Чудомир в три пощенски картички и една фотография от Турция

Чудомир в Турция

През пищната пролет на 1932 г., по-точно от 27 април до 11 май, 81-членна делегация от инспектори и учители по история, география, рисуване и ръчна работа, видни университетски преподаватели и народен представител се отправя в научна екскурзия – конференция в съседна Турция, като посещава Цариград, Бурса и Одрин. На отиване и връщане от Бурса българската делегация преминава през градчетата Мудания, Гемлик, Орхангази и Ялова, разположени край Мраморно море.

Посетените градове са съответно третата, първата и втората столица на разпадналата се Османска империя, а първостепенната цел на българските учители и инспектори е да се запознаят с постиженията в учебно-просветното дело на навършващата десет години републиканска Турция, както и да опознаят културно-историческото наследство, с акцент върху „българските места“ особено в Цариград. Впрочем това пътуване е завършекът на цикъла от екскурзии, които учителите по история и география предприемат в различни исторически градове и краища на страната. Цариград е предпочетен не само заради географската му близост и достъпност или  благосклонността на съседите; изборът е мотивиран преди всичко от обстоятелството, че именно в града край Босфора учителите „могат да вникнат в смисъла на отечествената история“.

Гостоприемните домакини съставят плътна програма, която предоставя възможност да се посетят десетки различни училища и музеи в трите града, както и да правят интересни наблюдения и заключения върху турската републиканска действителност, сравнявайки я с родната. Българските педагози отчитат похвалната загриженост на младата Турска република, която тя полага за образованието на младото поколение, материално-техническата осигуреност на училищата, приятно са впечатлени от прелома в съзнанието на младата туркиня – вече на нея ѝ се отрежда активна роля в изграждането на новото общество. Екскурзиантите се завръщат удовлетворени от оказания им топъл прием и проявено внимание, от видяното и преживяното.

От гледна точка на участници, поставени цели и предизвикан обществен резонанс тази екскурзия бележи една от двете най-високи точки в отлично развиващите се в самото начало на 30-те г. на миналия век българско-турски културни отношения. Впоследствие те са засенчени от новата политическа конюнктура на Балканите и последвалите събития, които разтърсват и разделят света.

Споменатата екскурзия представлява интерес за литературния историк и поради участието в нея на учителя по рисуване и ръчна работа в тогавашното Смесено педагогическо училище в Казанлък, неуморния музеен и читалищен деятел, Димитър Христов Чорбаджийски – Чудомир, който скоро ще се прочуе като всепризнат майстор на хумористичния разказ в българската литература.

Писменото наследство на Чудомир от екскурзията се състои от бледорозов бележник с карирани листове (размери 12/17 см), с надпис на корицата „Екскурзия Цариград – Бруса, 1933“, сложен вероятно много по-късно, когато авторът подрежда архива си, в който води записки, скицира с молив някои участници в екскурзията и експонати в посетените музеи; доклад от 16 листа, написан на основата на записките и изнесен пред учителската колегия на 21 май 1932 г.; три пощенски картички, изпратени по време на престоя в Турция до съпругата Мара Чорбаджийска. Описанието на съхраняваните днес във фонда на Литературно-художествен музей „Чудомир“ пощенски картички, заедно с една фотография от екскурзията, представлява предмета на настоящия текст. 

Първата пощенска картичка

Пощенската картичка, изпратена на Мара Чорбаджийска на адрес: Bulgarien, ул. „Трапезица“ 35, Казанлък, е надписана с молив, а адресната част – с лилаво мастило. Тя е получена в Пловдив на 3 април 1932 г.; за съжаление, турското пощенско клеймо не се чете. На гърба ѝ са залепени две пощенски марки, лявата от които на стойност 7½ гроша, с изображение на скалист пролом, през който е прокарана жп линия и се открива слънчева долина. Другата, на стойност 1 грош, е с арабски букви, с надпис Türkiye Himaye-i Etfal Cemiyeti (Турско общество за закрила на детето). На нея са изобразени две голи момченца, които държат червена петолъчка с вграден в нея бял полумесец. Изработената в Италия пощенска картичка е озаглавена Vue de Stamboul („Изглед от Истанбул“). Фотографията е правена от Кулата „Галата“. На преден план се вижда понтонният мост над Златния рог, който свързва двете европейски части на града. По моста преминават трамваи, с които се движат и българските учители. След моста се намира Новата джамия, а вляво на брега – гара Сиркеджи – последната европейска жп гара. На по-заден план в далечината е Синята джамия. Вдясно се виждат Константиновата колона (Чемберлиташ) и джамията „Нуруосмание“, до един от входовете на Покрития пазар – може би единственото място, от което Чудомир не отнася приятни спомени. „Покрити пазари, нехигиенично, без светлина, липса на чистота“, отбелязва той в доклада си.

