Щрих към пловдивския период на Иван Вазов
На 6 октомври 1880 г. Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Активно се включва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател.
През 1881 – 1885 г., заедно със своя приятел и съратник от този период Константин Величков, Вазов участва в редактирането на вестник „Народний глас“. През 1884 – 1885 г. е подпредседател на Областното събрание.
В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него сп. „Наука“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението. През 1885 г. Вазов и Величков основават списание „Зора“,съставят и двутомната „Българска христоматия“, която дават характеристика на творчеството на над 100 български и чужди автори.
Пловдивският период е благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това очертават редица от класическите върхове на българската литература– цикълът „Епопея на забравените“, стихотворенията „При Рилския манастир“, „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“,„Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.
Редом с публикациите в „Народний глас“ срещу суспендирането на Конституцията от княз Александър Батенберг, Иван Вазов се доказва и като светски журналист.
БАЛ-КОНЦЕРТ
даден в Пловдив на 17 февруари в полза на бедните
Иван Вазов
Les grands perils ont cela beau qu`ils mettent en lumière la fraternitè des inconnus, е казал височайший поет на века Виктор Хюго. Запад и Юг бяха подали братска ръка на Изток и положили взаимни усилия, за да спомогнат за доброто дело за облекчение съдбата на страдущето человечество. Полша, Италия, Англия, Русия, Гърция, Турция, България, Чешко, като по един таен договор, бяха се съединили в лицето на своите най-отлични представители в Пловдив, бяха забравили мигновено своите национални традиции, за да помнят само едно: злополучието на човекът, пред което стават равни и се разбират всичките народи; за да извършат само едно: облекчението на това злополучие…
И наистина, такива великодушни движения никога не са останали лишени от великодушно съчувствие.
Концертът (аз ще говоря тук само за концертът) се даде в отделенията на реалното училище на св. Кирила и Методия, които отделения тая вечер се преобърнаха на салони.
Нищо по-великолепно, по-богато от тия салони.
Изкуството, ръководено от изящния вкус, беше им предало всичкий блясък и красота, способни да омаят погледа, да смутят душата.
Като давам описанието на тая вечер, аз считам за длъжност да припомня, че го правя не за ония, които отсъствуваха, но за ония, които бяха там, видяха и се възхищаваха като мене.
Инак не бих бил разбран.
Благодарение на трудовете на едни и щедростта на други човеколюбци, нищо не липсваше в украшението на тия салони, създадени магически, за да направят благотворителността колкото благородна, толкова и приятна.
Прустът беше разцъфтял от зелените шарове; беше облечен в богата таписерия и блеснал от светлина. Наляво и надясно стояха готови да огласят със звуковете си обширното здание военната музика и люксембургската музика с всичкий си миловиден персонел. Минувам великолепно постланата приемна зала, за да въведа читателят в големий салон – арената на изящното, центърът на празненството.
Той блещеше от роскош и светлина.
Потонът или сводът представляваше белезняво-пепеляво февруарско небе, насеяно с безчислени светли звезди. Разновидни полилеи раздаваха заслепителен светлик.
Стените, пременени, декорирани, облагородени, представляваха едно хармоническо съчетание на простото с изящното, на природата с изкуството. Великолепните и скъпи таписерии и живописните пиротски килими, напъстрени с най-светли шарове, чудно изработени с всичкото изкуство и талант на вещата ръка на българина, весело разглеждаха изпод разкошните зелени гирлянди и венци от родапската миризлива борика, навтъкани с тръндафил и с цветове от леандри. Прекрасни и с вкус избрани картини от природата и история даваха приятна почивка на окото. Големите златообточени блестящи огледала, накичени с някакви си красиви пряпорчета, отражаваха чудесно всичките тия цветя, шарове и светлини; всичките тия богатства и хубости; препращаха си ги, разменяваха си ги и ги размножаваха до безкрайност. По средата на разноцветните ковори и свилени тъкани внимателний поглед би съгледал една ивица от бели, зелени и червени шарове, която обикаляше околовръст по стените, като че препасваше извнътре с един национален пояс тая българска ограда. Деликатност, която прави чест на просветените разпоредители на тоя международен празник в тая българска столица.
Всичко беше прекрасно!
Никога един пловдивски салон не е бил отрупван с толкова украшения и труфила, произведение на изкуството, цивилизацията и изтънчений вкус. Тук богатството се надпреварваше с великолепието, нежното с импозантното, блестящото с разкошното, и всичко това в един поток от светлини, сред една топла атмосфера от упоителен аромат.
