Рекламата – душа на търговията

Spread the love

Отдавна се говореше, че Елисавета Багряна е автор на рекламен текст за пудра „Идеал“, която е била предпочитана средство за разкрасяване на дамите през 30-те години на ХХ век. Във Фейсбук наскоро се появиха снимки на елегантните кутийки на пудрата и публикации в периодиката с рекламните карета на фабрика „Чилов“. Благодарение на г-н Росен Петков, литературоведи и изкуствоведи, вече имаме интересно малко изследване за този неприсъщ и любопитен момент от творческата биография на „вечната и святата“.

Следващите редове са посветени на шоколада, на фабриката за шоколад „Бераха“ и рекламата.

На ул. „Овче поле“ (до музея на Христо Смирненски) – през 1908 г. се появява работилница за производство на шоколад и захарни изделия „Бераха“, която няколко години по-късно прераства във фабрика и в нея работят 170 души. Фирменият магазин се намира на пл. „Св. Неделя“ № 19. Неин собственик е Арон Бераха.

С Петър Славински (вдясно) в Неа Триглия, Халкидики, 1943 г.

За да се наложи на пазара Бераха прилага и остроумни рекламни стратегии като се доверява на Бюро за търговски реклами в стихове – започват производството на вафли под името „Български артист“ и обещават, че качеството  е превъзходно.

Ликовете на Сава Огнянов, Адриана Будевска, Гено Киров, Кръстьо Сарафов, Н. О. Масалитинов и всички останали звезди на Народния театър са отпечатани на картончета, които са поставени в опаковките на вафлите. Предвидени са и награди – ако децата съберат 10 или 20 опаковки с различни актьори – туристически раници, рамкирана карта на България, билети за футболни мачове и кино, трамвайна карта за три месеца, „един луксозен албум за поезия“ и още много други.

Подобряването на качеството на опаковките и печелившите рекламни ходове допринасят за повишаването на интереса към родното шоколадово производство и спирането на вноса на шоколадови изделия от чужбина след Първата световна война. Арон Бераха умира през февруари 1944 г., наследниците му се изселват в Израел, а през 1947 фабриката е национализирана. Обаче продължава да произвежда захарни изделия на вече под марката „Малчика“. Фабричната постройка и днес е запазена, но с променени функции – офиси на много фирми населяват достолепната сграда.

Споменахме за Бюро за търговски реклами в стихове. Управител на Бюрото е Дойчо Колев и се е помещавало на ул. „Регентска“ № 10 (днес бул. „Янко Сакъзов“). Не без гордост и като признак на висок професионализъм г-н Колев посочва, че Бюрото – завежда се от писател, завършил рекламен курс. Вероятно е бил успешен в своята работа, защото като примери за римувана реклама посочва свои произведения прозвучали по Радио София:

Младоженци, днес пред вас,

би твърдял, дори Тарзан,

че във тези времена

всеки дом

става рай

САМО АКО Е ПОСЛАН

СЪС ВЪЛНЕН КИЛИМ.

Или

Нима не ще е твой семеен интерес

жена ти често да завеждаш във бирария?

Тогаз КУПИ СИ НЕЗАБАВНО, още днес

БИЛЕТИ от Държавната лотария.

И още:

… И запитай. Ще ти каже

всеки срещнат бонвиван,

че ХИМИЧЕСКИ ПОЧИСТВА

НАЙ-ДОБРЕ – КЕРЕМИДЖЯН.

Не само стихоплетец, но и опитен карикатурист (който не е споменат по име) са на разположение на рекламодателите. За „Бераха“ автор на рекламите е писателят Любомир Дойчев – син на собственика на рекламната агенция. Подписва слоганите с псевдонима Пурпурин (вероятно, за да разграничи сериозното си писателско творчество от това, което му носи добри доходи). Изпод перото му излизат лесно запомнящи се четиристишия:

В раницата на туриста

и в джоба на спортиста

трябва и в лято и през зима

„Мелба“ винаги да има.

Много мъже на жените

днес сърцата завладяха

само с бонбони „МЕЛБА“

производство на БЕРАХА.

Песен за бонбона „Мелба“ – Бераха

И за бедни и богати,

под тоз жарък небосклон,

Разхладителната „МЕЛБА“

Днес е най-любим бонбон,

Че без „МЕЛБА“ на БЕРАХА

лятото е като ад,

затова и тъй охотно

търси се от стар и млад.

