Първото авиошоу в България е по случай сватба на военен летец

Spread the love

Старите бургазлии разказваха как през 1939 г., в бургаското небе над Морското казино, кръжали военни самолети. Те хвърляли букети с цветя и изпълнявали майсторски фигури от висшия пилотаж. Хората на плажа се питали какво става?… Каква е причината за този цветен полет на невероятното авиошоу?

Родова снимка от Сливен

Това били летците възпитаници на Стефан Мъндев от Военновъздушните школи от Ямбол и Казанлък. Те поздравявали с тази демонстрация своя началник и неговата любима Мария по случай сватбата им.

Но кой е Стефан Мъндев и с какво е останал в историята на Българската военна авиация?

Родовите корени на бъдещия летец

В свои записки Стефан Мъндев ни е оставил данни за своя род. Дядото е носел рядко име за Сливен – Мъндю. Градинар и абаджия, братовчед на Хаджи Димитър, помагал на войводата с храна и давал подслон на хайдутите. Само 1-2 фамилии в града носят това име. Бащата Иван Мъндев е роден 07.01.1870 г. в Сливен. Завършил е V клас и е взет от руските войски при оттеглянето им от България през 1878 г., за да продължи образованието в Одеса. Завръща се в България и става учител в близките до Сливен села. По-късно започва търговия с храни, става собственик на хотел „Ямбол“ и мандри. Жени се за Мария Милкова. Имат 4 деца : Георги, Анастасия, Стефан и Анна.

Стефан Мъндев

Стефан Мъндев е роден  на 23.12.1899 г. в Сливен. Още петгодишен той знае да чете и пише. Баща му умира през 1913 г. и 14-годишния Стефан започва да помага на семейството си. През свободното си време продава вестници, разнася телеграми, а през ваканциите става писар в Мировото съдилище Сливен. В своите спомени споделя как сякаш съдбата му е показала, че е предопределен да стане авиатор. Като ученици ги завеждат на една сказка в читалище „Зора“ изнесена от първият българин, придобил в Русия диплом за пилот авиатор и летял на собственоръчно конструиран самолет – Сотир Черкезов. Стефан толкова бил впечатлен от разказа за парашутизма и самолетите, че с два чадъра се хвърля от покрива на ветеринарната лечебница. Разбира се, че не можал да полети, но това било първия опит да покори небето.

Професия военен летец

След завършване на гимназия в родния си град през 1918 г. Стефан Мъндев постъпва във Военното на Н. В. училище и през 1922  излиза като подпоручик. След създаването на Дирекцията по Въздухоплаване през 1925 г. е зачислен в състава ù. Като ученик летец в София на летище Божурище и конкурсен изпит е избран за пилот и започва веднага да изучава всички предмети и практики на самолетите и моторите. Само след една година взема първия пилотски изпит с отличие и става пилот на туристически самолет. Подготвя се и се явява на втори изпит за военен пилот от ІІ-ри Авиационен корпус. През 1927 г. е преведен в София-Божурище в бойна част, където се водели вече чисто военни бойни задачи. През 1928 г.е назначен за комендант на Божурище и чуждите линии „Сидна“ и „Луфтханза“. Обучава млади авиатори в Аеропланното училище в Казанлък. През 1929 е военен пилот и произведен в чин „капитан“.

На 30 октомври 1930 г. цар Борис ІІ и неговата съпруга царица Йоана стъпват на българска земя в Бургас след женитбата си в Италия. Със специален влак царската двойка се придвижва към София. По въздух те са ескортирани от няколко военни самолета под командването на капитан Мъндев. Красив пръстен с вензел е царския подарък за летеца и той го носи с гордост до края на живота си.

Младият авиатор през 1932 г. прави нещо удивително смело. Със самолет ДАР-1 за първи път дръзко пикирал под железния Стамболов мост във Велико Търново. По-късно друг летец Петко Попганчев повтаря този рискован полет.

В Полша с колеги летци от полските въздушни сили, 1936 г.

През 1934 г. Стефан Мъндев е назначен за командир на ято към 1-ви армейски орляк на летище Божурище. Лети на българските самолети ДАР-1, ДАР-2 и ДАР-3 „Гарван“. Първите награди не закъсняват – орден за заслуги и значка на военен пилот. През 1936 г. е изпратен в Полша за усъвършенстване на летателната си подготовка. Стажът завършва с провъзгласяванено му за „хонорис кауза“. Паралелно с това участва в българска военна делегация във връзка с поръчка на самолети, възложена от българското правителство в самолетостроителен завод във Варшава.

Следват офицерски курсове, маневри, учения, непрекъснато пътуване като командир на Въздушните школи в Казанлък, Карлово, Телиш, Балчик.

През есента на 1940 г. встъпва в брак с г-ца Мария Пенчева, родом от с. Медвен. На сватбата в Бургас присъстват освен роднините на двете семейства и всички негови колеги и подчинени. В небето над църквата „Св. Богородица“ кръжат самолети от Казанлък и Ямбол като хвърлят букети цветя над младоженците и гостите. Целият град наблюдава сложните фигури изпълнени от летците над Морското казино. Това е първото авиошоу в България.

Сватба на военния летец с Мария Пенчева, Морското казино Бургас 1940 г.

От брака му се раждат четирима сина: Иван, Пенчо, Минчо и Божидар. Двама почиват малки, а Божидар почива ненавършил три месеца. Остава им само Иван.

