, посветена на  120 години от рождението на Рафаел Михайлов. В експозицията са подредени   двадесет произведения от  фонда на галерия „Борис Денев“.

Рафаел Михайлов е роден на 15.03.1901 г. във Велико Търново в многодетно семейство на свещеник и рано остава сирак. През 1934 г. завършва  образованието си в ателието на проф. Дечко Узунов. От 1935г. до 1961г. е учител в провинцията и в София.

През 1967г. излиза стихосбирката му „Мигове“, която предизвиква интереса на литературната и културна общественост.

Негови творби са притежание на много галерии в страната, както и на частни сбирки в България и чужбина.

„Ако бихте ме запитали откъде иде вдъхновението ми, бих отговорил: хората, средата, в която живея, благородно ме притеснява и извиква в мене този порив. Рисувам не за да убия времето си, а за нещо много по-важно: за да почерпим заедно от живописта онази красота и онази нравствена сила, които осмислят живота ни и ни правят много по-устойчиви, по-близки и предани на народа“.

Рафаел Михайлов умира на 20.10.1969 г. в София.

Радой Ралин, с когото са били заедно на фронта, му посвещава стихотворение:

На Рафаел Михайлов

Унесен в нежност и рисуване,

бе закъснял да се ожени

и свойте мъки нелекувани

таи като подути вени.

И всред разгара на войната

ожени се от доброта

с една напълно непозната

и стана закъснял баща.

Понеже беше непрактичен,

пред своята жена от срам

реши да стане героичен —

на фронта той замина сам,

без повиквателна, защото

кой би го викнал? И защо?

За него злото и доброто

кипяха от едно тесто.

Той не умееше да стреля,

нито да бъде топограф.

Хе искаше да се отделя

от другите със своя нрав.

Обходи всяко бойно място

и спря над не един убит

и после тушът му начесто

със сълзи биваше размит.

Той боевете не прослави

чрез настъпателни платна.

Той виждаше по-величава

човешката злочестина.

И не след дълго командира

го върна във тила, у нас.

Щял бил да демобилизира

боеспособната му част.

И тръгвайки си, той мълчеше,

той никога не укори,

но хората, с които беше,

остави малко по-добри.

1945, 1969

Изкуство и наука

error: Свържете се с нас.