Цариград, 30.IV.1932 г.^[1]

…Нещо като Монмарт[ъ]р^[2], тесен, прашен, шумен… Златният рог е като Сена, но по-широк, с по-неуреден бряг. Няма определен тип турски [–] ни женски, ни мъжки.

Сега слизаме от една висока кула, Венецианска^[3]. Общият вид е приказен. Въпреки всичко, Ц[аригра]д трябва да стане като мечта на всеки културен човек. Трябва да се види. А за художник е рудница безкрайна. Аз не мога да драсна нищо. Движим се по програма, наредена от турците. Нямаме време да пикаем. Тук сме до утре, а в неделя заминаваме за Бруса. Отличен прием. Спим в Педагог[ическото] у[чили]ще, а жените (–) в Ж[енското] у[чили]ще.

…Край Босфора шум се вдига…^[4]

Сега е залез. Помниш ли залезите на Сена? Тук те са много, много по-хубави…

Много здраве!

(подпис)

Втората пощенска картичка

Втората пощенска картичка, изпратена на Мара Чорбаджийска на адрес: ул. „Трапезица“ 35, Казанлък, Bulgarie, е получена в Пловдив на 4 май 1932 г., а на турското пощенско клеймо се чете: Бурса, 2 май 1932 г. Има и трети пощенски печат, на който се чете Казанлък. На гърба на картичката е залепена същата пощенска марка на стойност 7½ гроша. В горната лява част на самата картичка Чудомир е отбелязал: „Бруса с памет[ника] на Кемал паша“. На преден план е Паметникът на Мустафа Кемал паша от 1927 г.; на втори план, вдясно – склоновете на Витински Олимп (Улудаг), вляво – Зелената джамия и Зелената гробница (от началото на XV век) – един от символите на древния град. Непосредствено вляво – главният булевард на града, който носи името на Мустафа Кемал паша, а вдясно – част от сградата на Съдебната палата, в която днес се помещава Градският музей.

Бруса, 2 май 1932 г.^[5]

Аз мислех, че маймуни^[6] ще се катерят по оградите и камилски птици ще кудкудякат из полозите, а то нещо като Кюстендилската долина, само че освен тополите, има гори от маслини, бадеми и кипариси. Мирише на цъфнали акации, а канарчетата пеят ли пеят. В непрекъснат ход сме и ще ни пукнат от ядене любезните турчуля. В автомобили ни возят и даже в парахода на тяхна сметка се храним. Нощес сънувах, че един умрял нашенец ми определи датата на смъртта ми^[7]. Здрав съм. З.^[8] и К.^[9] са един товар, но нищо – здраве да е.

Третата пощенска картичка

Пощенска картичка, изпратена до г-жа Мара Чорбаджийска на адрес: ул. „Трапезица“ 35, Казанлък, Bulgarie. От клеймото на гърба ѝ става ясно, че е подадена на 5 май 1932 г. в пощенската станция на Принкипо (Буюкада), а получена в Пловдив на 7 май 1932 г. Залепена е само една пощенска марка, познатата ни вече на стойност 7½ гроша. Пощенската картичка, озаглавена: Stanboul, Prinkipo – Le Grands Hotels, представлява фотография на пристанищната част на острова. Отляво личат имената на Splendid Palas, Hotel Calypso, Hotel des Etrangers.

5 май 1932 г.^[10]

Днес сме на Принцовите острови. Чудесия! Изобщо Цариград го обърнахме наопаки. Непрекъснато ходене от сутрин до вечер. Турците ни обсипаха с внимание, каквото ний не сме в състояние да направим на най-милите си същества. Скъпотията е доста голяма тук, особено за нашия лев грешен. Здрав съм и кой знае защо, стомахът ми почти не се е обадил. Много пъти ходихме по море и за щастие все тихо и спокойно. Много красоти е струпала природата тук, но липсвала е културна ръка да ги подреди. Ако Париж ме малко разочарова – Цариград ме изненада. Не очаквах толкова красота. От г[оспод]a историците имам тук един стар приятел, директор на Пловд[ивската] гимназия^[11], и с него сме непрестанно. Тръгваме си в понеделник.