Не по-малко въздействащо върху децата е рекламното стихотворение за шумящи бонбони „КИП-КИП“:

Гатанка

Носим „КИП-КИП“ – звучно име,

пролет, есен, лете, зиме,

че през всичките сезони

сме любими на милиони.

Всички хора изморени

и от жегата сразени,

в нас спасение намират

и затуй ни консумират,

че сме тъй ароматични,

а по качество отлични.

Във устата ний кипиме

и се пеним, и шумиме.

… Ха, сега, тук всички вие

отгатнете що сме ние:

– Ний бонбони сме шумящи,

пенящи се и кипящи.

Двата лева пригответе

и с готовност ни купете,

че без „КИП-КИП“ днес живота

би бил истинска Голгота.

Пурпурин

Любомир Дойчев Колев е роден на 30.01.1909 г. в Русе. Завършва педагогическото училище в Ямбол (1926) и дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет (1933). Чиновник в кооперативна централа „Напред“ в София (1928 – 1935), в Ючбунарската популярна банка в София (1935 – 1950), завежда културния отдел в Централния съвет на Българския ловно-рибарски съюз (1950 – 1969). Редактира седмичното хумористично приложение на в. „Пладне“ (1932 – 1934), месечното приложение за деца и юноши на в. „Железничарски подем“ (1936 – 1939), седмичното детско-юношеско вестниче „Барабанче“ (1938 – 1939), сп. „Прозорче“ (1943 – 1944). Главен редактор на сп. „Лов и риболов” (1962 – 1969). Участва в редактирането на в. „Горчив смях“ (1936), включва се в литературния сборник „Ведрина“ (1934), „Сигнали“ (1935), „Жар“ (1936), сътрудничи на в. „Час“, „Морска заря“, „Мисъл и воля“, „Пладне“, „Съвременник“, „Кормило“, „Хоровод“, „Жар“, „Вестник на жената“, „Славейче“ и др.

Публикува под псевдонимите: Пурпурин, Людски, Ладан, Грандо Шмекерандо, Остен, Еди кой си, Мишко Мушмуроков, Чичо Пей, Батко Златко и мн. др.

Особен интерес има към живота и делото на Васил Левски.  Автор на книги за деца и възрастни „Глутница хора“ (поема, 1933, 1944), „Весели истории за деца и юноши“ (1934, 1943), „Мед и жило“ (1935), „Човеци между човеци“ (стихове, 1937), „Да пестим. Пиеска в 1 д.“ (1938), „Иманярска треска. Весели случки за деца и юноши“ (1938), „Палавниците от кантона. Весели случки за деца и юноши“ (1938, 1947), „Шарена градина“ (стихове за деца, 1938), „Смешен свят“ (1940), „Влакът с ранените“ (1941), „Трите овчарчета. Да пестим“ (сборник пиеси за деца, 1942), „Шишко и Слабишко. Весели случки и приключения“ (1942), „Кладенецът на чудесата“ (разкази, 1943, 1947), „Левски в светлина. Лични спомени и отзвуци от спомени. Извори за биография“ (1943), „Лудориите на Минчо, Кринчо и Маринчо“ (1943), „Горски съд“ (приказка, 1947), „Чудният сън“ (1947), „Гаргушка-Чрногушка“ (приказка в стихове, 19461), „Хвъркатото мишле“ (1962), „Войводата и знаменосецът. Панайот Хитов и Васил Левски“ (очерк, 1963), „Баташката чета“ (1964), „Броеницата на подвига“ (1965), „Манифестът на свободата“ (1967), „Разговори за дивеча“ (разкази, 1967), „Горски дом“ (1968), „От Петрошани до Бузлуджа. По случай 100 години от похода на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър“ (1968), „Осмият вълк“ (едноактна пиеска, 1969), „По пътеките на Апостола“ (очерци, 1971), „Знаменосецът на свободата. Очерково-документално животоописание на В. Левски по случай 100 г. от гибелта му“ (1973), „Бунт в гората“ (приказки за деца, 1974), „Хайдушка чета. Документален очерк за войводите Тодор Банчев и Бейко Гайданов“ (1976), „Уточнявания по някои въпроси на Априлското въстание“ (1977), „Сподвижници на Апостола“ (1981), „Сподвижнички на Апостола“ (1984), „Спомени за Левски” (1990).

Умира през 1991 г.

© Румяна Пенчева

error: Свържете се с нас.