120 години от рождението на Рафаел Михайлов
От 15 март до април 2021 в изложбени зали Рафаел Михайлов – Велико Търново можете да разгледате изложба, посветена на 120 години от рождението на Рафаел Михайлов. В експозицията са подредени двадесет произведения от фонда на галерия „Борис Денев“.
Рафаел Михайлов е роден на 15.03.1901 г. във Велико Търново в многодетно семейство на свещеник и рано остава сирак. През 1934 г. завършва образованието си в ателието на проф. Дечко Узунов. От 1935г. до 1961г. е учител в провинцията и в София.
През 1967г. излиза стихосбирката му „Мигове“, която предизвиква интереса на литературната и културна общественост.
Негови творби са притежание на много галерии в страната, както и на частни сбирки в България и чужбина.
„Ако бихте ме запитали откъде иде вдъхновението ми, бих отговорил: хората, средата, в която живея, благородно ме притеснява и извиква в мене този порив. Рисувам не за да убия времето си, а за нещо много по-важно: за да почерпим заедно от живописта онази красота и онази нравствена сила, които осмислят живота ни и ни правят много по-устойчиви, по-близки и предани на народа“.
Рафаел Михайлов умира на 20.10.1969 г. в София.
Радой Ралин, с когото са били заедно на фронта, му посвещава стихотворение:
На Рафаел Михайлов
Унесен в нежност и рисуване,
бе закъснял да се ожени
и свойте мъки нелекувани
таи като подути вени.
И всред разгара на войната
ожени се от доброта
с една напълно непозната
и стана закъснял баща.
Понеже беше непрактичен,
пред своята жена от срам
реши да стане героичен —
на фронта той замина сам,
без повиквателна, защото
кой би го викнал? И защо?
За него злото и доброто
кипяха от едно тесто.
Той не умееше да стреля,
нито да бъде топограф.
Хе искаше да се отделя
от другите със своя нрав.
Обходи всяко бойно място
и спря над не един убит
и после тушът му начесто
със сълзи биваше размит.
Той боевете не прослави
чрез настъпателни платна.
Той виждаше по-величава
човешката злочестина.
И не след дълго командира
го върна във тила, у нас.
Щял бил да демобилизира
боеспособната му част.
И тръгвайки си, той мълчеше,
той никога не укори,
но хората, с които беше,
остави малко по-добри.
1945, 1969
Изкуство и наука