Обществото беше отбор.
Всичко, каквото новата столица има аристократическо, първокласно, благородно, хубаво, очарователно, беше се стекло тука, за да направи оградата още по-вълшебна, празнуванието още по-възхитително.
На първо място радваха погледите личностите на техни сиятелства князът и княгинята, които бяха благоизволили тоя път лично да се явят, за да предадат повече тържественост на делото на благотворителността. По челото на княгинята искреше великолепна диадема от безценни камене. Между европейските консули съглеждаха се главно г. г. Арсениев и Стифенс, представителите на Русия и Англия. Присъствуваха всичките г-да директори, г. Иван Ев. Гешов, председателят на Областното събрание, членовете на Постоянний комитет, генерал Щрекер, както и други представители от офицерството и чиновничеството и всичката отрбана част и интелигенция от разноплеменното пловдивско общество.
Красний пол, както и трябуваше, беше пратил тука най-хубавите си представителници – звездите си.
Истинско украшение на празникът.
Госпожите и девиците, като по едно скришно съзаклятие, бяха се явили тук в най-привлекателний си вид, в ней-нежните си цветове, които само женский инстинкт е способен да угади, намери, избере според времето и мястото, когато иска да плени, да омае. Девиците именно. Тяхната млада група, прилична на един въздушен рой от нимфи, спечелваше всичките погледи и всичките души. Тук елегантността на костюмите спореше с прелестта на лицата, изискаността с простотата, нижностните и белите цветове с яснорозовите. Нежностните цветове напомняха небето… Яснорозовите цветове придаваха непобедимо очарование на прелестните създания, които се бяха явили в тях тая вечер, и аз викам на помощ всичките усилия на волята си, за да не ги назова тука…
Програмата на концертът беше изпълнена превъзходно. Всичките г-жи и г-да имаха любезността с умянието си или с талантът си да забавят обществото и по тоя начин да съдействуват в най-голям размер за успехът на благотворителното дело, постигнаха целта си напълно. Най-напред госпожица П у л е в а и госпожа
М е н т а н и свириха дружно и твърди мило на пиано и засвидетелствуваха несумнений си талант по музиката. Госпожа С о ч и н с к а на два пъти очарова публиката с приятното си пение. Арията Roberto Diavolo ù спечели единодушните одобрения на присъствующите. Госпожите Щ р е к е р и В а к а р о тоже свириха, първата на пиано с един талант, който биде оценен от всички, и втората на виолонсела, из която изкарваше такива армонически и задушевни звукове, щото публиката зная да я отблагодари достойно. Княгиня Т у р н-Т а к с и с пя няколко пъти с чувство и увлечение и публиката чрез многократните си ръкопляскания заяви, че знае да цени нейний аристократически талант. Господин М и х а й л о в и ч даде разнообразие на концертът с флейтата си. Той свири твърде увлекателно дуото, превъзходно придружаван на пиано от младий ни приятел г. П а в л и т о в а. Горещи ръкопляскания при свършванието на дуото посрещнаха двамата даровити аматори. Прeдпоследното лице, дето свири, беше госпожица O t t e l e t. Тя свири дълго на пианото и с една чудесна смелост и привичка на ръката изтръгваше тия силни акорди, тия говорящи и бойки звукове, които изпълниха залата с армония и душите с наслаждение.
Въобще концертът задоволи ожиданията на публиката и аз не мога да се удържа да не поблагодаря още един път интересната ни млада съотечественица и двамата приятели съотечественици, задето с участието си в свирните на концерта представиха така достойно българската народност, както беше представена и в обществото на слушателите.
Концертът свършен един път, салонът се приготви моментално за игрите, които се почнаха с обикновений си вихър и горещина.
Преди да дочакам начеванието на безконечно дългий котильон, аз реших да си ида с тия приятни впечатления, когато ненадейно ме стреснаха някакви знакоми звукове… от военна музика.
Свиреше се заветната Х а в а н е з а!
Това беше един сюрприз.
Тя не фигурираше в програмата, но г. З и г е л има̀ добрината да достави това непредвидено наслаждение на публиката.
Данцовете се прекъснаха и множеството нахлу из салоните в пруста, за да чуе и ръкоплеще с възторг на Хаванезата, която се видя като един забравен къс от концертът. Музиката свиреше възхитително. Френетическите ръкопляскания и викове бис принудиха г. Зигела три пъти да повтори с всичките ù страстни фигури Хаванезата – галената песен на пловдивското общество.
[Вестник „Народний глас“, Бр. 164 от 17 февруари 1881 г.]