Сърдечни поздрави!

(подпис)

Фотографията

На черно-бялата фотография се вижда Чудомир (вляво) с един от колегите си – предполагам, че това е директорът на Пловдивската гимназия Стефан С. Странски, по време на отдих в двора на „Света София“ в Цариград. Чудомир позира с отпусната дясна ръка върху левия крак, сложен върху десния. Вляво се забелязва част от купола, колоните с арката на шадравана от XVIII век, а зад него, на втори план – част от пристройките и корпуса на „Света София“, която още не е превърната в музей. Впечатлява изисканото облекло на двамата екскурзианти – костюми, вратовръзки и бомбета, сложени една върху друга на малката сгъваема маса. На левите им ревери са закачени розети, което показва, че са гости в града, членове на делегация. Пред Странски виждаме чаша с изпито турско кафе, а пред Чудомир – бели листа.

 

Заключение

Пощенската картичка е отживяващо – за съжаление! – средство за комуникация, за сгъстено изразяване на непосредствени мисли, чувства и настроения, за което си спомняме с носталгия. В качеството си на писмо в концентрирана форма, тя се явява важен извор за литературната история. Написаните „на крак“ в пощенската станция три пощенски картички, които Чудомир изпраща от Цариград и Бурса до съпругата си в Казанлък, най-вярно отразяват впечатленията му от изненадващата и за самия него приятна среща с атмосферата на двата древни града и о. Принкипо в Мраморно море. Може би все още под влиянието на съвместното им посещение на Париж, Чудомир открива база за сравнение между френската столица и града край Босфора, дори намира Цариград за по-екзотичен и девствен за художниците, наричайки го „рудница безкрайна“. „Чудесия!“, „Не очаквах толкова красота“ – това са само две от възклицанията на бъдещия майстор на хумористичния разказ, като на няколко места се възхвалява надминаващото всички очаквания гостоприемство и сърдечно радушие на домакините. Докато записките в бледорозия бележник хроникират посетените места, а докладът за пътуването повече набляга върху видяната външна турска действителност, в пощенските картички се разкрива душевното вълнение, човешкият порив на Чудомир от допира с естествените природни красоти и предразполагащата към творчество особена атмосфера на съседната страна.

Литература:

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932), Пловдив, 2012.

Mevsim, Hüseyin. 1932 Bursa Gezisiyle İlgili Üç Yeni Belge, Bursa’da Yaşam, 202–207, Mayıs 2012, Bursa.

Mevsim, Hüseyin. Bulgar Yazar ve Ressam Çudomir Bursa’da, Bursa’da Yaşam, 136–143, Mayıs 2011, Bursa.

Бележки:

[1] Фонд на Литературно-художествен музей „Чудомир“, инв. № 1032, ръкопис.

[2] Монмартър – хълм в Париж, прочут с красивата си архитектура и ателиетата на известни художници.

[3] Става дума за Генуезката кула, по-известна като „Галата“.

[4] Цитат от стихотворение на Иван Вазов, популярен марш.

[5] Фонд на Литературно-художествен музей „Чудомир“, инв. № 1031, ръкопис.

[6] Асоциацията вероятно е породена от българския фразеологизъм Отивам в Бруса за маймуни.

[7] Авторът описва този сън подробно в бележника си: „Чуден сън. В село сме в градинката. Из реката иде бавно покойник [–] Найден Станков (Начо). Питам го как е, що е на небето, за татко го питам. Друснах му от бялата слива до сърчовината и пак ме е страх от него, искам да избягам, хукнах към Чакърови, оттам към реката и до попови. Той пред мене. „Не бягай!, ми каза той, – къде ще идеш? Между 28–30 или 2 и 4[-]ти ще напуснеш този свят…“ Стреснах се и се събудих треперещ… А не ми е за мрене сега. Такава просторна градина е долината на Бруса. Тъй хубаво пеят славейчета, тъй мирише на акации.“

[8] Зоя Аршинова, учителка в Казанлъшкото педагогическо училище, която участва в екскурзията.

[9] Екатерина Делева, учителка в Казанлъшкото педагогическо училище, която участва в екскурзията.

[10] Фонд на Литературно-художествен музей „Чудомир“, инв. № 1030, ръкопис.

[11] Става дума за Стефан С. Странски.

© Хюсеин Мевсим