И този човек, загубил собствени синове обича войниците си като свои. Грижи се за тях, съветва ги, помага им в трудни моменти. Мъндев е истински образ на някогашното офицерство. От бележките, които ежедневно води, разбираме за неговите човешки качества, за неговия културен хоризонт. Възпитан, културен, той не се затваря само в стените на казармата. Наред с натоварените дни в изпълнение на военните си задължения, той намира време да се самообразова. Чете, ходи на театър, на кино, прекланя се пред майчинството и семейството, силно вярващ човек, почита църквата и празниците. Негови войници го обичат и уважават. Канят го на сватби и кръщенета, чувстват го като приятел и баща.

Сватбена снимка на Мария Пенчева и летеца Стефан Мъндев- Бургас, 29.09.1940 г.Кумува сем.Пенка и Минчо Дойчеви

На 6 май 1940 г. Стефан Мъндев е повишен в чин майор. През 1942 г. е назначен за командир на Трети образцов разузнавателен орляк (по-късно полк) на летище Ямбол, където пристигат новите немски самолети „Фоке Вулф-189“. През 1943 г. става подполковник.

През пролетта на 1944 г. в частта е разкрита конспирация. Група войници се опитват да откраднат от склада оръжие. След разкриването им следва заповед № 13 на командира на ІІІ-та армия генерал Христов от Варна: Това е тежко престъпление и извършителите да бъдат веднага разстреляни. Стефан Мъндев като командир се застъпва за войниците си и започва дело. Съдът налага наказание „смърт“ само на един от тях. След ходатайство пред командира на Въздушни войски в София наказанието е сведено „до живот“. Само след няколко месеца идва 9.ІХ и всички осъдени са освободени. По-късно участниците в тази конспирация израстват в йерархията на новата социалистическа армия.

За тези превратни времена Стефан Мъндев отбелязва в личния си дневник, съхраняван в Архива на гр. Бургас:

На 9 .ІХ. 1944 г. рано сутринта, на летището край Ямбол кацна първият съветски самолет с майор Колесников и един ст. лейтенант Гусев. Посрещнахме ги любезно и приятелски. Съобщиха, че пристигат със заповед на командира на Съветската Въздушна дивизия генерал Владимир Судец да прекратим всякакви задачи и предавания по въздуха, веднага да приготвим всички годни самолети на летище Добрич и да предадем същите под командването на съветската дивизия. След два дни получих заповед с целия орляк да заминем на фронта и да влезем в бойни действия и то с нашите самолети, които ни бяха върнати. На 16 септември орляка беше на летище Върба в подчинение на І-ва армия под командването на генерал Владимир Стойчев и веднага влезе в бойни действия срещу отстъпващите вече немски части по долината на река Струма. При боевете край Страцин се наложи няколко пъти снабдяване с боеприпаси по въздуха на обградени български части. Нашите разузнавания, фотографирания и преследвания бяха добре оценени и получихме поздравления.

След Втората световна война Мъндев е назначен за командир на Втора летищна база, Стара Загора.

На военното летище Ямбол 09.09.1944 г.с двама съветски офицери

През 1946 г. новото Отечественофронтовското правителство уволнява 500 офицери. Стефан Мъндев е сред тях. След 25 години служба и над 7100 полета в небето на България той трябва да изпие и горчивата чаша наречена Белене.

Черни години

През 1949 г. по политически причини Стефан Мъндев е въдворен за първи път в Белене. Освободен е следващата година, но само за кратко.

На 29.09.1952 г. той е арестуван до часовника в Бургас. Тук живее със семейството си. В Държавна сигурност престоява три месеца. Без съд и присъда, с единственото обвинение, че е царски офицер и трябва да бъде превъзпитан, той е изпратен за втори път в Белене. Там сече дърва, копае диги, спи в землянки и понася стоически унизителните издевателства на пазачите. Освободен е на 07.09.1953 г.

Във връзка с Унгарските събития 1956 г. Държавна сигурност отново се сеща за него и отново е арестуван. След обиск в дома му намират пистолет „Макаров“ подарен от руснаците, спомен от войната. Милиционерите прибират 11 ордена и медала дадени му за войнска доблест и заслуги. Иззети са личната сабя и парадния кортик, честта на офицера. Така и не са върнати, като обяснението било, че са предадени на театъра и музея в Бургас.

Осъден е на 5 години. Изпратен е в затвора в Бургас, а след това в Сливен. Излежава три и половин години след което е освободен. След излизане от затвора не му дават никъде работа. Единствено може е да кове щайги, като получавал 1 лв. на ден. В края на седмицата трябвало да купува по една бутилка ракия на бригадира. След това започва работа като поливач на Колодрума, работел е 8 часа за стотинки.

Накрая се пенсионира с 51 лв. Преживял е много унижения, но не е сломен, не се е озлобява и не е потърсил възмездие. За него злобата е нещото което разяжда човека, от нея винаги се е пазил. Живял е скромно със съпругата си Мария в Бургас на ул. „Гео Милев“ № 2. Доживява 93 години. Отива си от този свят през 1996 г. През 2013 г. на 99 1/2  години почива съпругата му Мария Мъндева.

Тези хора въпреки големите житейски трудности, смъртта на децата им, лагера в Белене, затвора, доживяха до дълбоки старини, защото имаха силен дух, нравственост и морал.

Изповед за морето (кратък текст)

Ходих до морето. Моето хубаво море, което ме кара да си спомням много работи. Колко въздишки,колко поезия и колко много пориви е изтръгвало от душата ми. Няма нищо по-хубаво от морето, което ме успокоява  и облагородява. Радостен ли съм – бягам при него да му се похваля. Скръбен ли съм – пак съм при него. И колко хубаво и приятно е то. Слушам само плясъка на вълните му и белите гребени от пяната, сякаш малки деца се гонят. Това почувствах само за няколко минути при моя приятел –морето.

 

© Соня Кехлибарева

error: Свържете се с нас.