Руската църква „Св. Николай Чудотворец“ в София – любопитни факти
Редом с ханищата, които се намирали по Цариградско шосе, източно от конака на днешния североизточен ъгъл на Цар Освободител и ул. Бенковски се издигала Сарай джамия, разрушена през 1882 г. Мястото на тази джамия се заема от малката руска черква св. Николай. Тази черква се построи по искане на руския дипломатически представител в България Сементовски-Курило, който отричал българската екзархийска черква като схизматическа и не желаел да се черкува в нея. Той намислил да издигне параклис към легацията, в която да служи руското духовенство. След като били направени постъпки от страна на руското правителство, към двора на руската легация в София били придадени отчуждени частни места с лице към бул. Цар Освободител. Възложено било на архитект Преображенски да изработи плана, а за изпълнението му били използвани намиращите се в София архитекти и художници, заети с постройката и украсите на св. Ал. Невски. Черквата е в чист московски архитектурен стил, в чиито форми е отразена старинната северна „шатрова“ дървена руска архитектура. Черквата издига високо продълговат купол, около който, като съзвездие, са групирани още четири по-малки. Богата и много интересна е външната украса на черквата. Характерни са „кокошниците“ около куполите, украсени с майолика. Куполите са богато украсени, увенчани с интересни кръстове. Обръщат внимание тесните високи прозорци с кръгли стъкла, наподобяващи прозорците на стари руски черкви. Те са стегнати в широки каменни рамки—„каличици“.
Горната част на черковния вход е интересна с издяланите в стил камъни, чието разположение няма нищо общо с византийската черковна архитектура, от която русите на широко са черпили образци за своите строежи. Както покривът на черквата, така и този над входа напомнят шатър, и са украсени с зелени майоликови плочки. Тези плочки показват, как душата на руския художник е претворила през вековете керамичната украса, заета от българите през средновековието. Над входа на черквата е монтирана великолепна стилна майоликова икона св. Николай. Над северния вход под камбанарията е майоликовата икона на св. Ал. Невски. Още при влизането в храма се вижда, че в тази източноправославна черква се честват светици и светци, чужди на българската агиография: св. цар Борис в една ръка с кръст, а в другата –с меч, св. Владимир, св. Ал. Невски. Християнството в Русия се насажда и крепи от царете и от коронованите жени. По стените са изписани Татяна и Олга, Елена и Ксения, наред с Мария Магдалина. Случки от живота на св. Николай и св. Георги са илюстрирани на една стена. Входът и притворът са украсени с изображения на светци, покровители на бившето руско царско семейство, тъй като черквата е строена при Николай II, който е подарил и камбаните, по които е издълбано името му. Към тези изображения се добавя и богата орнаментална украса на златен фон в типичен руски „цветочен“ стил. В олтара е изпи сана св. Богородица, седнала на трон, на ръце с младеца Иисус с разтворен свитък в ръка. Заобиколена е със сонм от ангели.
На северната стена е представен не толкова религозен, колкто исторически стенопис – Покръстването на руския народ. На същата стена е изобразен Христос, а под него светци. Под тази композиция на широка лента върху златен фон е написана с тъмночервено-керемидени славянски у в два реда молитвата „Тебе, Боже, хвалим!” от Амвросий Медиолански.
На южната стена е Голямото Разпятие Христово ангели, св. Богородица, св. Иван Богослов, жени мироносци и св. Лонгин Сотник. Под тази композиция е текст от молитвата „Да молчить всякая плоть человеча“ – песнопение от литургията, която се пее на великата събота. Цялата вътрешност на черквата е украсена с великолепни стенописи в стила на Новгородската иконописна школа, изработена с яйчена темпера. Стенописвали са неколцина руски художници, които са работили в св. Ал. Невски, но главен ръководител е бил Перминов, който е живописвал притвора на черквата св. Ал Невски. Той е художник-декоратор, който с чудна вещина е рисувал украси, гирлянди и др. В стенописите преобладават нежни, меки, бледорозови, охрови, зелени, сивосини тонове.
Иконостасът (темплото) е керамичен, майоликова работа. Такъв иконостас не съществува нито в една българска черква Тук е изразен характерният руски орнаментален „цветочен“ стил с изобилна позлата и чудно хубаво съчетани багри.
Иконите са много оригинални: изоставени са много черти на приетите от черковния канон начини на изобразяване светиите. На иконостаса са поставени четири царски икони: Исус Христос, св. Богородица, св. Никола (храмовата икона) и св. Ал. Невски. Тези икони са копия от иконите на именития руски живописец Виктор Васнецов от иконостаса на св. Владимирската катедрала в Киев. Иконата Христос Благославящ се повтаря в увеличен вид горе на купола. Христос е млад, със силно изразителни очи. Целият иконостас диша живот. Художниците са се вдъхновявали от действителността и са творили в духа на модерното религиозно изкуство. Между иконите особено жив е образът на св. Вероника с отпечатания образ на Христа върху плащаницата.
Черквата е осветена от руско и българско духовенство на ноември 1914 година. Поради започналата Първа световна воина, тържеството било скромно, при участие на най-висши представители на държавата. Според рада на черковната церемония, черквата била заобиколена от присъстващите начело с духовенството и руския пълномощен министър Савицки с членовете на легацията, с икони в ръце.
Черквата Св. Николай не е скромен параклис, а много богато обзаведена черква, за чиято украса не са жалени средства. Всичко е скъпо и изискано изработено: като се почне от иконите с позлата и се свърши с златните и сребърните художествено гравирани утвари и съсъди.
Черквата Св. Николай е великолепна украса на столицата, ценен паметник на руското строително и живописно творчество.
А. Монеджикова
